fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Болезнено пътуване в човешката душа с „Морски обреди“

3 мин.

Посегнах към „Морски обреди“ от Уилям Голдинг (изд. „Ciela“, преводач Мариана Екимова-Мелнишка) с известно неудобство, като човек, който още не е чел „Повелителят на мухите“, макар че отдавна я е записал във въображаемия си списък. Единственото сигурно за мен беше, че книгата ще извади на бял свят онези черти от човешкия характер, които е по-удобно да не бъдат споменавани. И се оказах права.

Най-различни класи съжителстват на един и същи кораб в началото на XIX век. Корабът е умален свят, в който проблемите, караниците, желанията и разговорите помагат на читателя бързо да опознае различните герои – на едни от тях неизбежно започва да съчувства, други с пълно право го отблъскват на секундата.Британският аристократ Едмънд Талбът, през чийто дневник виждаме всичко случващо се, пише, че корабът е вселена, в която трябва да прекара живота си с останалите пътници, един дом, в който ще бъдат или възнаградени, или наказни.

Британското общество не е описано по възхаляващ патриотичен начин, тъкмо напротив – Голдинг е безпощаден в стремежа си да покаже нещата такива, каквито са. Мистър Коли, духовното лице на кораба, един добронамерен млад човек, който вярва в Бог и в доброто, пробужда жестокостта в останалите. Оказва се, че човек може да бъде съден сурово на база класа, религия, обществено положение, но понякога този съд е наистина твърде страшен и безкомпромисен.

В нашата страна, колкото и да е велика, има едно нещо, което никога не може да стане, и то е човек да премине изцяло от една класа в друга. Така както не може да направи точен превод от един език на друг. А класите са езикът на британците.

Капитан Андерсън влиза в конфликт с Мистър Коли, като отчетливо демонстрира какво е отношението му към Бог и духовните лица. Това обаче не е обикновен спор или различие – капитанът има свои лични причини, а враждебността му постепенно омагьосва останалите пътници, събуждайки у тях желанието им да унижат и смажат някой по-слаб.

Уилям Голдинг (снимка:

Много дълбоко се усеща унижението на Мистър Коли. На моменти ме стягаше сърцето, изживявах с него срама и болката, но и се ядосвах как чрез уединието и молитвите си винаги успяваше да намери оправдание на мъчителите си. В крайна сметка той не е направил нищо лошо, затова и съдбата му е още по-възмутителна. Липсата на конкретен повод за извършения тормоз и неизбежния финал носят усещане за безпомощност, сякаш Бог е оставил кораба в последния момент, разочарован от създанията, които го населяват.

Така, струва ми се, става обикновено с хората сред океана, които живеят твърде близо един до друг и затова опознават всички злини под небето.

Отдавна съм се научила да не съдя една книга по началото, още от „Вино от глухарчета“ – моят най-добър пример, че неграбващите първи страници не означават непременно скучна история. В „Морски обреди“ началото определено е доста тромаво, нужно е малко упорство и специфично настроение, за да усетиш атмсоферата и да дочакаш правилния момент, след който всички се разгръща плавно и естествено. Романът е кратък, но разголваща психологически, класика, която засяга въпроси, касаещи човека не само днес, а винаги.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]