fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

В „Чаках точно теб“ и „Завинаги ти“ любовта е по-силна от всичко

7 мин.

В края на 2016 година се повява първият роман на една от най-четените блогърки у нас –  Стефана Белковска. „Чаках точно теб“ (изд. „Фабрика за книги“) „захапва“ интереса на своите читатели и не пуска. Само една година по-късно излиза и бленуваното продължение на любовната история на Анина и Джейсън – „Завинаги ти“.

Да, точно така. Любов. Много от това всепоглъщащо чувство е нашарило страниците на двете томчета. Белковска се е осмелила да прекрачи една от (не)видимите граници на съвременната българска литература и е писала само за онази, великата любов, която повечето родни автори избират да покажат на втори план в своите книги, но не и да посветят всеки ред на нейното име.

Въобще не си говорим за чиклит литература, още по-малко за еротична поредица. Стефана Белковскa ясно ни показва, че може да съществува нещо толкова цветно – добре де, розово, без изобщо да се задълбава в подробности около нощните занимания на героите. Това е едно от нещата, с които блогърката ме вписа в листата с почитателите си.

В началото на „Чаках точно теб“ за първи път срещаме малката Анина в Ричмънд, Лондон, през далечната 1990 г., когато тя е само на шест и е изгубена, боса, мръсна и безпаметна. Тя бяга от нещо, бяга от някого. Но има невъобразимия късмет да я открие точно Майкъл. Той е момченце, само с няколко години по-голямо от нея, което ще я отведе в дома на бъдещето й, при новото й семейство. У Стивън, Алекс и Майкъл тя намира истинска грижа и топлина, каквито не е познавала досега. Какво, защо и как става така, че тя да получи нов старт в живота, се разкрива постепенно в двете книги. Само ще подскажа, че човекът, който смее да се нарича неин „татко“, е успял да закодира у нея ужасното чувство, че трябва да бяга. Винаги, от всички. Най-вече от себе си и спомените за собственото си детство.

Първата любов на главната героиня се ражда, когато тя е вече на деветнайсет. Преди затворена и необщителна, сега тя се усмихва широко, взира се в очите „с цвят на карамел“ и се разтапя от гласа на беквокала на „Тъндърсторм“  групата, чийто фронтмен Марк е новото гадже на сестра й. Музика, рок, китари – безсмислено беше дори да си помислям да се откажа от романа при наличието на тези вълшебни съставки. Въпреки че началото тръгна доста добре обаче, към средата на първата книга фактът, че през десет страници някой се влюбваше, просто ми дойде в повече… Алекс в Марк, Анина в Джейсън, а после и Майкъл в топ моделката Ейнджъл. Че и всичките изгубиха ума си един по друг още от пръв поглед. Е, предполагам, че това беше цената, която трябваше да платя за незаменимото удоволствие от следващите страници.

 

Стефана Белковска

Затворих очи. По-добре да не го бях правила. Отново, като смътен пепеляв образ той изплува в съзнанието ми. Но бе такъв, какъвто го съзрях в началото. Топъл, грижовен, мил и ме обичаше… Образът се разсея и видях очите му – там, в неговия апартамент – потъмнели, сиви, мъртви. Гледаха през мен. Болката от безразличието в погледа му ме убиваше всеки път, когато си спомнех за него. Въздъхнах. Знаех, че го няма вече. Не само тук при мен, просто той бе вече друг…

 

Докато Алекс и Марк се радват на отлична връзка, независимо от обстоятелствата, отношенията между Джейсън и Анина съвсем не вървят така добре. Славата и смазващият режим на непрестанните турнета, както и един лош съвет от приятел, бутат Джейсън към пропастта на наркотичната и алкохолната зависимост. На преден план за него застава процъфтяващата му кариера на рок звезда и желанието да й се наслади на максимум. Той губи не само жената на живота си, но и себе си. По-късно и двамата ще трябва да се справят както с трагедията на отчуждението помежду им, така и със загубата на едни от най-близките им хора.

 

Спомни си всички прекрасни спомени с него, всички красиви мигове, които ти е дал – знам, виждам, че са много. Вътрешно благодари за всеки един от тях, а после си ги представи като пеперуди, които излитат в небето. Пусни го да си тръгне.

 

Действието в „Чаках точно теб“ се развива най-вече в дъждовния Лондон, а голяма част от „Завинаги ти“ е посветена на горещата Тоскана. Благодарение на описанията на авторката Италия, Англия, Шотландия и Ирландия се превърнаха в романтично бленувани дестинации, които вече си поставих за цел да посетя някой ден, защото надникнах през булото на комерсиализма и усетих истинската омая на тези страни.

По пътя си към нов живот случайността (или съдбата, която й е приготвила сериозен урок) среща Анина с Франческо – млад и известен италиански художник. За първи път от много време тя си позволява да вложи чувства, да обича, макар и по-различно от преди. Новият й избраник обаче не е точно такъв, за какъвто се представя, а любовта му не е онази, от която една жена би имала нужда.

Стефана Белковска е обърнала внимание на житейски въпроси, за които трябва да се говори и мисли всеки ден. В „Завинаги ти“ например ще видите поразяващи примери за провалили се родители. Колко е важно отношението и влиянието им върху характера на децата, и то не само когато те са още малки, но и по-нататък? Колко струва славата и какво губиш тогава, когато си мислиш, че имаш всичко? Как се забравя истинската любов? Как се продължава напред? Има ли райско кътче на Земята, където човек да може да избяга от себе си?

Силната приятелска подкрепа, както и тази на семейството, са втъкани безпогрешно и намясто в исторята, а също и разрухата, която ни грози, ако не обичаме достатъчно себе си и позволим някой или нещо да решава вместо нас. В крайна сметка, и Анина, и Джейсън стигат до дъното, за да разберат, че са бягали от единственото, което ги прави истински щастливи и живи – любовта помежду им.

 

Времето минава и повлича всичко със себе си.  Безмилостно. Завинаги. Ето това, Анина, е завинаги.

 

„Завинаги ти“ ми хареса в пъти повече от „Чаках точно теб“, защото тук образите на героите са много по-дълбоки и по-сериозни. Осезаемо е развитието на писателските умения на авторката, което считам за похвално. В тази книга не само персонажите от основната двойка търпят своето развитие и промяна, но и отношенията между Майкъл и Ейнджъл допринасят за силата на повествованието. Случващото се с тях е толкова значимо, че ме накара да искам да надникна по-дълбоко и в тяхната връзка. Явно не съм единствената, тъй като, доколкото ми е известно, Стефана Белковска в момента пише трета книга, посветена точно на тях. Очаквам още по-добър стил и задълбаване в темата за насилието над жените, която неминуемо свързвам с Ейнджъл и живота й преди Майкъл. Ще очаквам с нетърпение следващия роман.

Ако искате да научите повече за Стефана Белковска, посетете рубриката ни „Как четеш“. Трейлърът на „Чаках точно теб“ пък можете да гледате тук: