fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

В „Часовете“ всеки ден от живота на обикновения човек е достоен за роман

5 мин.

В есето си „Съвременният роман“ Вирджиния Улф поставя една безмилостна диагноза на писателското поприще и споделя своето професионално верую:

Проследете за миг едно обикновено съзнание в един обикновен ден. В съзнанието нахлуват безброй много впечатления – безлични, фантастични, мимолетни или издълбани като със стоманено шило. Те прииждат от всички страни, неспирен порой от неизброими атоми, и докато падат, докато се наместват в живота на понеделника или вторника, акцентите сменят предишните си места; значителен момент се оказва вече не оня, а този тук; тъй че ако писателят беше човек свободен, а не роб, ако можеше да пише за каквото иска, а не за каквото трябва, ако можеше да извае творбата си въз основа на собственото си чувство, а не на общоприетите условности, тогава нямаше да има нито фабула, нито комедия, нито трагедия, нито любовни влечения, нито драми в общоприетия стил и нито едно копче нямаше да е зашито според повелите на последната мода.

С цялото си творчество тя показва как писателят може да се освободи сам, а романът ѝ „Мисис Далауей“ е илюстрация на горния цитат, който може да бъде и карта за четенето на най-популярната ѝ книга.

„Часовете“ (изд. „Intense“) на Майкъл Кънингам е роман-вариация на „Мисис Далауей“, наситен с толкова много препратки и вплитания на текста на Улф, че успява да създаде диалог с него и да пресъздаде стила му. Читателят (дори незапознатият с романа на Улф) непрекъснато смесва двата текста и е невъзможно да остане в полето само на един автор, на едно време или на едно пространство.

Преплитат се съдбите на обикновени мъже и жени и гениални величия, в Америка и Англия, през двайсетте години на XX век и началото на XXI, които крачат към смъртта, но сякаш никой не умира заради наслояването на познание, интуиция и родови спомени. Кънингам изкопава красиви пещери зад своите герои, каквато е и целта на Улф, за да им придаде „човечност, темперамент, дълбочина“. Пещерите се свързват и всяка разкрива себе си посредством другите. Образуват се двойници и антиподи.

Като изработва с изключителна прецизност езика на Улф в поток на съзнанието, Кънингам описва един-единствен ден от живота на своите персонажи, които се борят с чувството за посредственост и се надяват на нещо повече. Кулминация е приемът жертвоприношение на неговата Клариса, който събира трите му героини в една точка.

Кадри от едноименния филм по книгата: Мерил Стрийп в ролята на Клариса Далауей, Джулиан Мур в ролята на Лора Браун и Никол Кидман в ролята на Вирджиния Улф

Вирджиния, Лора и Клариса преминават през своите часове на обнадежденост и отчаяние, съжаления и прозрения, малки успехи и големи провали. Часове, които отлитат, но към които непрекъснато ги връща вълната на мислите им. И трите героини искат да избягат от себе си – каквито ги е оформил животът, и да намерят себе си – каквито винаги са искали да бъдат.

В моменти на проблясък и трите ясно осъзнават причината за цялата си тъга и самота, а после я забравят. Но не са им чужди и миговете на неповторимо съвършенство с обещание за още нещо.

Значи, беше възможно (или поне не беше невъзможно) да прекрачи невидимата граница, която стоеше между нея и онова, което винаги е искала да чувства, което винаги е предпочитала да бъде.

Тогава, помисли си тя, можеше да навлезе в друг свят. Би могла да има живот вълнуващ и опасен като самата литература.

Самата литература присъства в живота, както той изпълва литературата. Тримата писатели Вирджиния, Ричард и Уолтър (алтер его на Кънингам, струва ми се) правят най-доброто, на което са способни, за да пишат своите книги. Дали са гениални, или посредствени? Необходима е голяма дистанция във времето, за да може да се отсъди. Знае се, че една нищожна (на фона на всичко написано) част дава безсмъртни образци, както е ясно и че присъдата за написаното остава в ръцете на младите. А младостта иска да шокира, да бъде дръзка, да оригиналничи и да си проправя път:

[…] да загърби осигуреното бъдеще, което му се предлага, и да иска друго далеч по-грандиозно и необикновено, измислено и предопределено от теб самия.

Часовете се гонят, някой купува цветя сам, друг умира от СПИН, а трети не успява да се самоубие… някога, някъде по света. Заразна ли е тривиалността? Най-голямата опасност всъщност се крие в унищожаването на човешката индивидуалност и подчиняването ѝ на чужда воля. Всеки ден от живота на обикновения човек е достоен за роман.

Откъс от „Часовете“ можете да прочетете тук. Трейлър на едноименния филм от 2002 г. гледайте тук:

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!