fb
Ревюта

„Денят, в който зарязах всичко“, а открих себе си

4 мин.

Ан Тумио и нейната книга „Денят, в който зарязах всичко“ (изд. „Ера“) гостуваха в живота ми през миналия уикенд. Свежата розова корица на изданието (дело на Фиделия Косева) допринасяше за доброто ми настроение всеки път, когато я видех. Напълно съм удовлетворена от външния вид на книжното тяло, въпреки че (както сигурно вече сте се досетили) не всичко е цветя и рози в живота на главната героиня, щом се е стигнало дотам, че да зареже познатия си свят. Смятам, че за корицата е избрано едно много момичешко, симпатично, носещо положителна енергия решение, което преспокойно може да отвлече читателките си от мисли за не чак толкова хубавите неща в живота.

„Денят, в който зарязах всичко“ разказва за съдбата на Уенди, на чиято глава са се струпали купища проблеми и тегоби. Може би не трябва да го казвам, но смятам, че аз щях да гледам с по-друго око на тази книга, ако знаех от какви тежки мъки ще трябва да се спасява главната героиня. Така че, да – смятам да ви разкрия това, с което не очаквах да ме натовари подобна бонбонеста книга.

Уенди е изгубила родителите си един след друг за много кратък период от време и ще ви разкаже за тази трагедия. Обещавам, че аз самата няма да навлизам прекалено надълбоко в темата, но явно съм била в някакво особено настроение при прочита, защото не останах особено очарована от завръзката. Разбира се, че историята се нуждае от нея, в това няма никакъв проблем – просто бъдете подготвени. Бих добавила като смекчаващо качество факта, че тъжните спомени идват след хубави моменти и обратното, за да изпъква положителната нагласа, която всъщност всички търсим, щом сме отворили „Денят, в който зарязах всичко“.

Ан Тумио (снимка: Charles Brumauld)

Освен с тъгата по покойните си родители в първите глави Уенди се бори и с един брой много скапан шеф плюс леля, която е просто „майко мила!“. И аз бих избягала от нея, без да си помислям за връщане! Решенията на задачите, които животът поставя пред Уенди, са свързани с тлъсти парични суми, с каквито тя далеч не разполага към момента. Явно това е първият път, в който ще кажа: „Да живеят кредитните карти!“. Точно една такава и спестяванията, които поне си въобразявам, че е имала, ще ѝ бъдат от най-голяма полза в момента.

Една вечер Уенди се запознава с група симпатяги, които ѝ предлагат свободно място в компанията им за сватба в Буенос Айрес и пътешествие в околностите. Вярна на обещанието към себе си да казва „Да!“ на всичко, тя наистина се съгласява да се впусне в подобно приключение, без изобщо да предполага докъде ще я отведе то и колко много се е нуждаела от подобна промяна. По пътя си тя се запознава с различни хора и изпада и в неловки, и в опасни, и в забавни ситуации. Свободата ѝ през тези (многобройни) дни е нещо… опияняващо. Вълшебно. Смело. И предизвикателно. Струва ми се, всеки би се радвал на добри резултати след подобна среща с непознатото си Аз и с възможностите си.

Ан Тумио е известна френска блогърка, журналистка и авторка. Самата тя не претендира за признание, свързано с писателския ѝ талант, с което спечели симпатиите ми, защото аз не бих могла да ѝ дам такова. Спокойно обаче бих я нарекла много добър разказвач и не отричам, че ми беше приятно да пътешествам с нея из дебрите на Бразилия, Аржентина и Патагония. През цялото време имах чувството, че пия кафе с приятелка, която непринудено ми разказва за себе си.

В буквален превод от френски заглавието на книгата би било „Пътуването на Уенди“„Денят, в който зарязах всичко“ е точно това – книга за пътуването както в туристическия, така и в духовния смисъл. Благодарна съм, че имах възможността да видя през очите на Уенди гледки, каквито може би никога няма да зърна с моите собствени, и през сърцето ѝ да усетя свобода, каквато дори не смея да си пожелая.

Ревюта за книгата ще намерите още в блоговете „Hrisilandia“ и „Дневникът на един книжен тигър“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.

[ + ]