fb
Интервюта

Диего Галдино: Път има, решение има, изход има и той винаги може да се открие… чрез любовта

8 мин.

Диего Галдино е италиански барист и писател, познат на българските читатели с романтичните книги „Сутрешно кафе в Рим“, „Вечерно кафе в Рим“ и „В любовта винаги става така“ (ИК „Кръгозор“). На 21, 21 и 22 юни авторът посети България и се срещна със своите почитатели в София, Велико Търново, Стара Загора и Пловдив. „Аз чета“ беше медиен партньор на събитията и имахме възможност да направим кратко интервю с „италианския Никълъс Спаркс“.

Разкажете ни с какво „В любовта винаги става така“ се различава от останалите Ви романи и откъде почерпихте идеи и вдъхновение за историята на Жозефин и Лоренцо?

Различното в тази история е, че става дума за една болест, от която страда главната героиня. Тя е нарколептичка. Съвременното общество често гледа на тази болест иронично, но трябва да подходим сериозно, защото това заболяване, като всички останали, е много тежко.

По какъв начин подхожда самата героиня? Благодарение на мен – писателят, който я накара да се влюби, тя търси изход, начин да се пребори с този проблем. И тук идва моето послание към читателите, което вплитам и в другите свои творби: „Път има, решение има, изход има и той винаги може да се открие“. В този случай това става чрез любовта. Лекът е любовта.

Освен това в един момент Жозефин сама поема нещата в свои ръце. Всъщност това е и моят апел към хората: да не се оставят на болестите, да подходят сериозно, но и оптимистично, защото както има решение за всеки проблем, така има и лек за всяка болест.

Може да се каже, че Рим е отделен герой в романите Ви – с всички впечатляващи гледки и прекрасно описани местности. Ако трябва да напишете книга, чието действие се развива само на една конкретна локация в Рим, кое място бихте избрали и защо?

Рим е впечатляващ град и има много забележителности, с които е известен. В моите книги се опитвам да представям места, които са встрани от туристическия интерес, но са ценни малки бижута, които също заслужават вниманието на хората. Любимото ми място е хълмът Авентин, където се намират Портокаловата градина, Ключалката на Авентин, през която се вижда катедралата „Свети Петър“, множество църкви и абатства… За мен това е едно много интересно, но не толкова популярно място и ми се иска да привлека внимание към него.

Във „В любовта винаги става така“ се споменават множество романтични филми. Почитател ли сте на този жанр или се наложи да направите задълбочено проучване по въпроса?

Да, аз съм истински киноман. С изключение на филмите на ужасите, обичам киното и съм голям почитател на романтичните филми. Харесвам „Хубава жена”, „Тетрадката”, а любимият ми филм е „Нотинг Хил“.

Защо избрахте да творите в жанра на романтичната литература или по-скоро жанрът избра вас?

Любовните истории могат да свършват и добре, и зле. Преди години се влюбих в едно момиче, което обожаваше книгите на Розамунде Пилхер и искаше да посети местата, описани в романите й. Това момиче обаче имаше здравословни проблеми и не можеше да пътува, затова аз отидох в Англия, обиколих тези места, снимах ги и направих албум, който ѝ подарих. Така в мен се зароди интереса към романтичните истории.

След време обаче се наложи момичето да се премести да живее другаде и тъй като тогава нямаше интернет и социални мрежи, загубихме връзка. Затова реших да напиша една любовна история, която за разлика от моята, да завърши щастливо.

Имате ли плановете да опитате нещо различно в следващите си книги?

Ако спра да пиша любовни истории, ще разочаровам читателите си, затова скоро не мисля да се отказвам от романтичните книги. Това е жанрът, който най-добре ме изразява и искам да продължа да се развивам в него. Но със сигурност ще продължа да пиша, защото ако спра, това означава да умра.

В едно интервю казвате, че най-красивата любовна история, която познавате, е тази на вашите родители. Бихте ли написали книга за нея?

Да, моите родители наистина са един много вдъхновяващ пример. За момента обаче искам да си останат само пример, защото цялата тяхна история се развива на фона на семейното ни кафене, за което вече съм писал. Тяхната история може би е в основата на моята романтична натура и елементи от нея могат да се открият във всички мои книги, но няма да посветя цял роман само на нея.

Освен че пишете, Вие продължавате да работите в семейния си бар и всяка сутрин ставате рано, за да приготвите първото сутрешно кафе за посетителите. За повечето от нас именно кафето е това, без което не можем да започнем деня си (особено в понеделник). А Вие къде намирате нужната доза мотивация всяка сутрин, за да станете в ранни зори и да приготвите тази живителна напитка, че и да я поднасяте с усмивка…

Хората намират стимул и мотивация на различни места. Аз откривам сила в писането. То е като терапия за мен. Когато седна да пиша, се чувствам сякаш съм пред психилог, на когото мога да кажа всичко, което искам. Изразявам се изцяло, не крия какъв съм, имам пълна свобода. Това се случва винаги, когато пиша. Именно затова, въпреки че живеем в едно много напрегнато ежедневие, успявам да намеря сила в писане и в контакта с книгата.

А какво обичате да четете? Кои книги или автори ви вдъхновяват?

Както и при филмите, не обичам книги, свързани с ужаси, но освен тях чета всичко. Но ако стане пожар вкъщи и трябва да взема едно нещо със себе си, това ще е книгата „Въздействие“ на Джейн Остин. Искаше ми се да имам възможност да я срещна и да си поговоря с нея. Сигурен съм, че е имала голяма нещастна любов и ще ми е интересно да я попитам кой е този човек, защо не са се получили нещата между тях. Ще ми бъде интересно Джейн Остин да ми разкаже своята любовна история.

Споделяте в интервюта, че във Facebook често Ви пишат хора, които разказват своите любовни истории или проблеми. А по време на представяне на Ваша книга, един читател дори предлага брак на приятелката си. Къде според Вас се крие магията на книгите Ви, която позволява на хората да Ви чувстват толкова близък? И имате ли някакъв универсален съвет, за хората, които търсят любовта?

Диего Галдино подарява своя книга на младоженка на летище София

Много често мои читателки ми пишат и искат съвет от мен. Аз много се радвам, защото те ми се доверяват и споделят с мен. Аз също имам своята история – имам един брак зад гърба си. И поради тази причина може да се каже, че съм изпатил си човек. Затова им давам своя приятелски съвет, но им казвам да не го вземат много насериозно, а да помислят преди да вземат финално решение. Въпреки всичко, се радвам, когато мога да им помогна и да видя, че се чувстват по-добре след като са споделили с мен.

Наистина на мое представяне един човек стана и поиска ръката на своята приятелка, което беше много трогателен момент, много приятен и тогава се почувствах поласкан, че по време на мое събитие се случва нещо такова. Радвам се, когато читателите ми гласуват доверие и ми показват, че под някаква форма ме чувстват близък. Смятам, че не трябва да има граници между мен като автор и между тях като читатели. Трябва общуването да се случва свободно и непринудено.

И за финал – къде се крият тайната на хубавото кафе и тайната на истинската любов?

За мен те са свързани. Ако добавим щипка любов във всичко, то ще стане по-хубаво и по-добро. Така е и с кафето – ако го направим с любов, ще стане прекрасно.

Снимка на публикацията: ИК „Кръгозор“

[ + ]