Когато един автор пише със страст, усърдие и удоволствие, това винаги си личи. Рей Бредбъри е точно от тези писатели и едва ли има нужда от допълнително представяне. Ето защо нямаше как да подмина неговите съвети за „Дзен в изкуството да пишеш“ (изд. „Ciela“).
Напоследък сякаш стана много популярно издателите да ни затрупват с подобни четива, като почнем от „Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата“, преминем през Стивън Кинг и неговите наставления „За писането: мемоари на занаята“, и стигнем до новоиздадената „За писането“ от Чарлс Буковски. Не смятам да пропускам нито една от гореизброените книги, но като за начало реших да се спра на Бредбъри.
„Дзен в изкуството да пишеш“ е побрала в обем от около 200 страници разсъжденията на един творчески гений. Сборникът съдържа есета, писани по различно време в рамките на 30 години.
Но във всички тях отекват едни и същи истини, изтъкани от помитащо себеразкриване и непрестанно удивление пред това какво има в дълбините на личния ви кладенец, ако вдигнете капака и изкрещите към дъното.
Бредбъри ни разкрива със своя неизменен размах кои са „най-важните градивни елементи на една писателска конструкция“, защо е важно да се чете поезия всеки ден или пък творби на писатели, които по принцип не харесвате, както и каква е ползата от процеса с асоциации между думи.
Бредбъри споделя най-откровено и с неизменното си чуство за хумор колко жизненоважно е за един писател да пише всеки ден. Ако сте се чудили кои автори са вдъхновили него самия, то тук ще откриете отговорите. Ако пък имате нужда от някой и друг практичен съвет, като например да си направите списък със съществителни имена, тук ще намерите и това.
Бредбъри е директен, задава неудобни въпроси и търси музата, която често е трудна за откриване в писателското поприще. Авторът се спира на всеки жанр поотделно – писането на разказ, роман, театрална пиеса, филмов сценарий. Да пишеш със жар се учи, стига само да имаш желание да създаваш пожар с думите си. Според Бредбъри не трябва да се замисляш или колебаеш, когато твориш. Просто трябва да намериш своя начин да изливаш душата си. Но най-вече не трябва да спираш да търсиш вдъхновение във всичко, включително в себе си.
Ние никога не пропускаме нищо.
Ние сме чаши, които се пълнят тихо и постоянно.
Номерът е да знаем как да се препълним и да оставим да прелеят само хубавите неща.
„Дзен в изкуството да пишеш“ ми хареса по много причини. Бредбъри не използва назидателен тон, нито оставя читателя с впечатлението, че това, за което говори, е невъзможно да бъде постигнато от друг простосмъртен. Напротив, докато споделя за своите „Вино от глухарчета“, „Марсиански хроники“, или „451 градуса по Фаренхайт“, читателят лесно започва да вярва, че е напълно способен също да създаде подобни книжни шедьоври, стига да не се поддава на критика и да вярва с плам в труда си. Един бъдещ писател в никакъв случай не трябва да се притеснява от идеите си или да се страхува къде може да го отведе фантазията му.
Радостта да пишеш блика от всеки ред и дума в сборника, а Бредбъри до такава степен е впечатляващ, проникновен и вдъхновяващ, че ако сега имах пишеща машина пред себе си, без съмнение щях да напечатам минимум няколко страници. Едва отгърнала последната страница и ми се иска да започна тази брилянтна книга от начало.
Всеки почитател на автора ще се наслади на тази творба, дори да не се увлича по писателския занаят. Ако пък просто имате нужда от pep talk в писмен вариант, който да ви стимулира най-накрая да създадете вашия собствен свят с динозаври, то „Дзен в изкуството да пишеш“ несъмнено е правилният избор.
Прочетете още ревюта и за други романи на Рей Бредбъри – „Смъртта е занимание самотно“, „Сбогом, лято“, „Хайде всички да убием Констанс“, “Зелени сенки, бял кит”.
Разгледайте и галерията ни с кориците на романа „451 градуса по Фаренхайт“.
