fb
Ревюта

Опасната игра на „Кралицата на Тиърлинг“

4 мин.
Kralitsata na Tiarling - Erika Yohansen

kralitsata-na-tiarling_1Четеше ми се хубаво фентъзи, което обаче да не е с размерите на „Песен за огън и лед“. Исках нещо интересно и динамично, но не и натоварващо. „Кралицата на Тиърлинг“ (изд. „Бард“) ми беше препоръчана много горещо, а новината за евентуалното екранизиране на романа на Ерика Йохансен с Ема Уотсън в главната роля определено наклони везните в полза на книгата. Единственият й минус беше, че е начало на недовършена все още трилогия, а всеки почитател на фентъзито знае каква драма е това. Понякога споделям, че младостта ми мина в очакване да излезе поредният том на някоя фентъзи сага. Хората, които не четат фентъзи, се смеят, защото мислят, че това е шега, но тези, които са фенове на жанра, ме поглеждат със съчувствие – споделяме една и съща болка и разочарование.

„Кралицата на Тиърлинг“ е класическа фентъзи приказка с предвидим сюжет. В разяжданото от корупция и разврат кралство Тиърлинг има нова кралица, отгледна в уединение от верни и достойни благородници. Ще успее ли да се справи тя с тежестта на короната, осигурявайки по-добър живот на поданиците си, и ще разкрие ли заобикалящите я тайни и интриги, преди поредния заговор да сложи край на царуването й? Келси все още не знае, но е започнала опасна игра, а както казва една друга кралица „Заиграеш ли играта на тронове, или печелиш, или загиваш. Средно няма.“

Ерика Йохансен

Ерика Йохансен

Клишетата, които ме побъркват в други романи от жанра, този път не ме подразниха – нито скритата в гората наследница на кралството (през повечето време, когато ставаше дума за детството на Келси в уединената къща в гората, си спомнях за анимацията на „Дисни“ по „Спящата красавица“), нито съпоставянето на два женски образа по осите „млада, невинна и добра“/ „стара, зла вещица“. Разказът е динамичен и има достатъчно обрати в сюжета, за да не ви е скучно, а Келси е приятна, симпатична героиня и въпреки първоначалното впечатление, образът й не е плосък. Йохансен се е забавлявала, докато пише, и това ми харесва – книгата не страда от излишна претенциозност и това е в неин плюс.

Още нещо, което доста ми хареса, е, че Келси не е класическата красива и нежна героиня – няколко пъти се споменават по-пищните й размери и любовта й към въглехидратите. За съжаление, мисля, че това са по-скоро сюжетни „кукички“, които да подскажат развръзката на една от най-големите тайни в кралството – кой е бащата на Келси. Няма да споделя подозренията си сега, но ако съм права, в ревюто за следващата част ще стане ясно.

Нещо друго, което е огромен плюс в моите очи, е светът, в който се развива действието на книгата. Много се радвам, че авторите на фентъзи са се изморили от фентъзи средновековието с дракони, елфи и хобити. На повечето читатели отдавна им е писнало от това, затова и романи като „Принцът на тръните“ се приемат толкова добре.

zavladiavaneto na tiarlingТиърлинг, както и съседната империя Мортмийн, са новообразувани държави (едва на по няколко века) на място, наречено Нова Европа. Когато създава Тиърлинг, основателят Уилям Тиър се опитва да изкорени неравенството и да изкове социална утопия, основана на земеделието, братството и равенството. Естествено, като всички социални утопии, и неговата е обречена на пълен крах. Липсата на медицина, технологии и наука скоро води до загуба на знанията и завръщане обратно към добрата стара феодална система, крепостничеството и прочее красоти. Въпреки средновековната обстановка действието на романа се разива през 24. век и има някои много приятни закачки за книжните червеи, но ще ви оставя сами да ги откриете.

Неприятното на четенето на първи книги от поредици е, че те често служат за разгръщане на действието. В „Кралицата на Тиърлинг“ Йохансен само подрежда фигурите по дъската за игра и това си личи. На нас като читатели ни остава да се надяваме, че тя е достатъчно добър писател да изиграе добре тази игра.

Междувременно втората част излезе на английски и се надяваме скоро да я видим и на български.

[ + ]