fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Франческа Ланчини: Не е лесно да си част от модния свят, но е забавно да го описваш

3 мин.
Francheska Lanchini

Francheska LanchiniФранческа Ланчини определено е интересен автор – съвсем скоро слязла от модния подиум, вече е написала книга за света на моделите. Интересна, забавна, без излишна претрупаност – „Без токчета“ определено е роман, с чийто автор си струва да си поговориш. Затова благодарение и на българския издател на Ланчини – „Скалино“, успяхме да се свържем с нея и да я попитаме набързо за приключенията на модела София в Милано, Маями и Барселона и за самите вълнения на Франческа около книгата.

Забавен и саркастичен, доста умен модел, който чете Борхес – вероятно се шегуваш. Опитваш се да разбиеш клишето с “Без токчета” или да създадеш ново?
– Всъщност исках да кажа самата истина – моделите не четат Борхес. Освен един :)

Сега сериозно, как се справяш с клишетата – другите вероятно гледат на теб като на момичето от модния подиум, което току-що е решило да смени кариерата. Когато прочетеш книгата, нещата стоят съвсем различно, но преди това…
– Нямам нищо против – всеки се е изправял срещу подобно нещо и винаги има някакво клише. Просто няма как да избягаш от клишето – то те преследва, дори се влюбва в теб. За мен клишето вече е станало приятел.

И сега направо към основната тема – “Без токчета”. Ти ли си София?
– Ами не, не съм. Не съм чак толкова арогантна и животът ми е доста, доста по-безинтересен от нейния.

А беше ли лесно да решиш да напишеш “умна” книга за модния свят? И изобщо да пишеш за живота на моделите без да раздаваш присъди или обвинения – защо избра да си “добро момиче” като писател?
– Да, беше лесно. Просто исках да напиша история за съзряването, но в същото време знаех, че трябва да пиша за нещо, което познавам перфектно. И от друга страна, истинските съдии са читателите, аз просто спазвах най-важното правило при писането – “Показвай, не казвай”. Така че, не съм добра, просто съм честна.

Докато четях книгата, чувствах разликите между градовете, които София посещава. Коя от частите ти беше най-лесно да напишеш – по-близкото Милано или може би, съвсем изненадващо, някой от другите два града – Барселона или Маями?
– Определено Милано и неговият моден свят. Не е много лесно да живееш в него, но е много забавно да го описваш, заради хилядите му парадокси.

Сега имаме нужда от признанието ти: кой от героите в “Без токчета” ти е най-любим?
– Моето alter ego – Джиневра.

А читателите – кого мислиш, че биха харесали най-много?
– Наистина нямам никаква идея, може би пияният умник Паоло, който има книжарница?

За какво ще бъде следващата ти книга?
– Това е история, която се случва в Северна Италия – за четири сестри, които живеят в семейството на производител на оръжия.

Ревюто за книгата в „Аз чета“ можете да прочетете тук.