fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Една твърде лична и „Гадна работа на улица „Гансън“

4 мин.
Gadna rabota na ulica "Gansan" S.Greg Zaler

Gadna rabota na ulica "Gansan" S.Greg ZalerВсяка книга, за която прочета, че предстои да бъде филмирана, винаги представлява интерес за мен. Правата за филмова адаптация на романа „Гадна работа на улица „Гансън“ (изд. „Бард“) вече са закупени. За участие в проекта са проявили интерес Джейми Фокс и Леонардо ди Каприо. Дотук звучи интересно, нали? Да видим за какво всъщност става въпрос.

Американският автор С.Грег Залер не ми беше познат досега. След кратко проучване научих, че Залер е доста популярен отвъд океана не само като писател, но и като сценарист, режисьор, певец и текстописец на песни. „Гадна работа на улица „Гансън“ е последната му книга, в която Залер ни запознава с няколко типични американски ченгета.

В главната роля е афроамериканецът Джулс Бетингър – един от онези читави и справедливи полицаи, които си вършат съвестно работата, но понякога устата им е по-бърза от мисълта. Няколко откровени реплики от негова страна водят до крайно неприятни последствия и един самоубил се човек. Това самоубийство прави Бетингър неудобен за някои хора и шефът му се вижда принуден да премести Бетингър от Аризона в замръзналия северен град Виктъри, Мисури. А Виктъри е възможно най-неприятното място, в което може да попадне един полицай.

Всеки полицай от дирекцията получава хиляда и четиристотин души, макар това да не е най-лошата част. Около седемдесет процента от мъжкото население на Виктъри между осемнайсет и четирисет и пет години са с криминално досие.

Всеки полицай от дирекцията отговаря най-малко за седемстотин криминални, от които четиристотин до петстотин са извършители на насилствени действия.

Новият партньор на Бетингър също е чернокож, доста своенравен и сгазил лука по свой си начин. За наказание Доминик Уилямс е назначен да работи с новодошлия аризонски колега – нещо, което хич не се харесва и на двамата, но нямат избор. Убийство на проститутка на улица „Гансън“ е съвместното начало на двамата полицаи в борбата с престъпността в един брутален град, където улиците са покрити с умрели от студа гълъби, а потъналите в бедност райони носят названия като Кенефът и Септичната яма. Но не това убийство е основната линия на сюжета, то е само прелюдията към нещо много по-ужасяващо.Gadna rabota na ulica "Gansan" S.Greg Zaler

Скоро има ново жестоко убийство. Този път потърпевшите са двама полицаи, които са обезобразени и оставени без мъжкото им достойнство – полицейските значки и гениталиите им. Това е само началото на една вулгарна и дръзка история, която хич не изглежда случайна. Кървавото отмъщение продължава безмилостно, по ред на номерата, сякаш някой иска да изтреби до крак, подобно на досадни насекоми, и малкото ченгета, които се борят за справедливост във Виктъри. Доминик и няколко от старите му колеги подозират кой стои зад всичко това и тръгват по петите му. Бетингър е неотлъчно с тях.

Хареса ми това, че Залер не се е опитал да представи полицаите само в положителна светлина, а изважда наяве и недостатъците им, онези тъмни страни от характера им, които често водят до надвишаване на правомощията им в търсене на ключови отговори. Раздаването на правосъдие понякога е въпрос и на индивидуална гледна точка. Ала когато в резултат на събитията умира и едно невинно дете – синът на Бетингър, тогава битката между полицаите и престъпниците вече става наистина твърде лична.

„Гадна работа на улица „Гансън“ е от онези класически криминални истории, които се четат бързо, но някак не представляват нищо ново, различно и впечатляващо – просто поредната добре разказана американска история. Поради множеството подробно описани сцени на зверски побоища и кървища бих препоръчала тази книга по-скоро на мъжката читателска аудитория, жените едва ли ще се трогнат чак толкова. Аз лично успях да дам само две звездички на романа в Goodreads, защото моята летва за трилър е доста по-високо вдигната. Все пак чакам с нетърпение филмовата адаптация – току-виж ми хареса повече…

Още едно ревю за книгата може да прочетете в блога на Книжен Петър, както и в блога на Екатерина Стоянова тук.