Българският писател и носител на „Международен Букър“ Георги Господинов гостува в рубриката The books of my life на The Guardian, за да разкаже за книгите, които са го изградили като читател и писател – от Ханс Кристиан Андерсен до Томас Ман, и за писмото, което никога не изпраща на Джеръм Дейвид Селинджър. Той разказва, че се е научил да чете много рано – още на пет–шест години, за да стои тихо и да не пречи на възрастните. Четенето бързо се е превърнало в убежище, а „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиан Андерсен е първата приказка, която истинско го е разтърсила.
Като дете чете безразборно от библиотеката на родителите си. Любими са му приключенските романи на Томас Майн Рид и „Мартин Идън“ от Джек Лондон, където го привлича образът на писателя като герой. Дори учебник по криминология му прави силно впечатление с описанията на невидимо мастило и следи от престъпления – „знания, които за едно десетгодишно момче изглеждат особено важни“. В тийнейджърските си години Господинов е открил Джеръм Дейвид Селинджър. Препрочита разказите му многократно, макар да не е сигурен, че разбира всичко. На 17 години решава да му напише писмо, но така и не го изпраща – история, която по-късно влиза в мемоарната му книга The Story Smuggler.
Решаващ момент настъпва, когато на 21 години прочита първите български преводи на Хорхе Луис Борхес. Тогава, малко преди падането на Берлинската стена, осъзнава свободата на литературата и липсата на граници между жанровете – съчетание от памет, мит, наука и ерудиция.
Като вдъхновение за собственото си писане посочва поезията на Пейо Яворов и Никола Вапцаров, която го кара тайно да започне да пише стихове.
Сред книгите, към които се връща по-късно в живота си, е „Одисея“ на Омир. След 40-годишна възраст той започва да я чете по нов начин – през темите за завръщането, паметта и връзката между баща и син, които намират отражение и в собствените му романи.
Късно откритие за него се оказва „Вълшебната планина“ на Томас Ман. Макар първоначално да я възприема като трудна и тежка, книгата постепенно се превръща във важен събеседник по време на работата му върху „Времеубежище“ и потвърждава усещането му, че писането винаги е диалог с други текстове.
В момента Господинов чете „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук, която определя като роман за бавно зимно четене и опит да се побере светът и времето в мащаб 1:1.
Материалът е част от рубриката The books of my life на The Guardian, в която световни автори споделят най-важните книги в живота си и влиянието им върху собственото им творчество.
Можете да намерите книгите на Георги Господинов в Ozone.bg.
Прочети още:
„Градинарят и смъртта“ на Господинов в най-добрите книги на седмицата на Financial Times
The Guardian избра „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов за Книга на деня
Метафизиката на прощаването в „Градинарят и смъртта“
Георги Господинов спечели словенската литературна награда „Виленица“
Господинов взе „Цветето на Хеликон“ за „Градинарят и смъртта“
Георги Господинов получи Голямата награда за литература на Софийския университет
Георги Господинов получи френския Орден за изкуство и литература
„Времеубежище“ на Господинов влезе в краткия списък за шведска награда
Георги Господинов: Последният урок, който бащите предават, е как се умира
Господинов е номиниран за поезия във Франция
„Всичките наши тела“ по Господинов донесе ИКАР за поддържаща мъжка роля
Стихосбирка на Господинов влезе в краткия списък за превод на френски
Индия посреща Георги Господинов на Джайпурския литературен фестивал
Литература на върха: Георги Господинов оглави класация на Forbes
Георги Господинов е първият носител на наградата „Константин Кацаров“
Георги Господинов взе голямата награда за цялостен принос на „Перото”
Георги Господинов получи наградата „Бокачо“ за литература
Song Shelter: Георги Господинов подбра плейлиста на „Времеубежище“
Абсолютен триумф за Георги Господинов: „Времеубежище“ взе Mеждународния „Букър“
15 цитата от „Времеубежище“ на Георги Господинов
Георги Господинов се нареди до Орхан Памук и Олга Токарчук в краткия списък за европейска награда
Манол Пейков: Изкуството и културата са меката сила на един народ
„Мистерията на българските гласове“ довела Анджела Родел в България
