Романът „Блъф“ (изд. „Ciela“) на Георги Стоянов излезе преди по-малко от месец, но бързо привлече вниманието на българските читатели. Една от причините е сюжетът, който би могъл да се развива в България през 90-те, но всъщност ни пренася в Украйна в края на 80-те. Мафията управлява всичко и всички, а един млад мъж е въвлечен в опасна игра, от която трудно може да излезе… жив.
Поканихме автора да ни разкаже повече за времето, което е прекарал в Одеса, откъде е дошла идеята за дебютната му книга и какво предстои след успешния блъф.
Дебютният ти роман е вдъхновен от реалната история на млад мъж, който е принуден да се впусне в престъпния свят на украинската мафия. Разкажи ни как се оформи идеята. Как от опита да я превърнеш в разказ се стигна до цяла книга и какви проучвания се наложи да направиш, докато я пишеше?
Да, това е история, която приятел ми разказа на по чашка в една одеска кръчма. Когато се прибрах същата вечер, мислех само за това. Заплени ме простотата и гениалността на същината на историята и някак ми се прииска да я разкажа някому. Напираше да излезе. Тогава си казах: „Започвам да пиша разказ, ще се получи интересен“. И започнах – на епизоди, малко по малко, когато имам време. Детайлите се оформяха в главата ми в движение, в процеса на писане. Скоро разбрах, че няма как да е разказ, понеже се бяха получили над 20 страници, а бях едва в началото. Мина ми идеята за нещо като минисериал в книжна форма, но всичко някак естествено вървеше към книга. И така, месец след месец и година след година, докато се получи ръкописът, който изпратих на „Ciela“.
Защо се спря на заглавието „Блъф“?
Мотивът за блъфа е в основата на историята. А в живота блъфовете са задължителни и са навсякъде – в политиката, на работа, в любовта. Ежедневно ставаме жертва на някой блъф или пък използваме такъв, за да постигнем нещо. Та, като цяло темата е интересна и мисля, че хората често я подценяват. Така и заглавието дойде от само себе си.
В свое интервю споделяш, че когато си чул истинската история, си бил запленен от нея и си открил много поуки. Сподели някои от тях. Успя ли да ги вмъкнеш и в сюжета?
Една от поуките е да не съдим за къщата по оградата и фасадата. Свикнали сме да приемаме, че ако видим една тежка, луксозна ограда и лъскава фасада, зад нея неминуемо се мъдри скъпа и качествена къща. Просто го вярваме, отчасти подсъзнателно. Ако пък в допълнение някой ни каже, че къщата е супер, или ако го прочетем и в някоя „обективна“ новина… Край, ние вече сме убедени в достойнствата на къщата! А е съвсем възможно зад оградата да има тотална съборетина и на никого да не му хрумне да провери… Склонни сме по същия начин да съдим и за хора, и за какво ли не…
Всяко от основните действащи лица е представено с кариерата му в престъпния свят, качествата, които го отличават, характера му. Как се родиха всички тези образи и техните истории?
Повечето са модифицирани образи на реално срещани, пряко или косвено, от мен личности. Срещани в различни житейски ситуации, а не непременно сред криминалните контингенти. Предполагам, че за дооформянето на образите ми помогнаха събраните впечатления от многото изчетена литература на криминална тематика.
Когато представяш книгата, често казваш, че главният герой е принуден да влезе в престъпния свят, защото по онова време – в онази Украйна – не е имал друг избор. Мислиш ли, че и днес може да срещнем такива истории у нас и в Украйна? Щеше ли съдбата на Юри да бъде друга, ако се беше родил в наши дни?
Днес е различно. Но ако направим паралел Украйна – България в онези години след 1990 г., нещата са идентични. Юри и неговите перипетии спокойно можеха да се развиват у нас. Така че съдбата му най-вероятно би била същата. Изборът пред много младежи тогава е да грабиш и насилваш или да станеш жертва на грабене и насилване. Без междинен вариант.
Одеса често се свързва с представата за опасности и престъпност, но в интервютата си казваш, че е място, което заслужава да се посети. Опиши с едно изречение твоята Одеса – тази която те впечатлява и не виждаме в книгата, но която хората биха открили, ако решат да отидат там?
Категорично я препоръчвам на хората като дестинация за туризъм. А едното изречение: Град със собствен дух – горд, красив, колоритен и противоречив.
Разбрахме, че с издателите сте обсъждали идеи за следваща книга. Може ли да ни разкриеш малко повече за нея? Продължение ли ще бъде, ще видим ли повече от България в нея?
Възможно е да е продължение, което съдържа голяма доза ретроспекция. А може и да блъфирам :) Повече не казвам.
Ако си позволиш да помечтаеш за екранизация на „Блъф”, кой български (или световен) актьор би искал да изиграе Юри?
Бре, че интересен въпрос… Първото, което ми изниква (макар тривиално и нереалистично), е младият Пачино. Просто тоя поглед…
Хубавото на книгите е, че всеки може да си проектира образа по свой начин.
Иначе Юлиян Петров страшно добре влезе в роля на премиерата. Потопи хората в атмосферата. Мисля, че би го изиграл добре – има го тоя младежки, интелигентен поглед, в който обаче често прелитат куршумчета от налудничавост и непредвидимост. Все едно всеки момент може да му прищрака нещо и да скочи да ти счупи врата :)
Когато не пишеш, се занимаваш с бизнес консултации, пътуваш… Остава ли ти време за почивка и четене и какви книги предпочиташ? Имаш ли си любими автори или заглавия?
За почивка не ми достига време през последните две години и вземам спешни мерки. А за четене винаги има време. Както казва Стивън Кинг – човек може да чете навсякъде, така че хората, които не четат, нямат оправдание.
Вкусът ми е много разнообразен – чета всичко, от бащите на криминалния роман, през британските хумористи и родните класици, до съвременна литература. Ако трябва да изброя няколко имена, към които винаги ще се връщам: Пузо, Дж. К. Джером, Р. Чандлър, Стивън Кинг, Гришам, Артър Хейли, Лий Чайлд. От нашите – Йовков и Елин Пелин. А от по-съвременните – Богомил Райнов, Стефан Цанев и много други. Възхищавам се на всеки от тях по различен начин.
Едно от водещите изречения около „Блъф“ гласи: „За жива печалба не продавай злато, храни, стоки – продавай Надежда“. Тази максима е валидна и днес, но ако решим да се фокусираме върху положителното – какво ти дава надежда?
Напоследък съм черноглед. Но иначе: приятели, пътувания, книги. Това е топ три на нещата, които могат винаги да ти вдъхнат надежда. А ако ги комбинираш – бомба! :)
Снимки: „Ciela“
