Време е Грегор да се върне за трети път в Подземната страна и точно това се случва в „Грегор и проклятието на топлокръвните” (изд. „Екслибрис“). Този път поводът е избухналата чумна епидемия, която поразява само топлокръвните й обитатели.
Следвайки думите от Кървавото пророчество на Бартоломю Сандуич, отбрана групичка представители на топлокръвните същества (хора, плъхове, прилепи) и един пълзливец се отправят на опасна мисия за намиране на лекарство против чумата. Успехът й виси на косъм почти до края, а изненадващите срещи с неочаквани съюзници и неподозирани врагове носят нужното напрежение и обрати.
Сюзан Колинс отново използва познатия си похват при осъществяването на пророчеството – истинското му тълкувание до края е неясно и се определя от действията на героите. Семейната привързаност и чувството за отговорност към роднини, приятели и съюзници отново са основната движеща сила за Грегор, който продължава да се съпротивлява на наложения му калъп на велик воин. Това се очертава и като основната му дилема: да реши кой подход за разрешаване на конфликти предпочита – война или сътрудничество.
В Подземната страна вече се оформят два лагера: милитаристично настроеният начело със Соловет, и другият, който клони към откритост и споделяне на ресурсите с плъховете и другите подземни същества. Така почвата за решителния момент на избора за Грегор, Лукса и приятелите им е подготвена.
С „Грегор и проклятието на топлокръвните” Колинс ни разкрива малко повече от мрачните и потулени в мълчание моменти от историята на кралското семейство. Различията между Викус и Соловет се задълбочават, а и Лукса не е кралицата на Регалия, която познавахме досега. Вярно е, че не получаваме съвсем задоволително обяснение за мотивите и поведението на Соловет в миналото и настоящето, но поне започваме да провиждаме истината. Пък и до края на поредицата има още две книги.
С третата си част „Подземните хроники” набират инерция и освен чисто забавление и препускане из по-отдалечените краища на Подземната страна, читателите могат да поразмишляват над жаждата за власт и доминация, справедливото разпределение на ресурсите, вътрешните предателства и заговори. Всъщност какво е проклятието на топлокръвните – чумата или неспособността им да загърбят враждите и да живеят в разбирателство с останалите подземни обитатели?
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Вижте и ревютата на Вал и Лора за “Грегор Горноземеца” и „Грегор и Гибелното пророчество”, както и ревютата на Мила за първа, втора, трета и четвърта книга от поредицата.
