fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Етгар Керет ни учи как да полагаме правилните грижи за „Гривесто дете-коте“

3 мин.

Гривесто дете-коте – Етгар КеретВече съм голямо момиче и никой не би се наел да ми чете приказки за лека нощ, но ако имах възможността да се поглезя и да си избера разказвач под наем, който да измисли специално за мен някоя шантава история… бих се спряла на Етгар Керет. (Прости ми, Нийл Геймън, но за целите на това ревю трябваше да предпочета другия ми любим хахо.) За жалост, „Гривесто дете-коте“ (изд. „Жанет 45“) вече е заета.

Израелският магьосник на краткия разказ съчинява тази очарователна приказка в чест на сина си Лев. Впрочем, ако искате да разберете повода за написването й, непременно прочетете автобиографичния сборник „Седем добри години“… или поне погледнете корицата му.

Сюжетът е простичък – едно малко момче иска да прекарва повече време с баща си, който обаче е твърде зает с важни дела (предимно срещи с японци и продажби на самолети). През заветния следобед, когато баща и син заздравяват връзката си с посещение в зоопарка, бащата получава спешно обаждане и изоставя момчето си да се забавлява само в компанията на животните. Всичко, което е нужно оттам нататък, е мъничко детска фантазия, капитан на летящ кораб с благородна мисия и незаменимата щипка писателска обич.

Макар да обожавам Керет, признавам, че в случая истински ме грабнаха картините, създадени от Авиел Басил. Като отявлен неспециалист по въпросите на детската илюстрация ще заявя, че в тях хем има нещо шарено и непоправимо жизнерадостно, типично за този тип литература, хем са далеч от инфантилното и кичозното. Имам едно особено любимо изображение на нощен полет, включващо спящ носорог.

„Гривесто дете-коте“ е кратка, мила книжка с изобретателно поднесено послание за това как всяко дете е специално, нуждае се от внимание и има неповторими потребности, подобно на рядко срещано (да не кажа измислено) създание. Накрая ще направя немислимото, като се осмеля да защитя неволните злодеи на всички детски творби – възрастните. Вярвам, че ако капитан Авакум изслушаше историите им и запишеше желанията им за това от какви грижи се нуждаят, за да бъдат щастливи (подозирам, че повечето отговори биха включвали виното като основна съставка), дори и те биха били по-добри хора.

Своите впечатления от „Гривесто дете-коте“ споделят още Лора от сайта „Детски книги“ и Темз от „На по книга, две“.

При нас пък можете да намерите куп ревюта за сборниците с разкази на Етгар Керет. Не пропускайте отзивите за „Седем добри години“,  „Изведнъж на вратата се чука“ и Асамтой„ от Габи Кожухарова, „Изведнъж на вратата се чука“ от Милена Трендафилова, „Седем добри години“Момичето на хладилника“ и „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ от Митко Аврамов, както и съвместното ревю на първите два сборника на Керет от Павлина Радославова.

Насладете се още и на интервюто с Етгар Керет за „Аз чета“ при първото му посещение в България през 2010 година.