Хората са казали: “Човек не може да избира родителите си”. Аз бих добавила: “Човек не може да избира и родината си”. Халед Хосейни със сигурност ни кара да се замислим върху тези неписани истини в човешкото битие. А “Хиляда сияйни слънца” е най-разтърсващият роман, който съм чела напоследък.
Историята е за две жени от Афганистан – Мариам и Лайла, техните вълнуващи съдби, техните мечти, техните грешки. Изумително е колко неща се знаят и колко неща се премълчават в този свят. Изумително е колко болка човешкото тяло може да изтърпи, но в душата му пак да греят хиляда сияйни слънца. И е много стряскащо да осъзнаеш, че там някъде все още има места, където дори нарисуваното фламинго трябва да носи нарисувани панталони, защото се счита за грехота краката му да са голи, а бурката* понякога е добре дошла…
“Хиляда сияйни слънца” е великолепна книга за това как човешките съдби се преплитат, как врагове стават съюзници, как от грозните остатъци на една опустошителна война може да “поникне” нещо ново и красиво. Това е книга, която ни напомня, че и привидно най-щастливото семейство на улицата може да крие дълбоки тайни у дома си, когато никой не гледа. Това е книга, която ни разказва за истинската любов, такава каквато трябва да е – неподлежаща на съмнението, на времето и на обстоятелствата. Това е книга, която ни учи на смирение и доброта, на покорство и на религия. Същевременно “Хиляда сияйни слънца” ни показва как всеки човек има своя вътрешна борба, свои емоции, свои стаени спомени. Но когато се намери подходящият човек насреща, всичко това може да бъде споделено на чаша чай и да ти олекне.
“Хиляда сияйни слънца” (изд. Обсидиан) е роман за копнежа да станеш майка, за изкуството да бъдеш майка и за усилието да преглътнеш горчивия факт, че не можеш да станеш майка. Да, това определено е книга за тях – за силните майки. За онези майки, които са благословени да могат да се нарекат такива; за онези майки, които правят огромни жертви в името на доброто на своите деца. Това е книга за всеотдайните майки; за онези майки, които взимат трудни решения и които стигат дори до крайности в опита си да постъпят правилно, макар това да им коства всичко.
“Хиляда сияйни слънца” е роман и за бащите. Онези бащи, които вечно отсъстват; онези, които ни обграждат с любов и подаръци или пък онези бащи, които се променят коренно покрай своите деца. Това е книга и за лошите бащи, за онези мъже, които не признават детето си, освен ако не е син. Това е книга за мъжете, които избиват комплекси върху жените си – буквално и преносно. Това е и книга за смелите мъже, за истинските мъже, за онези мъже, които се връщат и за онези мъже, които една жена никога не може да забрави.
“Хиляда сияйни слънца” просто не оставя никой безразличен, тя преобръща представи, тя те “сваля” на земята, тя те кара да се замислиш върху важните – единствените важни и стойностни неща в живота. Но най-вече “Хиляда сияйни слънца” ти помага – да си припомниш какво е чувството на благодарност- към твоите родители и към твоята родина. Това е книга за всеки. Същевременно това не е книга за всеки, защото не всеки ще преглътне истините вътре. В нея има много драматизъм, много мъка и тъга, много силни моменти, много искрена обич. Каквото и повече да кажа, би било крайно недостатъчно. Тази книга просто трябва да бъде прочетена, за да може и в нашите души да изгреят хиляда сияйни слънца…
*Фереджето в Западна Европа е популярно под името „Бурка“.
