fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Хаштаг“ – още един социален роман от Ремигиуш Мруз

6 мин.

Първата книга на поляка Ремигиуш Мруз, издадена за удоволствието на българския читател, „И никога не я откриха“, беше изключително добро попадение за изд. „ЕРА“ през 2018 г. Спомням си, че посягах към нея във всяка свободна минутка и бях истински въвлечена в загадъчния пъзел, създаден от писателя.

Същото се случи и сега, когато с известно закъснение се добрах до „Хаштаг“ (превод: Васил Велчев) – второто заглавие от Мруз с превод на български език. Трудно ми е да си отговоря защо толкова дълго отлагах прочитането на тази книга при положение, че още с първия роман на Ремигиуш Мруз се уверих, че стилът му на писане е точно такъв, какъвто харесвам – независимо дали добавя динамика или отнема напрежение от сюжета, той непрекъснато кара читателя да се чуди какво се случва, да се опитва да навърже различните парченца в една обща картина и да отгръща страница подир страница с нетърпение.

Ремигиуш Мруз
Снимка: MATEUSZ SKWARCZEK / AGENCJA GAZETA

Обаче и в „Хаштаг“ не всички отговори идват наготово за читателя, а някои въпроси остават да човъркат въображението дори и след финала. В конкретния случай смятам, че този похват е използвян съвсем намясто и на мен категорично ми допадна.

В романа се срещаме с Тес – момиче със сериозни проблеми в свободното общуване, продиктувани най-вече от още по-сериозните ѝ неприятности с килограмите. Проблеми, за които обществото твърде рядко намира съпричастност. А отвратителното държание на другите или тяхното тотално безразличие винаги водят до още повече емоционално хранене и до още по-голяма себеомраза у хора като Тес. Водят до онова чувство за безсмислие и ненужност в света, което те кара да искаш да изчезнеш от него, за да те забележат най-накрая, за да бъдеш значим поне за ден. Суисидните мисли са ежедневие за главната героиня, а опитите ѝ през годините са я довели само до тази мисъл:

Накрая трябваше да призная очевидното – не можех дори да се самоубия.

Още по време на първата си година в университета Теса се увлича сериозно по Кристиан Страховски – един от университетските ѝ преподаватели. Независимо че е доста добре запозната с изучавания материал, тя не изпуска негови лекции и често е единствената в залата, желаеща и стараеща се да му бъде събеседник по преподаваните теми. При тези обстоятелства контактът между тях е неизбежен. И ето как неусетно Кристиан се превръща в един от малкото хора, с които на Теса ѝ е достатъчно лесно да общува и да бъде себе си. Пак в тази зала тя се запознава и с Игор – момчето, което ще стане неин съпруг.

Сътресенията в живота на главната героиня по време на студентския ѝ живот не са никак малко или леки – депресивните състояния, наднорменото тегло и асоциалността са оставили завинаги своя отпечатък върху бъдещето ѝ. Но когато, години по-късно, Теса получава пратка по пощата, съдържаща листче с написан хаштаг и странен предмет, тя си мисли, че всички проблеми от миналото са останали зад гърба ѝ. Както и отношенията ѝ с Кристиан, с когото са свързани голяма част от бедите ѝ.

Уви, нищо не е такова, каквото си го мисли главната ни героиня, а хаштагът в Twitter я води към поредица от статуси на хора, изчезнали безследно преди десетина години. Тук-таме, с някои съществени изключения от правилото, които я подготвят, че ако не се държи както зложелателят иска, тепърва ще пострадат още много хора. А тези, към които хаштагът вече я отвел, са свързани по много оригинален начин – всеки от тях е имал определено отношение към парите, заради което е получил подобаващо наказание.

Нищо чудно. Дюркем пише, че в края на XIX и началото на XX век престъпленията сплотяват обществото. Нещо повече, те създават колективно съзнание, което е основният градивен елемент на всяка общност.

Според него престъпленията не са дисфункция. Не са болести, защото съществуват повсеместно. Подобно на съня при човека, те са необходимост – нещо, без което тялото не може да функционира. В комбинация с наказанието те оформят разбирането за добро и зло в обществото. Дават основата на морала. И често дефинират народите.

Ремигиуш Мруз
Снимка: Zuza Krajewska / Warsaw Creatives

И в този си психологически трилър Ремигиуш Мруз избира подход, отличаващ го от повечето автори – той ни дава възможността да обмислим всички варианти, да обърнем всички страни на монетата, да разберем какви са разсъжденията зад постъпките на злия герой, като за всичко това си служи с доста солидно количество информация, поднесена интелигентно и увлекателно. Психическите разстройства, проблемът с наднорменото тегло, самоубийствата и икономическите причини за съществуването на парите са умело преплетени и сериозно разгледани в сюжета на книгата. Историята в „Хаштаг“ се разкрива основно през гледните точки на главната ни героиня и на онзи, който стои зад всичко, което ѝ се случва – на престъпника. Но и тук нещата не са точно такива, каквито изглеждат…

Особено харесвам едно качество на автора – неговата социална отговорност и произтичащата от това обвързаност на романите му с наболели теми. Той наистина държи да накара читателите си не само да минат през текста му еднократно, а да се замислят, да съпреживеят, да осъзнаят, че подобни неща се случват наистина, тук и сега. Докато ние пием кафето си необезпокоявани от случващото се, в Полша изчезват 17 хиляди души годишно, само според официалните данни. Цифрите са ужасяващи и без да добавяме факта, че има и неофициални случаи.

Макар на места икономическите аспекти, включени в книгата, да ми идваха в повече (което съвсем не означава, че са били излишни за целта на сюжета), горещо препоръчвам да прочетете „Хаштаг“. Романът се чете лесно и бързо, а и не допуска читателят да се отегчи в действителност – в момента, в който си помислиш, че ти дотяга, събитията поемат в съвсем нова посока, задават нови въпроси, разкриват неочаквани отговори и така до финала, който, по мое мнение, е нищо по-малко от това, което заслужава такава история.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q2 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Ето тук можете да прочетете и ревюто на Хриси от Hrisilandia.