fb
Ревюта

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ – въображаемо пътуване през историята

5 мин.

Може би ви се е случвало да попаднете на разговор от типа: „Ако можеше да се върнеш назад във времето, би ли променил историята? Би ли спрял Хитлер? А щеше ли това да спре войната?“. Аз лично съм срещала подобни дискусии в много филми и книги и сама съм участвала в няколко, но романът на Лоран Бине отново пробуди тези размисли у мен и ми напомни, че когато отрежеш главата на ламята, често порастват още две, още по-опасни.

Хитлер не е сам в своите действия и далеч не е единственото чудовище. Именно един от другите жестоки нацисти е централна фигура в „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ (изд. „Парадокс“). Райнхард Хайдрих е известен като дясната ръка на Химлер в СС – позиция, която заема благодарение на ефективната си работа по „Окончателното решение на еврейския въпрос“, а по-късно е назначен за Протектор на Бохемия и Моравия.

Романът е посветен на покушението срещу Хайдрих – т.нар. операция „Антропоид“, извършено от чеха Ян Кубиш и словака Йозев Габчик. Двамата са парашутисти, обучени заедно с много свои другари в Лондон и изпратени на мисия с предизвестен край.

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ започва с разказ на автора за първия му досег с историята на парашутистите и тяхната последна битка в една чешка църква. Лоран Бине успява да предаде емоциите, които пораждат у него следите от куршуми по стените, останалите дрехи, книги и представените описания на случилото се. Читателят съпреживява тази първа среща и, също като писателя, напуска църквата с желание да научи повече за тези безразсъдно смели мъже и хората, които са подкрепили каузата им.

Именно това ще се случи в следващите страници. Проследяваме миналото на Кубиш и Габчик, обучението им в Англия и първите им трудности след пристигането в Прага. Междувременно се запознаваме с Хайдрих, разбираме как е попаднал в структурите на СС и виждаме израстването му в йерархията чак до престижния пост Протектор на Бохемия и Моравия. Накрая стигаме и до покушението и последиците от него.

След като прочетох анотацията, очаквах роман, който да е базиран на въпросните личности и събития, но да разказва за тях в художествен стил – с фабула, натрупване на напрежението и очакване, дори доза авторска измислица и преувеличение за целите на едно по-увлекателно повествование. Лоран Бине обаче използва по-различен похват. Той представя историческите факти, разказва откъде е почерпил информацията, споделя интересни случки, свързани с проучването и дори с личния си живот. Паралелно включва художествени сцени с участието на главните действащи лица. Много често се оставя и на своите лични вълнения и двуомение – дали понякога да загърби сухите исторически факти, за да се получи по-интересен разказ.

В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.

Лоран Бине (снимка: SFGate)

Въпреки че накрая Лоран Бине избира да се посвети на фактите до най-дребния детайл, вътрешните му колебания продължават да се появяват в текста. В един момент постоянното подчертаване на историческата точност и умуване какъв цвят е била колата на Хайдрих по време на покушението например стават отегчителни. Накъсаният, наполовина художествен, наполовина публицистичен стил също прави четенето по-тромаво.

От друга страна, за любителката на историята в мен беше много интересно да проследи в подробности как се развива планът на Хитлер за завладяване на Европа и как Хайдрих постепенно намира своята роля в изпълнението му. Авторът споменава вътрешнопартийни машинации, показва как силните на деня направляват случващото се и фаталните грешки, които допускат, въобразявайки си, че ще избегнат войната. Това ми напомни колко ограничен е погледът ни в бъдещето, когато отказваме да мислим по-голобално, извън пределите на собствените си защитени държави, и колко опасни могат да бъдат последиците.

Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма. Много от тях са загубили живота си, без имената им да бъдат записани в аналите на историята, а саможертвата им е била достатъчно важна.

Винаги когато чета книги на подобни теми, се изпълвам с множество емоции, въпроси и мрачни мисли. Романът на Бине не прави изключение, но в него е изразена и надеждата, че докато има хора, които не са склонни да се предадат в лицето на жестокостта и несправедливостта, ще има и такива, които да ги подкрепят и помнят.

Не пропускайте ревюто на Вероника за друг роман на Бине – „Седмата функция на езика“

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]