fb
10, които...Специални

Ирационални страхове, или колко могат да ни изплашат книгите

5 мин.

Има книги, конкретни образи, герои или сцени от тях, които ни плашат, без да си даваме ясна сметка защо. За разлика от режисьорите, чиито филми всяват страх чрез различни ефекти, писателите могат да разчитат единствено на думите, но въпреки това успяват да задълбаят в най-тайните кътчета на умовете и сърцата ни.

Книгата, която веднъж е пуснала пипалата на страха у читателя, не може да бъде забравена. Има детски книги, които още ни преследват, а безобидни на пръв път моменти могат да заседнат в паметта ни години наред.

Без логично обяснение, много не-хорър книги ни ужасяват и са основна тема на кошмарите ни. Ето част от тях, избрани от сайта The Reading Room:

паяциГигантски паяци от „Хари Потър и стаята на тайните“

Има много места от поредицата за Хари Потър, на които тръпки могат да ви побият, но нищо не може да се сравни с паяците. Зловещите лазещи твари на Джоан Роулинг могат да предизвикат арахнофобия на мига.

Следващият път, когато видите паяк в стаята си и се разпищите, по-добре бъдете благодарни, че не е два пъти по-голям от вас и с огромни мъхнати щипци.

Птици от „Гарванът“

В основата на поемата на Едгар Алан По е една смразяваща история. Неназован мъж оплаква изгубена си любов и чете на гаснещия огън, когато е посетен от мистериозен говорещ гарван, който отговаря с „Никога вече!“ („Nevermore!“) на всеки зададен му въпрос.

Хотели от „Сияние“

Едва ли се нуждаете от причина, за да изпадате в паника при възможността да отседнете в хотел. Кой би искал подобно нещо? Но спомнете си за „Сияние“ на Стивън Кинг и зловещия хотел, в който са пленени Джак, съпругата му Уенди и техният син Дани. Те са преследвани от духове на семейство, убито преди години от умопомрачен баща. Историята е обречена да се повтори и Джак бавно губи разсъдъка си…

гетсбиОчите на доктор Т. Дж. Екълбърг от „Великият Гетсби“

Празният поглед на тези очи с очила от вечния роман на Ф. С. Фицджералд не са предназначени да ужасяват. Очите на доктора са изрисувани на един стар билборд в Долината на смъртта, за да гледат и преценяват всеки, който преминава по пътя. Един скептичен, олющен и винаги гледащ поглед…

Но тези очи имат силата да накарат читателя да изтръпне. Дали заради тяхната синя празнота, или защото са само очите, без лице?

Прасета от „Фермата на животните“ 

Прасето Наполеон е тираничен владетел, който управлява селскостопанските животни, като ги държи в постоянен страх и пълно подчинение.

В контекста на романа на Джордж Оруел да бъдеш предпазлив и да имаш едно наум около големи розови грухтящи прасета, звучи доста обосновано решение.

големите надеждиМис Хавишам от „Големите надежди“

Също като очите на доктор Т. Дж. Екълбърг, образът на мис Хавишам не е създаден, за да всява ужас, но въпреки това има нещо дълбоко плашещо в нея. Тя е централен герой в романа на Чарлз Дикенс със сватбената си рокля, която никога не съблича, с хлътналите си страни и призрачен вид. Най-доброто й описание всъщност е на Пип при първата му среща с нея:

Видях, че булката в булчинската рокля бе повехнала като роклята и цветята и единственото живо нещо в нея беше блясъкът на хлътналите й очи. Видях, че роклята е била облечена някога върху закръглената снага на млада жена, която бе станала само кожа и кости. Помня, че ме бяха завели веднъж на панаир да видя призрачната восъчна фигура на някаква чудновата личност, положена тържествено на смъртен одър. Друг път ме бяха завели в една от старинните църкви из блатата да видя някакъв скелет в прогнили скъпи дрехи, изровен под един свод в черковното подземие. Восъчната фигура и скелетът като че ме гледаха сега с подвижни, тъмни очи. Бих заплакал, ако можех.

жълтият тапетЖълти спални от „Жълтият тапет“

Краткият разказ на Шарлот Пъркинс Гилман е историята на жена, която вижда други жени, хванати в капан, зад тапетите на стаята й. Тя опитва всичко, за да ги освободи, дера тапета и плаче, но уви… оказва се съвсем сама. Страховита приказка, която всеки път ще изплува в съзнанието ви щом видите стая в жълто.

Ябълки от „Снежанка“

Може да гледате с недоверие на поговорката „Една ябълка на ден държи доктора далеч от мен!“

В приказката на Братя Грим ябълката е измамна и опасна. Може да е червена, лъскава и готова за ядене, но тя е плод на смъртта и е последното хранене на всеки, който я опита. И ако някой ви каже, че предпочита само зелени ябълки, не го гледайте с неразбиране.

А вие имате ли литературен страх, който не спира да ви преследва? Ще се радваме да ни го споделите в коментар под публикацията.

[ + ]