Психологът и консултант по хранене Ипократис Пападимитракос ще представи новата си книга „Под кожата на глада“ (изд. „Кибеа“) на 5 юни от 18:00 ч. на щанда на издателството (шатра 53), където читателите ще могат да се срещнат с автора и да получат автограф.
В „Под кожата на глада“ Пападимитракос разглежда храната не просто като средство за физическо оцеляване, а като език на емоциите – форма на утеха, защита, бягство или опит за справяне с вътрешни конфликти. Книгата съчетава реални клиентски истории, психологически анализ и практически насоки, като кани читателя към по-дълбоко самонаблюдение и разбиране на собствените му хранителни навици.
Сред основните теми, които авторът разглежда, са разликата между физическия и емоционалния глад, храненето като механизъм за потискане на чувства, влиянието на семейните модели върху отношението към храната, психологическата тежест на диетичната култура и връзката между тялото и самоприемането.
Вдъхновен от терапевтичния подход на Ървин Ялом, Пападимитракос пише с емпатия и човешка близост, превеждайки читателя през реални истории и процеси на вътрешна промяна. Книгата е насочена както към широката аудитория, така и към специалисти в областта на психологията, психотерапията, нутриционистиката и личностното развитие.
Ипократис Пападимитракос има над 25 години професионален опит в сферата на психологията на храненето, поведенческите модели и личностната промяна. Роден е в Каламата, Гърция, а от 1993 г. живее в България. Завършва кинезитерапия в Националната спортна академия, магистратура по психология във Великотърновския университет и специализира в областта на психосоматичните заболявания.
През 2012 г. публикува първата си книга „ИПОлогия на храненето“, която представя различен поглед към диетите и контрола на теглото. Освен с книгите си, той е познат на широката публика с образователните си програми, публични лекции и медийни участия по теми като емоционалното хранене, психологията на самоприемането и критичното мислене в храненето. В момента води рубриката „От понеделник“ по БГ Радио.
Със своя подход, който съчетава психология, поведенчески техники и принципите на осъзнатото хранене, Ипократис Пападимитракос се утвърждава като един от най-разпознаваемите консултанти по хранене в България.
Прочетете откъс от книгата:
ГЛАВА 2. Емоции на върха на вилицата
Елица, 52 г.
Като дете не ме питаха как се чувствам. Питаха дали съм яла. И аз се научих – когато ми е тъжно, да дъвча. Когато ми е гневно – да готвя. Когато не знам какво ми е – да стоя до хладилника. Храната беше моят език. Единственият, който никой не ми забраняваше.
Всяка хапка, която слагаме в устата си, носи не само вкус, но и история. История на деня, история на моментното емоционално състояние, понякога дори история на детството. Малко неща в живота са така вплетени в емоциите, както храната. Не защото е само биологична нужда, а защото още от първите мигове на живот тя е била свързана с любов, утеха, принадлежност.
Мнозина са израснали с фрази като: „Яж, за да пораснеш”, „Ако не изядеш всичко, ще обидиш мама”, „Десерт има само ако си бил добър”. Така се изгражда невидима връзка между храната и одобрението; между яденето и заслужаването. Постепенно започваме да вярваме, че любовта се проявява чрез чинията, че сигурността живее в пълния хладилник, че щастието има вкус на нещо сладко.
Емоционалната връзка с храната е толкова дълбока, че често дори не си даваме сметка за нея. Храним се, когато сме тъжни. Храним се, когато сме самотни. Храним се, когато празнуваме. И докато мислим, че просто задоволяваме глад, всъщност търсим нещо друго: връзка, смисъл, успокоение.
Но емоционалното хранене не е вина. То е механизъм. То е реакция на нещо по-дълбоко, често несъзнавано. Тялото просто следва сигналите, които умът изпраща. А умът търси най-бързото облекчение. И храната е точно това – бърза, достъпна, легитимна форма на утеха.
Проблемът настъпва, когато тази форма стане автоматична. Когато на емоцията – всяка емоция – се отговаря с една и съща реакция: ядене. Така загубваме способността да разграничим какво всъщност чувстваме. Започваме да притъпяваме емоциите, вместо да ги разбираме. Заменяме диалога със себе си с навик.
А навикът има сила – той създава усещане за сигурност. Дори когато ни вреди, познатото поведение е по-малко плашещо от непознатата промяна. Така влизаме в кръг:
Затваряме го отново и отново, докато самите чувства започнат да се бъркат със самия глад.
Разплитането на този възел започва с разпознаване. Следващия път, когато посягаш към храна, спри за миг. Попитай себе си: Какво чувствам? Не какво искам да ям, а какво усещам в тялото, в ума, в сърцето си?
Това е малка стъпка, но важна. Защото тя поставя началото на нова връзка – не с храната, а със себе си. И когато тази връзка се укрепи, когато започнем да слушаме и да уважаваме емоциите си, нуждата да ги преглъщаме с храна постепенно ще намалее.
Емоциите не са враг. Те са пътеводители. А храната може да бъде средство не за потискане, а за разбиране. Въпросът е дали ще изберем да я използваме така.
П Р А К Т И К А
Разпознаване на емоцията на върха на вилицата
Много преди вилицата да се доближи до устата ни, у нас вече се случва нещо. Понякога не ядем, защото сме гладни – ядем, защото сме напрегнати, самотни, тъжни, ядосани, уплашени, изчерпани.
У П Р А Ж Н Е Н И Е
Какво всъщност ми липсва?
Когато усетиш желание да ядеш извън обичайното време или без конкретен физически глад, задай си три въпроса:
Какво точно чувствам в момента? (назови емоцията)
Какво ми се иска да се случи освен хранене? (прегръдка, почивка, разбиране)
Как мога да се погрижа за себе си, без да се самозаблуждавам с храна?
Напиши едно изречение:
В момента не съм гладен/на, аз съм…………………………………………………………….
Разграничаването между глад и нужда от грижа е началото на съзнателния избор. Храната не е терапевт, но може да стане съюзник – когато първо изслушаме емоцията.
Можете да намерите книгата „Под кожата на глада“ на щанда на изд. „Кибеа“ (шатра 53) на Пролетния панаир на книгата и онлайн в Ozone.bg.
