Прекрасното томче „Изкуството да създаваме спомени“ (изд. „Хермес“) е написано от Майк Викинг – автора на „Малък наръчник по хюга“ и „Малък наръчник по люка“. Няма как да не сте чували за него, но ако все пак сте пропуснали бума на интерес към хюга, то тогава ще ви кажа за какво става въпрос. Това са малките тайни на датския народ, чрез които обикновените дни се превръщат в кротки празници и истинска наслада за душата. Датчаните си позволяват онези мънички, простички неща, които всички някога сме знаели и правили, но най-вероятно вече сме блокирали и изхвърлили от живота си. Не сложна ядрена теория, а навици, нагласа и отдаване на спокойствието без чувство за вина.
Люка пък е датската дума за щастие. То е в основата на всяка книга, написана от Майк Викинг. Вторият му наръчник обяснява защо едни хора са по-щастливи от други и как да бъдем сред тях. Проучванията, свързани с щастието, са негова страст и смисъл от почти десетилетие. За да даде старт и възможност за развитие на новата си кариера, Майк избира да напусне престижната си работа в министерство и да живее без сигурните си доходи. Било му е трудно, но винаги си струва, когато имаш страст, идеи, цел и си готов да се спукаш от работа, за да ги осъществиш.
Като изследовател съм забелязал, че щастието често произтича от съвпадението на три гледни точки: как се възприемаме самите ние, какви искаме да бъдем и как ни възприемат околните. Тогава, когато любимите ни хора ни виждат и ни обичат такива, каквито сме, когато успеем да се превърнем в хората, които сме знаели, че можем да бъдем, ние намираме щастието.
„Изкуството да създаваме спомени“ е изключително приятно илюстровано издание, пълно с хубави, вдъхновяващи снимки, което си струва да притежавате дори само заради колекционерската му стойност. Отвъд това обаче то представлява наръчник с идеи и техники, които могат значително да ни помогнат да се сдобием с красиви спомени, сгряващи ни някъде там, в бъдещето.
Майк Викинг ни учи, че спомените са онази важна част от нас, която ни определя като личности. Те са горивото, което ни тласка напред. Те са начин да преодолеем трудностите и да изпитаме онова, което сме получили преди, но и да се борим за нещо повече. Те ни карат да се усмихваме в скучен, безсмислен дъждовен ден. Те са предпазителят, който не ни позволява да „изпушим“, когато положението стане много напечено. Чрез тях всеки един от нас се стреми отново и отново към щастието, към спокойствието, към мира, на който принадлежи душата му.
Майк Викинг (снимка: Justine Stoddard)
Подзаглавието на книгата е „Как да планираме и запомняме щастливите моменти“ и точно това откриваме на страниците на „Изкуството да създаваме спомени“ – ръководство за употреба на всичко, което сме, за да съхраним най-скъпите си мигове в паметта ни. Как да използваме сетивата си, как да се възползваме от емоциите си, как да не позволяваме на онова, което вече сме запомнили, да се заличи от главите ни и едно мъничко напомняне, което ще издам тук – да не забравяме добрите стари снимки на фотохартия. Не е редно да се доверяваме толкова на дигиталните носители, при положение че те изобщо не са сигурни и животът им съвсем не е дълъг като нашия. Лично аз съм си обещала да „спасявам“ все повече и повече от любимите си моменти и да ги превръщам в нещо, което да мога да пипна. Случвало ми се е да загубя файлове от миналото (факт, който страшно ме дразни), а каквото и да е било то, все е свързано с красиви емоции и е част от днешната ми същност.
Както стана ясно, аз съм човек, който много държи на спомените си и уважава поуките и усмивките от миналото си. Ако същото важи и за вас, значи има какво да усвоите от Майк Викинг и книгите му. Останах много приятно изненадана и впечатлена, а преди тайничко се съмнявах в смисъла на неговите трудове. Всяко едно от предложенията му е подплатено с резултати от изследвания, често проведени от Института за изследване на щастието в Копенхаген, с добре обяснени и лесно разбираеми научни данни или с чисто човешки истории, които ни подтикват да се замислим.
[…] цялостното ни благополучие се влияе от способността ни да създаваме благоприятна история за живота си. Дали се вторачваме в провалите и грешките си, или се опитваме да открием положителното в трудните моменти? Как възприемаме себе си зависи от това върху какви аспекти от преживяванията си се фокусираме, когато разказваме историята на живота си, историята за това как сме станали такива, каквито сме. […] Начинът, по който представяме историята за това какво се е случило, оформя и начина, по който запомняме събитията. Разказите ни отразяват опитите ни да разберем света. […]
Ако пък поради някаква причина смятате, че спомените не са чак толкова важни, опитайте да си представите живота без тях. За части от секундата си представете ужаса да страдаш от деменция, да не знаеш кой си и кои са онези, които те обичат. Или по-добре недейте. Страховито е! И дано никога не разберем какво е в действителност!
А ако се чудите какво да правите след малко, утре или някой друг път, когато можете да избирате, задайте си един простичък въпрос: „Кое по-вероятно да си спомняш след десет години?“. Отговорът сам ще ви намери.
Споделям и участието на Майк Викинг в TEDх, защото засяга една не по-малко важна тема – за ДРУГАТА страна на щастието. Вижте го, на мен ми беше изключително интересно:
Откъс от „Изкуството да създаваме спомени“ ще откриете тук. Тук можете да прочетете интервюто на Цвети Димитрова със самия Майк Викинг, а тук – ревюто ѝ за „Малък наръчник по люка“. Ревюто на Цвети Дукова за „Малък наръчник по хюга“ пък ще намерите тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
