Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10–годишен, печелил е редица национални литературни конкурси за ученици. Автор е на ранната стихосбирка „Истории от други светове“ (2018). През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите” към фондация „Културни перспективи“. Там негов ментор е Георги Господинов, с когото работи над стихосбирката „И скакалците сънуват“ (изд. „Жанет 45“). В момента е студент по изкуства, определя себе си като колекционер на прашинки.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Спомням си как на един панаир на книгата си купих книга със странното заглавие „На този свят човекът е голям фазан“. Това беше първата ми среща с модернистичната литература в лицето на Херта Мюлер. В нея се разказваше за едно опустяващо румънско село и един мъж с интересното име Виндиш. Нямаше ясна сюжетна нишка, по-скоро разхвърляни моменти, спомени, метафорични наблюдения, завихрящи се в някакъв сюрреален поток. Затова и не знаех какво да очаквам. На всяка страница откривах нещо ново – историята на един кожар, превърнал тавана си в „градина от мърша“, хартиени рози, сънища за мъртви косове и жаби, новородени мишлета, кладенци, нощни пазачи. Тогава бях на единайсет и нейните книги бръкнаха в душата ми по един напълно неописуем с думи начин. И до днес за мен те носят някакъв ужасен магнетизъм, почти магьосническа сила. Няколко години по-късно прочетох и книгата ѝ за румънските трудови лагери от миналия век – „Всичко свое нося със себе си“ и се изненадах да преоткрия странния ѝ стил и чудовищната нежност, да разбера текста не едно съвсем ново ниво. Наистина е жалко, че тя остана толкова недооценена като автор в България и нейните книги вече не могат да се намерят в книжарниците.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Ям само букви. Понякога и илюстрации. После ми мяукат в корема.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай с лимон.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Моите книги са винаги омачкани по ръбовете и гъсто подчертани. Преди се борех с тази тенденция, но в един момент ѝ се предадох изцяло. Напоследък дори отбелязвам още по-често, защото се страхувам, че ако не го направя, думите ще ми се изплъзнат и вероятно никога отново няма да ги срещна в целия водовъртеж от информация. Понякога дори не ми се налага и да подчертавам. Няколко думи, най често от стихове, ми влизат в главата и не мога да спра да си ги повтарям с месеци. Последната фраза, с която стана така, е от стихотворението на един приятел – Калоян Васев: „Изпуснах последната си възможност да се докосна до смъртта.“
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С каквато хартийка ми попадне – най-често касов бон или билетче.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам художествената, но и другата е освежаваща от време на време. Обожавам когато двете се преплитат, като например в „Хазарски речник“ на Милорад Павич, в който историческите сведения за хазарската империя непрестанно се преливат с митове, суеверия и художествени измислици. По този начин романът ни показва, че историческата истина е подвластна на въображението и това е напълно естествен процес, тъй като цялото естество на реалността е субективно. Така че все още е неясно къде точно е границата между художествената и нехудожествената литература.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Изградил съм си навик да чета на хартия. Не знам дали само аз си мисля така, но отпечатаният текст има някаква аура около себе си, всяка книга има енергийно поле. Признавам, че никога не съм опитвал да чета на електронен четец, въпреки, че съм отворен и към това, понеже е по-екологично. А колкото до аудиокнигите – невинаги успявам да се концентрирам над тях, въпреки че са много удобни за слушане, докато чистиш, рисуваш или се разхождаш.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата и от главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди не можех, но в един момент се разбрах със себе си, че четенето е удоволствие. А и развих ужасна алергия към всички плажни романи. Понякога осъзнавам, че съм изпреварил момента да прочета една книга и си взимам почивка от нея или я оставям за по-нататък. А понякога, разбира се, въпреки по-сложния език, се налага и да се потрудиш малко, за да вникнеш в смисъла, да усетиш естетиката. И тези книги са и най-възнаграждаващите.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се. По-скоро бих се подразнил на твърде удобен за харесване и очевиден персонаж. Дори мисля, че това дразнение е хубаво нещо, понеже разширява светогледа ти или обратното – затвърждава вече установените ти възприятия. Така беше например с „Лолита“. Ако Хумберт не беше толкова комплексен и противоречив, надали щях да довърша книгата. Понякога точно този конфликт ни дърпа напред.
Какво четеш в момента?
В момента – „Моби Дик“!
Коя е последната книга, която си купи?
„Чудати разкази“ на Олга Токарчук. Препоръчвам горещо, прочетох я още същата седмица.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди много смесвах, вече не или поне се старая да смесвам разнородни жанрове. Разкази или романи, смесени с поезия и нехудожествена литература ми звучат като добре балансирана диета. Понякога дори ще се учудите какви книги си подхождат – Борхес и Бодаков, Кафка и Юнг. А най-хубаво е, когато една книга те обсеби и не иска да те остави на мира.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, вечер, четенето е навик. Също и във влака.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелните издания ми звучат по-цялостно и завършено. Днес сагите често са с комерсиална цел, което ме кара да внимавам с тях.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Всичко от любимата ми Олга Токарчук! Мисля, че тя има едно изключително умение нежно и човешки да ни поднася големите въпроси за духовността през много конкретни примери. Фантомната болка на ампутиран крайник, руска секта, натравяне с гъби, ежедневието на китоловец, професор по психология, бездомница, върколак… Успява като масажист да напипа наболелите места в душата на съвременния човек и да вдъхне живот и на най-странните сюжети, карайки те да проявиш някаква форма на свръхемпатия, да се поставиш на напълно неочаквано място.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. Имам рафт за поезия, за съвременна българска литература, два за най-любимите ми книги, няколко за детските и един за тези, които още не съм прочел…
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
