fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Анна Ангелова

7 мин.

Всеки си има любимци на полето на културата и днес съм щастлива да ви представя една такава личност за мен – Анна Ангелова. Тя е бакалавър по журналистика и магистър „Продуцентство и креативна индустрия“ в Софийски университет. Харизмата ѝ със сигурност ви е завладявала от ефира на БНТ – мястото, където работи от десет години. Започва първо в новините „По света и у нас“, а после получава и покана за водещa на „Денят започва с култура“ (сега „Култура.бг“). Затова понякога може да я видите както рано сутрин, така и вечер. Дванайсетчасовите работните маратони не са рядкост за нея. Отразявала е множество събития от локален и международен характер с фокус кино и музика, интервюирала е световни артисти, сред които Енио Мориконе, Алън Парсънс, Роджър Уотърс, Клаудия Кардинале и много други. Водила е и още две ежедневни предавания по повод годишнината на БНТ: „55 години от Вашия живот“ и „55 лица от Вашия живот“. В продължение на няколко години е четец в „Нощта на литературата“ като посланик на съвременната чешка литература.

Приемам Анна за медиатор на културата, който успява да я прави интересна и привлекателна за зрителите и с това тя печели моето уважение. А като добавим, че обича и да чете, няма как да не се превърне в любимка на целия екип на „Аз чета“. Разберете повече за ролята на книгите в живота на Анна от интервюто ни с нея.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина.

„Железният светилник“, Димитър Талев

Това е само един пример, защото списъкът е дълъг. Мисля, че добрата литература винаги ни променя. Една и съща книга може да влияе по различни начини, зависи в какъв момент и с какви очи я четеш. Както пише Талев: такава чудна и хубава бъркотия е животът“, че закъде сме без книгите…

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Ако книгата ми е вкусна, нямам нужда от нищо друго.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обичам да чета с чаша хубаво вино – добре изстуденото провансалско розе върши работа за почти всеки жанр. Но също така ментов чай с мед, лимон и едно топло одеяло е вълшебна комбинация.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Въобще не ме плаши, много често отбелязвам с молив – подчертавам, заграждам, понякога поставям знаци и листчета между страниците, защото обичам да се връщам към конкретни моменти в един текст, понякога дълго, след като съм го прочела. Но това, ако е моя книгата. Ако не е – не си позволявам хулиганство :)

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
А, виж, това е нещо, което не отбелязвам. Винаги запомням докъде съм стигнала. Впрочем, нещо, което ми е много неприятно, са подгънатите краища на страниците. Приемам го само при старите книги като признак за живота им. Нещо като чара на бръчките.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Предпочитам хартиени издания. Физическото докосването до книгата създава друго усещане към нея, изгражда друга сетивност към литературата и четенето. А има и нещо симпатично романтично, когато видиш човек с книга в ръце, вместо с таблет/четец. Но не мога да отрека, че новите устройства са доста практични и даже необходими в някои случаи.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от ритъма на разказа. Понякога е немислимо да прекъснеш на случаен принцип. В такива случаи гледам да довърша главата, а ако мога, и цялата книга. Има и текстове, които умишлено чета бавно, по малко.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Дори да ме дразни – това е провокация, чета докрай, за да имам обективно мнение. Да знаеш защо нещо НЕ ти харесва е също толкова важно, колкото да знаеш защо ти харесва. Така вкусът става аргументиран. Но ако книгата е скучна и не ми дава никаква емоция, не се насилвам, оставям я. Не си губя времето с нещо, което не си заслужава.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако не харесвам характерите на героите, това не означава, че текстът е лош. Така че – да, възможно е. Но ако става въпрос за зле изградени персонажи и липса на драматургия – не, не е възможно.

Какво четеш в момента?
В момента чета кинопиеси от Ингмар Бергман. „Персона“ излиза за първи път в превод на български. Наскоро прочетох и стихосбирката на Албена Тодорова „Стихотворения, от които ти се живее“ и я препоръчвам, много ми хареса.

Коя е последната книга, която си купи?
Имам невероятната привилегия да ми подаряват книги почти всяка седмица. Но и аз подарявам – последно купих „Възвишение“ на Милен Русков. Това също е един от романите, които промениха живота ми.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета една книга, но задълбочено. Добрият текст сам те подчинява. Но е нужно да му се отдадеш, за да го осмислиш, да има пространство за мислите и емоциите, за да се разгърнат. Ако четеш няколко книги наведнъж, има опасност само да отмяташ страниците и да се движиш по повърхността. Но наистина не вярвам, че това е възможно, когато историята е интересна и добре написана. Тогава тя сама те държи под напрежение, обсебва те и не искаш нищо друго – нещо като влюбването, разбира се, с шанс за разочарование.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета и да гледам филми късно вечер, когато навън е тихо и спокойно. Ако съм сред природата или до някоя камина извън града – удоволствието е пълно.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Това не е определящ критерий за мен.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Хората, с които общувам, имат богата литературна култура и най-често обсъждаме заедно класически и нови заглавия. Но понеже въпросът е свързан с приятелите – има една книга за приятелството, подходяща за деца и възрастни, която не е особено популярна – „Мистър Бог, тук е Ана“.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Със сигурност не по цвят. Една част съм подредила по жанр. А другите – по душа. Има книги, които свързвам с определени хора, емоции, преживявания и затова ги слагам така, че да са по-близо до мен, да ги виждам постоянно или да са на „по-специално“ място. Изградила съм си някакъв вътрешен, ненатрапчив ред, който създава уют. Отношенията ни с книгите (а и не само) според мен приличат на тези с хората. Затова не понасям „битовата разпиляност“, мърлячеството и т.н. Те се проявяват там, където липсва отношение и чувствителност. Само се огледайте… почти цялата ни среда е такава. Не робувам на стереотипи и клишета. Но да си извън тях, не означава да тънеш в кич и грозотия, а да имаш елементарна естетическа отговорност и подход – както в личния, така и в обществения живот.

Снимки: Instagram