Роден е през 1991 г., през 2014 г. завършва „Връзки с обществеността“ във ФЖМК – СУ и оттогава работи като копирайтър в студио за дизайн и бранд идентичност. Би описал работата си с това, че му позволява да използва въображението си – било то за измисляне на име на нов бранд или за да обясни на някой клиент нещо ново за него. Четенето на книги и гледането на филми в свободното му време му помагат да запази и развие откривателския си дух, а това в голяма степен стимулира същите сетива, които използва и в работата си. В ежедневието му важно място заема и спортът – плува няколко пъти седмично и освен, че така се натоварва физически, успява и да размишлява, достигайки до внезапни открития върху нещо, което е прочел, гледал или предстои да реши. Засега тази комбинация от занимания го прави щастлив, защото всеки ден се вдъхновява от нещо различно и неоткрито и сякаш го имунизира от това да възприема ежедневието си като рутина.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Разбирам, че една книга ми е повлияла, когато в ежедневието започвам да правя сравнения с герои, събития, ситуации и в резултат от това сравнение взема някакво решение или се мотивирам да направя нещо. Съвсем първосигнално се сещам за няколко такива книги, които съм прочел в последната година – това са “Посланническото градче” на Чайна Миевил, “Водосрез” на Паоло Бачигалупи, “Щиглецът” на Дона Тарт, Purity на Джонатан Франзен, “Романът на Лизи” на Стивън Кинг. Със сигурност има още много книги, които бих могъл да добавя, но фактът, че се сещам първо за тези е показателен.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да, похапвам. Много често ядки, понякога шоколад, ябълки. А много често и пия нещо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, кола, вино, сок, по-рядко бира.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не изпитвам ужас от драскане по книги, но и не го правя, защото предпочитам да си снимам с телефона. Но трябва да призная, че ми е интересно, когато чета книга от библиотеката да видя как някой си е подчертал нещо с молив. Това си е съвсем отделна бонус история към историята, която чета :)
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам книгоразделител (билет, етикет, нещо друго), в краен случай оставям книгата отворена.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Засега художествената литература доминира, но дългосрочният ми книжен план е да уравновеся жанровото и авторовото разнообразие.
С Брандън Сандерсън
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Има определен тип книги, които имат “култови” корици. Тях обичам да ги притежавам на хартия.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако времето позволява, винаги завършвам главата. Но когато главите са дълги, няма как. Като четях “Властелина на пръстените”, вечер преди лягане оставях книгата, когато Фродо заспи. Така смислово започвах новия ден заедно с Фродо.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога да захвърля книга, ако авторът ме дразни. Така обикновено се случва, когато героите нямат свой глас и авторът ги използва като говорители на някакви негови си убеждения; без да се постарае да ми представи героите като реалистични и „дишащи“ образи. Малко са книгите, които съм захвърлял поради тази причина, но щом съм го направил, значи съм бил убеден в доводите си.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, разбира се. Според мен героите, които те дразнят, имат най-голям потенциал да ти станат любими чрез някакво изкупление в края.
Какво четеш в момента?
В момента чета „Годините“ на Вирджиния Улф, която може би ще се окаже новата ми любима нейна книга.
Коя е последната книга, която си купи?
Последно си поръчах графичния роман „V for Vendetta“ на Алън Мур, но все още го чакам да пристигне.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж, но често едно заглавие надделява над другите и се съсредоточавам върху него повече.
С Жоел Дикер
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета надвечер, лятно време, за предпочитане на въздух – на балкона или някъде навън. Но зимата си чета в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Понякога предпочитам самостоятелни издания. Но няма как да избягам от поредиците, особено когато са добри (Джентълмените копелета, Летописите на светлината на бурята, Песен за огън и лед).
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам на определени хора, за които имам индикации, че харесват същите неща като мен – не е задължително да са ми приятели :) Така съм препоръчвал „Норвежка гора“ на Мураками, „Свобода“ на Франзен, „Малкият приятел“ на Дона Тарт, „Станция единайсет“ на Емили Мандел и впоследствие бях уцелил правилно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Няма конкретен ред. Може би просто гледам любимите ми неща да са събрани на едно място.
