fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Даниел Михайлов

7 мин.
Даниел Михайлов

Даниел Михайлов дълги години работи в радио като водещ и програмен директор. През 2014 г. се присъединява към сутрешния блок на БНТ „Денят започва“, а от 2016 г. е в екипа на „По света и у нас“ като водещ на централната емисия новини заедно с Марина Матева. „За мен БНТ е институция. БНТ е гаранция за достоверна информация. БНТ е архив. БНТ е място, което държи на високите стандарти в професията“, споделя той.

Роден е в Стара Загора. Става журналист много млад и никога не си е представял, че ще работи нещо друго. Харесва професията, а едно от нещата, които най-много обича, е срещата с вдъхновяващи хора, без значение от сферата им на занимание или темата на разговора. Не обича да говори за себе си, защото е убеден, че не водещият на новините не е главният герой в тях. Зарежда се докато пътува, а когато не е на работа посвещава време на добротворчество. Преди години, с колеги и приятели, участва в създаването на кампанията „Приказка без край… Чудото си ти“, с която успяват да съберат средства за Детската онкохематология в София.

Ето и какво ни сподели Даниел за книгите в живота му…

„Балада за Георг Хених“ – Виктор Пасков

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Като голям почитател на трилъра, със сигурност не мога да посоча автор или заглавие, с което да отговоря на тези въпроси от точно този жанр. Преди две години обаче попаднах на романите на Виктор Пасков. „Балада за Георг Хених“ е една от книгите му, която ме пренесе в свят с ценности, на които рядко обръщаме внимание днес. Вероятно остави такова впечатление в мен, защото авторът не те поставя в ролята на наблюдател, а имаш усещането, че си част от историята. Има толкова много скрита истина в тази книга. Пасков! Няма какво да добавя.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не обичам да се занимавам с нищо друго във времето, което съм отделил за книгата. Може би само когато съм на плажа и там разполагам с повече време си позволявам да хапна нещо набързо, но не и любимо.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Следвам същия принцип, както и с храната, но чаша кафе или… вино не би била лоша компания. Много зависи от часа.

Вещерът Време на презрение - Анджей Сапковски

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, не! В никакъв случай не обичам да отбелязвам нещо по книгите и то не само тези, които имам или чета. Обичам да пазя книгите и тази идея е далеч от мен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
За „външната намеса“ по цялостта на книгата вече стана дума, така че вариантът с прегънатите страници или нещо подобно отпада. Всичко останало, което имам около себе си, върши работа – стар надраскан лист хартия, прегънат няколко пъти върши чудесна работа.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Бих казал и двете. Зависи от настроението ми, в което съм, когато посягам към рафтовете с книгите. Но ако все пак трябва да избера – художествената определено печели с леко преимущество.

Хавра - Захари Карабашлиев

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Ще започна от аудиокнигите. За тях ще кажа, че… нямам достатъчно търпение да ги изслушам. Опитвал съм и варианта с електронните книги, но и това не е за мен. По тази тема съм категорично консервативен – хартиените издания. Сякаш само когато имам истинска книга в ръка, мога да усетя духа на автора в нея.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако има достатъчно основателна причина да ме прекъсне в такъв момент, да. Бих оставил главата недочетена, но главата трябва да бъде дочетена докрай. Винаги.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Попадал съм на такива книги, колкото и странно да ми се е струвало преди това, когато мои приятели са споделяли за подобни „сблъсъци“. Досега ми се е случвало с два романа. Единият беше кратък и успях да стигна до последната страница. Другият е от поредицата „Вещерът“, която събирам повече от година. Бях се зарекъл, че когато имам и последната книга, тогава ще започна с нея. Е, уви, явно моментът за нея не е подходящ. Пак ще опитам обаче. „Хавра“ на Захари Карабашлиев беше предизвикателство, преди да мина половината. За малко беше да попадне в тази графа, но се радвам, че стигнах до края. Заслужаваше си.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Обичам да чета внимателно анотациите към книгите. Ако нещо от тях не ме грабне, не си я купувам. Затова и досега ми се е случвало само веднъж.

Какво четеш в момента?
Споменах вече, че съм почитател на трилъра. Романите на Клеър Макинтош ми допадат и след като прочетох и последната ѝ издадена книга на български – „След края“, реших да се пробвам с оригинала на „Оставих те да си отидеш“.

Коя е последната книга, която си купи?
Тази, която споменах в предишния въпрос – I Let You Go на Макинтош, и друга нейна книга, пак в оригинал – Let Me Lie („Игра на лъжи“). За съжаление, в книжарницата не бяха налични други нейни книги.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Опитвал съм да започна няколко книги наведнъж, но избягвам този метод на четене. Предпочитам да не започвам нова книга, докато не съм приключил със тази, която чета в момента.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Ранният следобед вкъщи, когато мога да си осигуря пълна тишина – това е моето време за четене.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обичам поредиците, не че избягвам останалите заглавия. Първата, която събрах, беше на Майкъл Добс – „Къща от карти“, „Да изиграеш краля“ и „Последното раздаване“. В това време започнах да подготвям поредицата на „Вещерът“. Книгите на Коуди Макфейдън с главен герой Смоуки Барет също ми допадат много, макар че четвъртата от поредицата „Изоставени“ според мен не му е особено силна. Явно и той самият знае това, защото следващата е попадение в десетката.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На този въпрос мога да отговоря с категорично Да. Може би ще ви изненадам, но не е в жанра, който харесвам, защото не всеки харесва такива истории. Преди време открих книгите на Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ и втората „Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“. Препоръчвам ги не само на приятелите си, но и на всеки, който обича да чете.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организацията е пълна дезорганизация. 😊 Така, като застана пред библиотеката, сам се изненадвам, че имам някои от книгите. Нямам специален ред в подредбата им вкъщи. Единствено поредиците си отиват на мястото, една след друга.

Снимка на публикацията: Десислава Кулелиева