fb
Как четешСпециални

Как четеш: Марина Матева

6 мин.
Марина Матева

Познавате Марина Матева от ефира на БНТ – тя е водеща на новинарската емисия “По света и у нас”. Завършва българска филология и журналистика в Софийски университет „Климент Охридски”. Влюбва се в професията си още като студентка, докато е на стаж в новините на БНТ. От 2006 г. е част от екипа на новините на БНТ. Вече няколко години води централна емисия новини, заедно с Даниел Михайлов. Определя телевизията като вторият си дом, в който посреща делници и празници.

Като майка на две деца – момченце и момиченце, Марина успява да жонглира с работата и семейството. За нея най-ценните моменти са именно с любимите хора: „Когато сме четиримата – е най-хубаво“, казва водещата. „Пътуваме много. Свободното ни време винаги е свързано с пътуване извън София. И спортуваме много.” Когато е на работа обаче, Марина е концентрирана и прецизна. „Около 14:00 часа започваме да пишем реда за емисията в 20:00 часа, да планираме кои теми ще бъдат представени в студиото, кои с преки включвания – на живо от нашите репортери. Оттам нататък работим по емисията до последната минута преди ефир.“

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В последните години открих книгите на Халед Хосейни – „Ловецът на хвърчила“ откри пред мен един нов свят, който не познавах или познавах съвсем повърхностно от новините, които чета от време на време за Афганистан. След това изчетох на един дъх и „Хиляда сияйни слънца“ и „А планините ехтяха“. Честно да си кажа, поплаках си на всяка една от тях.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не обичам да цапам книгите си. Макар че понякога съм толкова увлечена от историята, че сядам на масата с електронната книга и продължавам да чета и на масата. Когато съм сама, разбира се, истинското общуване с близките не бих заменила дори за книга.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Най-често кафе – сутрешното кафе за деня обикновено е в леглото с книга в ръка. На плажа или в любимата ми планина книгата върви с чаша вино или друго разхлаждащо или затоплящо питие, зависи от температурата и сезона.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като студентка си подчертавах, но тогава ми беше важно да намеря лесно някои важни пасажи по-късно, когато ще ми потрябват за изпит. А пък и за един изпит – за седмица или две – имах да изчета купища книги – някои по-интересни, други не толкова – и не всичко влизаше в главата. Тези не толкова интересните ги четях по-разсеяно. Сега по никакъв повод не бих драскала по книгите си.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Идеята да прегъвам листа не ми допада изобщо. Използвам като разделител всичко, което ми попадне под ръка – визитки, календарчета, снимки.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам художествена. Изчела съм и много критика покрай класическите произведения от българската, руската или западноевропейската литература, но така и не ми допадна. По-важно ми е да прочета самото произведение и аз сама да си съставя мнението за него.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени и електронни. Напоследък чета повече електронна книга и по-рядко купувам хартиена, нямам вече място в библиотеката. Но нищо не може да замени истинската хартиена книга, в която можеш да се върнеш няколко страници назад, да прочетеш отново някой красив момент и да си припомниш какво се е случило в предишната глава.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О, не, категорично не мога да спра. Трябва да е прочетена докрай. Когато е много интересно започвам и следващата, и по-следващата глава и отлагам други задачи.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Досега не ми се е случвало да захвърля книга непрочетена докрай. Дори да не ми харесва, все се надявам да ме грабне и упорито продължавам да чета. Овенският ми инат в това отношение е много силен.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, разбира се. Книгата може да те докосне с историята си и без да имаш любими герои.

Какво четеш в момента?
Ю Несбьо – изключително интересен норвежки писател. Вече изчетох всичко от него, издадено на български.

Коя е последната книга, която си купи?
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов.

milenium

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Сутрин в леглото. Вечер съм прекалено изморена, опитвам се понякога да почета, но сутринта трябва да се върна назад и да си припомня какво е станало, т.е. оказва се, че съм чела малко между редовете, което не обичам.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Всеядна съм в книжно отношение – обичам и фантастика, и историческа, и разкази, и трилъри, и всякакви жанрови форми в литературата.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Разказите на Иво Иванов – истински и силно мотивиращи, трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, Елиф Шафак, класиките на Оруел „1984“ и на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“, Дъглас Кенеди – също един изключително интересен автор, „Щиглецът“ на Дона Тарт. Ох, не мога да изброя всичките, хиляди са :))

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Не са организирани по никакъв начин – може би само по реда, в който съм ги изчела.

Снимка на публикацията: Десислава Кулелиева, БНТ

[ + ]