fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Десислава Микова

8 мин.
Desi Mikova

Деси Микова е журналист, млад, ентусиазиран и пълен с любопитство. От година и половина уеб редактор в btvnews.bg, а междувременно специализира „Международни отношения” и „Международна журналистика“ в Софийския университет. Логично – интересува се от международна политика, иначе гледа футбол и обича да чете, като се грижи библиотеката й да бъде „шарена” и да расте във всички посоки. От време на време дори пише и за „Аз чета“. И понеже покрай срещите ни с Деси винаги стигаме до разговори за книги, решихме да Ви покажем как чете тя.

Какво са книгите за теб?
Част от приятните задължения и красиво и пълноценно прекарано лежерно време. Единственото, за което винаги намирам време.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
vazmutete seТрудно ми е да посоча толкова важна една книга. Мога все пак да отбележа памфлета „Възмутете се!” на Стефан Хесел, вдъхновил младежкото протестно движение Indignados.

Хесел е оцелял в концлагер, от който е избягал през Втората световна война, а след това е бил активист на Съпротивата във Франция. В малката си книжка той издига възмущението във висша съвременна ценност и призовава всеки да избере несправедливост, срещу която да се бори, и така да промени света със собствени сили. „Срещу вас не са изправени нацистките редици, няма какво да ви спре”, казва той.

После дойде 14 юни 2013 г. и тук също се възмутихме.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Категорично не. Настръхвам при мисълта, че по страниците могат да останат следи от храна. Освен това се разконцентрирам и нито чета, нито похапвам с максимално удоволствие, а и двете са ми любими.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе или капучино с академичната литература, напоследък най-вече в сферата на политологията и историята. Бяло вино или розе с художествената литература и поезията.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам много – приятни съчетания на думи, отделни изречения или цели пасажи. Правя това обаче само в собствените си книги, затова ми е малко неловко, когато чета чужди или от библиотека – тогава си преписвам хубавите моменти в една тетрадка, която пълня от години. Ползвам само обикновен молив 2В, защото автоматичните нараняват хартията.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги с някакъв разделител, най-често билети от мачове, защото са из цялата къща и са първото, което ми попада. Идеята с ушичките ме ужасява, защото книгите после изглеждат неприятно употребени. Да оставя книгата отворена пък ми изглежда като ненужен тормоз, почти като да оставиш водата да тече, докато си миеш зъбите.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, напоследък повече нехудожествена.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Чета много от телефона си и нямам обяснение защо още не притежавам електронен четец. Иначе в това отношение съм традиционалист и обичам хартиените книги – заради почти маниакалната наслада от първото прегъване на корицата. И подчертаването, разбира се, с молив.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа, защото иначе ми остава усещането, че може вече да съм забравила някоя важна подробност, когато отново се върна към книгата. Затова избирам разкази или книги, разделени на глави, когато разполагам с накъсано време.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не ми се е случвало никога. Дочитала съм невероятни безумия с вярата, че всичко може да си дойде на мястото на следващата страница. Това пък рядко се е сбъдвало, но пък усилието ми дава правото да имам безпощадно мнение. Трудно обаче давам шанс на автор, ако едно негово произведение ме е разочаровало. Знам, например, защо не харесвам Хорхе Букай и никога повече няма да прочета още нещо от него.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Определено да. Раздразнението обикновено ме провокира да ровя по-дълбоко, не само в персонажите от книгите, да мисля повече, да търся начини да разбера, подробности, от които да се впечатля, детайли, които да харесам. Това ми се случи с девойките от „Непорочните самоубийства” на Джефри Юдженидис, действа безотказно и всеки път, когато чета Буковски, а той ми е много любим.

Какво четеш в момента?
20 srabski podelbi Dushan Kovachevich20 сръбски поделби” на Душан Ковачевич

Бежанци и медии

История на футбола” на Пол Дичи

Нациите имат значение” на Крейг Калхун

Коя е последната книга, която си купи?

Отвътре” на Радослав Парушев

„Социална динамика и цивилицационно разслояване” на Михаил Мирчев

„Животът ми като мъж” на Филип Рот

Създания от време” на Рут Озеки

Dobar apetit, ili kak da sgotvish mazha si Natali YangДобър апетит или как да сготвиш мъжа си” на Натали Йънг

„История на футбола” на Пол Дичи

„Ничия” на Христина Панджаридис

Куклената къща” и „Пътуване с лек багаж” на Туве Янсон

Имаго” на Радостина Ангелова

(Скоро беше Панаирът на книгата, обикновено на него пазарувам за половин година напред , търся изненади, позволявам си да купя нещо заради корица („Какво поглеждаш най-напред” на Грегоар Делакур, издателство „Факел експрес”) и се подхлъзвам по горещи препоръки. В книжарници пазарувам изключително целенасочено.)

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По принцип обичам да чета една и да приключа, преди да започна следващата. По стечение на обстоятелствата обаче все повече се присъединявам към втората група и чета едновременно книга, разделена на глави, към която посягам в кратки свободни моменти, по нещо академично, защото без това не може, но и по нещо завладяващо, от което не мога да се лиша. И все пак предпочитам книгите една по една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
„Мементо” на „Витошка” сутрин в делничен летен ден с капучино, градинката на „Кристал” и Бара в зимни следобеди, на дивана до прозореца в дневната ми и в леглото преди сън. Обичам да чета на плажа и във влака на връщане от някъде.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелни, защото настроението ми, включително за четене, се променя твърде динамично и чета разнообразни книги една след друга.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Зайците самоубийци” на Анди Райли действа безотказно – „черпя” всичките си гости със забавната книжка с картинки, докато правя кафе.

sblasakat na civilizaciite samual hantingtonСега сериозно – смятам, че всеки трябва да се запознае с Георги Господинов по някакъв начин. Търсещите предизвикателства ме подсещат за Ървин Уелш. „Роман с кокаин” на М. Агеев казва много за любовта на мъжете. „Страх от летене” на Ерика Джонг – за любовта на жените и много други ценни неща. Тази книга се смята за първата емблема на феминизма, но може да се чете на няколко други нива. Мисля, че всеки, който е тръгнал да разбира съвременния свят, трябва да мине през „Сблъсъкът на цивилизациите” на Самюъл Хънтингтън, нищо че трудът е от 1996 г. и оттогава е написано още много по темата. Щом вече съм стигнала дотук, не мога да не спомена „Ерата на тълпите” на Серж Московичи.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автори, после по жанрове и обикновено поставям в групи книги, които ми създават подобни усещания. Имам рафт с „момичешки” неща (нищо общо с чиклит), военен рафт, все повече попълвам този с детските книги, имам и специален с книги с много шарени корици. Част от книгите ми са прибрани в шкафове и от време на време променям съдържанието на рафтовете.