Днес ви срещаме с Габриела Кателиева – учителка в 29. Детска градина „Слънце“, на 2б група, в София. Родом е от Бургас и обожава морето. Много обича да пътува, посетила е много държави и споделя, че харесва вълнението в това да открива нови места. Разберете повече за Габриела от интервюто в рубриката ни #КакЧетеш.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Ох, труден въпрос, понеже съм на периоди с четенето. Когато съм тъжна, чета романтични книги. Ако искам малко да си раздвижа ума, чета трилъри и тогава много се вживявам да открия убиеца. Когато искам малко да разпусна, чета приключенски романи. Книгата, която ми повлия от ранна детска възраст и ме накара да обикна литературата, е „Хари Потър и философският камък“. С такова удоволствие и нетърпение я четях, а като се сетя как чаках да излязат и следващите книги от поредицата… Сега много харесвам романите на Лиан Мориарти, Джулия Хибърлин и Джилиан Флин. Харесва ми тази мистичност и загадката, която трябва да се разплете, за да се стигнеш до края.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По-скоро не, опитвам се да живея здравословно, даже докато въртя велоергометъра, се е случвало да чета, защото така не усещам как минава времето. Иначе предпочитам да чета вечер преди лягане, това ми действа разтоварващо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от книгата, но една чаша вино си отива с всичко.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, не, в никакъв случай. За мен е безумно да драскам по книгата. Aко някой цитат ми е харесал, по-добре е да си го препиша или да го науча. В детската градина учим децата, че книгите са свещени, те са ни приятели, те носят много знание и богатство и трябва да ги пазим.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всякакви подръчни материали – визитки, листчета, каквото ми е под ръка, но наскоро една приятелка ми подари много шарен книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Естествено, художествена литература!!!! Много шансове съм давала на нехудожествената литература, ама не е моето нещо – изобщо не са ми интересни.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Електронни и хартиени! Електронните са супер удобни. Най-простият пример е, че когато тръгнеш на почивка, можеш да вземеш стотици книги с теб. Естествено, класиката са хартиените – миризмата им на ново, как разгръщаш страницата, удоволствието, че вече си преполовил книгата…
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ооо, да, обсебена съм от това! Докато не приключа главата, не спирам и после – хайде още малко и когато погледна часовника, станало е 3 часа през ноща. Просто ми е много интересно и не мога да спра.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди се вживявах и ми беше неприятно, когато книгата е с лош край за героите и винаги четях последната страница в магазина. :D Сега не правя така и ако някоя книга ми е доста тежка за четене (например „Игра на тронове“ – много имена, герои, места) или просто не ми хареса, спирам да я чета. По принцип, когато си харесам един автор, се опитвам да изчета всичките му налични книги (Лиан Мориарти, Хариет Тайс, Джилиан Флин). Нямам проблем с това кой ме дразни или не, ако е написал добра книга. Важното е да знаеш какво четиво търсиш – за разтуха, за утеха, за любов и т.н.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Определено не, за мен е важно да харесвам главните герои или поне да им симпатизирам. Като се замисля, досега не ми е попадала книга с герои, които не харесвам, ама и аз много ги подбирам, като чета анотация на книгата и ревюта за нея.
Какво четеш в момента?
Сара Пиърс – „Санаториумът“.
Коя е последната книга, която си купи?
Всъщност няколко детски книжки, които бяха подаръци за Коледа. За едно пораснало момиче – „Дневникът на един Дръндьо. Снегояд“, и за малчугани – „Елмър и Дядо Червенушко“ и „Съчко“ на Джулия Донълдсън.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само една! Пробвала съм две книги едновременно, но е много трудно и объркващо поне за мен. Така се бях оплела с герои и сюжети, че накрая ги почнах отначало и ги прочетах една след друга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всъщност най-любимото ми място за четене е в детската градина на децата. Начинът, по който те възприемат книгите, е страхотен, толкова невинен и непринуден. Те имат друга гледна точка и в повечето случаи са доста буквални. Когато им прочета приказка, накрая завършваме винаги с беседа – какво им е харесало и какво не, какъв е изводът, какво биха променили. Отговорите им са много интересни и понякога ме изумяват. Опитваме се да ги научим, че е важно да се чете и да им се чете, затова имаме и библиотека с абсолютно всякаква литература за деца, благодарение на директор г-жа Омайникова и Вал Стоева.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Мисля, че предпочитам самостоятелни издания, понеже чакането да излезе следващата книга ми е много неприятно. Понякога ми се е искало дадена книга да има продължение, понеже историите на някои от героите могат да се доразвият.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Лиан Мориарти – „Големите малки лъжи“ – тази книга ме държа под напрежение през цялото време и определено бях супер изненадана накрая заради неочаквания обрат.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нямам специална подредба.
Снимка: Адриан Кателиев
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
