Гергана Грънчарова е илюстраторка с (както самата тя споделя) „доста коса“. Живяла е дълго в Италия, където освен че се научава да готви безбожно вкусната кухня на италианците, работи и като художник в сферата на сценографията. Именно в Италия тя прави и първите си стъпки в илюстрацията. „Аз съм от „завърналите се“, човек нали се връща там, където е бил най-щастлив“, казва Гергана за себе си и допълва: „Някак съм намерила център и съм прегърнала силно нещата, които обичам“. А тя обича книгите и изкуството във всяка негова форма – кино, музика, фотография.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Чета от много малка и, без да влизам в клишета, неизбежно много книги са ме белязали. Сигурно са оставили следа най-откровените книги, тези, от чиято суровост чак боли сърцето. Като малка прекарвах часове в плач заради несправедливост, описана в някоя книга. Влюбвам се във всички думи, които бодат с честност. Също и с брилянтен език, сарказъм. Неискреното писане винаги прозира, с колкото и прилагателни да е облечено. С времето имената на книгите потъват в мъгла, остава някакво кълбо, ехо. На повърхността на това кълбо мога да посоча Таряй Весос с трите му новели – „Птиците“, „Леденият замък“, „Лодката вечер“. Усещам писането му толкова мое – поток от мисли, автентични, на границата на рационалното, почти хипнотично.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
От чисто практична гледна точка ми е дискомфортно. Преди години някак успявах, а като дете си беше направо традиция. Имах кът на една тераса вкъщи, където клоните на брезата правеха много уютен кът. Там прекарвах цели дни в четене и за целта се налагаше примъкването на провизии, неща за ядене от първа необходимост. Ясно е, че съм пропускала да обмислям, че картофения чипс и шоколадите не са най-пълноценната храна за оцеляване, но явно съм си взела необходимото количество храна по време на четене и днес нямам нужда.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе и чай. Заради работата ми, четенето е концентрирано почти изцяло в утринните и късните часове. През лятото ставам рано и прекарвам час-два в градината, когато е прохладно и въздухът е още сънен и тих. Там чета докато пия сутрешното кафе. Чаят е за студените месеци с четенето преди лягане (което се случва все по-рано вечер, 40 все пак).
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не съм вещоман и книгата, която държа в ръцете си, не е единствен екземпляр на планетата, част от културното наследство. Да, отбелязвала съм, разбира се почти незабележимо, с молив, части от текст, към които искам да се върна. Вече е по-удобно, снимам с телефона и преписвам на спокойствие в друг момент.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всичко, което ми се намира подръка – клечка, касов бон, писалка. Когато изданието има книгоразделител, използвам него.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. През последните години забелязвам, че ми харесва да ги редувам в някаква цикличност. След няколко художествени следва нехудожествена – биография или документалистика, в повечето случаи. Откривам брилянтни личности чрез автобиографичните им книги. Така се случи с Карл Уве Кнаусгор с „Моята лична борба“. Ето, той е от писателите, които са ме разтърсили. „Дъщерята на Скулптора“, която прочетох съвсем наскоро – също. Това е първият ми допир до Туве Янсон за възрастни и ще се връщам още много пъти към нея – тя е свят.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Още нямам опит с аудиокнигите, но чета и хартиени, и електронни. Тъй като пътувам често с автобус до Италия, компромис, заради фобията ми от самолети, електронният четец е перфектен. Нося много книги, за целия престой и за самото пътуване, които като обем биха заемали излишно място. Когато съм вкъщи, предпочитам шума на хартиени страници.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спирам без проблем по всяко време, ако чета през деня, но понякога вечер гузно се събуждам с книга, паднала върху лицето ми. Има книги, разбира се, които не ми позволяват да заспя – сещам се, че изчетох „Бащите не си отиват“ на изд. ICU за една нощ, както и „Между Рая и Ада“ на Йон Калман Стефансон, на „Жанет 45“.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди години на инат четях докрай. После осъзнах, че има прекалено много книги, които чакат да бъдат прочетени и губя ценно време така. Последната книга, която прекъснах почти ядосано, е „Убийството на командора“ на Мураками.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако има такива герои, аз съм в екстаз. Така се влюбвам в книгата неизменно. Добре изградените лоши герои, както е и в киното, са есенция. Колко лоши са Джоузеф Хелър в „Нещо се случи“, Хенри Милър в „Тропика на Рака“, Хумберт Хумберт в „Лолита“, Тайлър Дърдън в „Боен клуб“, Бети Блу в „37.2° сутринта“…
Какво четеш в момента?
В момента чета биографията на Дейвид Линч A room to dream, която очаквах с такова нетърпение – като коледен подарък. Линч е сред любимите ми режисьори, гениален до лудост. Обичам го много и като художник, рисунките му са като огледало на неосъзнатото. Паралелно с нея чета и „Смърт във вода“ на Кендзабуро Ое от изд. „Лист“. Кендзабуро пише по много любим за мен сюрреалистичен начин, но японците това го владеят чудесно. Кобо Абе е блестящ пример.
Коя е последната книга, която си купи?
Мая Анджелоу – „Знам защо пее птицата в клетка“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да се концентрирам само в един свят, но понякога, както в момента, от нетърпение захващам повече от една книга. Правя го рядко, не обичам да се разхвърлям чисто емоционално. Четенето е като взаимоотношенията с любим човек – изисква цялото ни внимание.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Имам удобно време, заради липсата на време, и то е вечер. Мястото по традиция е леглото, където се събуждам стреснато през нощта, защото книгата назидателно ме е удралила с ръб по челото. Но най-любимо място си остава на двора, място, което много обичам, личният ми храм. Имам градинско езерце с японски шарани Кои, атмосферата е великолепна за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не съм голям привърженик на поредиците, с някои изключения, които правя, заради любими автори. Може би е заради усещането на страх, че следващата книга от поредицата може и да не бъде издадена у нас. Едно от изключенията е Петокнижието на Светлана Алексиевич „Гласовете на утопията“.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, много са. Препоръчвам постоянно като досадна лелка Кнаусгор, Весос, Виан, Кафка, Сарамаго, Камю, Кларис Лиспектор, Ларш Собю Кристенсен, Филип Клодел… и още много. Когато съм обзета от автор или книга, се превръщам в перкусионна вятърна камбана и не спирам да подрънквам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
За нещастие съм доста хаотична и освен че нямат определен ред в библиотеката, книгите ми са струпани на най-неочаквани места. Отделям по шкафчета и маси, тези които предстои да чета. Други са отделени за даряване на библиотеки. Има и такива, които не зная защо са отделени, но нека си стоят, може и да се сетя някой ден.
Снимка: Личен архив
