Калояна Славова е „Читател на годината“ на Столична библиотека. Завършила е Матаматичекса гимназия във Варна и “Кино и телвизионна режусиура” в София. По професия е видеомонтажист в бТВ. Освен книгите, обича безкрайно морето и животните. Другата й страст е пътуването. Най-вече със самолет, но си мечтае за пътешествие по морета и океани с кораб или пък един чудесен road trip, например Route 66 в САЩ. Обича да се събира с приятели и вярва, че някой ден ще започне активно да спортува. Или поне малко.
Калояна е един от най-отдадените, страстни, взискателни и ненаситни читатели, които познавам. Мнението й винаги е обосновано, не се притеснява да го споделя и не се подчинява на условностите на масовия вкус. За мен е голямо удоволствие, че в седмицата, която посвещаваме на жените в литературата, тя се съгласи да гостува в рубриката „Как четеш“. Защото без читатели, особено без читатели като Калояна, литературата не би съществувала.
Какво са книгите за теб?
Книгите за мен не са само едно нещо. Понякога са развлечение, удоволствие и просто занимание в свободното време, но всъщност са безценна част от живота ми. Споделям думите на Съмърсет Моъм, който казва: „To acquire the habit of reading is to construct for yourself a refuge from almost all the miseries of life.“ (Да си създадеш навика за четене, е като да си построиш убежище за почти всички житейски неволи).
Да, те са спасителен остров. Както някои белобради мъдреци и техните последователи намират утеха в медитацията, така аз намирам света, който понякога ми липсва, в книгите. Не съм от хората, които не намират време за четене, защото не вярвам, че това е възможно. Ако много обичаш нещо и някого, ако животът ти не е пълен без това, времето за тях само те намира. И, да, четенето е магия, която правиш сам на себе си.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те
е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много са книгите, които са ме замисляли и оттам са ми повлияли по някакъв начин на мислите, убежденията или на действията ми – някой път си вадиш извод за себе си и собственото си поведение, друг път за това на околните. Четеш за любовта, приятелството, предателството, за сложните човешки взаимоотношения, абе за всичко, що е живот, смъртта, разбира се, през очите на друг, през душата му дори. Нали се казва, че четенето е друг начин да разбереш, че не си сам. Въпреки че това е самотно занимание, е точно така – веднъж си казваш “да, и аз съм същият”, а друг път – “глупости, не може да бъде!”, но и в двата случая се замисляш. Виждаш нещо, което го има или няма в живота ти. Или го приемаш, или не. Или го разбираш, или не. Този избор правим всеки ден – от най-простите неща като например какво да си облечеш сутрин и какво да обядваш, до това с кого да общуваш и как да изкараш деня, годината, живота си.
Няма само една книга, която е променила живота ми. Вярвам, че всяка книга, която съм обичала и чела с огромно удоволствие, ме е променяла и изграждала по някакъв начин. Книгите са по-различни от хората, защото те са нещо споделено с теб, нещо лично, нещо важно – това, кото е направил авторът. И ти си човек, който избира дали да е споделено, дали да го разбере и съпреживее. С хората не е така, иска се взаимност.
Знам, че без книгите щях да бъда друг човек. За добро или лошо не знам, но друг със сигурност.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Не обичам да ям докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Винаги безлкохолно. Например чай или вода. Ако си сипя чаша вино, купонът става съвсем друг.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си много често даже. Ужасява ме да драскам само по много луксозни издания и все пак бих го направила с молив. Разбира се, само по мои книги. Не споделям идеята, че е скверно да подчертаваш по книга. Много често си препрочитам подчертаните неща, които иначе няма как да намеря по книжното тяло. А да преписвам в тефтерче – хайде сега, после не искам да чета тефтер, искам пак да съм с книгата, която ме е впечатлила. С електронния четец е друго – там лесно се отбелязва и намира. Но за мен е по-скверно да прочетеш една книга, да я харесаш и никога повече да не я отвориш, отколкото да я отваряш и да си четеш любимите моменти пак и пак. Разбира се, всичко се прави внимателно. Ужасява ме мърлявото отношение към книга – намачкана, изцапана, скъсана. Винаги ги пазя много.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Има много разделители. Никога не оставям книга отворена по лице (това ме ужасява!) и не прегъвам. Сега имам една картичка, която е снимка на Ромен Гари с куче и отбелязвам с нея.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Най-често чета художествена литература – тя е Онзи друг свят. Нехудожествената е обяснение на този свят, по-скоро като учебник може би. Чета и такава понякога.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете имат своите предимства. Много дебелите книги не са удобни за носене и разнасяне, предпочитам ги на електронния четец, особено, когато пътувам. Чета също на английски и в този случай предпочитам да е на електронния четец, защото има вграден речник и е по-лесно и бързо да намериш непозната дума. Същото важи и за много стари книги, които са вече раздърпани и е трудно и неприятно да се четат на хартия. Хартиените книги са друга романтика – миризмата на хартия и мастило, разгръщането на страниците – да виждаш как напредваш с обема в триизмерен формат е незаменим чар и обаяние.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Ако ми е много интересна, не мога да спра. Но, ако не съм чак толкова пленена, оставям и си лягам.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди не можех и го правих само при извънредно дразнещ текст. Сега се уча да го правя, въпреки че винаги изпитвам лека вина. И все пак наистина няма нужда да се трепем с нещо, което не ни харесва, щом става дума за четене.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако стилът е добър и посланието важно, да. Но не се сещам в момента за таква книга.
Какво четеш в момента? 
Сега започнах “Децата от гаровия сейф” на Рю Мураками – дебела и хартиена. И довършвам “Степния вълк” на Херман Хесе – един пропуск, за който ми напомни Фредерик Бегбеде в неговата книга “Първа равносметка след апокалипсиса” и неговите сто любими книги. Това е на електронния четец. Много ми харесва.
Коя е последната книга, която си купи?
“Кажи на вълците, че съм си у дома”. Много ми е любима. Чела съм на английски, електронна. Сега я купих хартиена и на български за подарък на приятелка.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Различно. Понякога чета само една и предпочитам да е така, но понякога чета две. Едната, например е дебела и неудобна за носене и чета само вкъщи, но тъй като дори до магазина не отивам без книга – (изпадам в ужас да не се окаже, че някъде нещо трябва да се чака и аз да нямам книга), винаги си нося четеца и там захващам друга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-много обичам да чета на тишина – вкъщи и кучето да спи край/върху мен. Или докато пътувам. На плажа, без много хора наоколо също, защото всичко е по-хубаво край морето. По всяко време и в почти всеки свободен момент.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни. Поредици почти не съм чела. Но съм се заканила на „Тъмната кула“ на Стивън Кинг.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Разбира се! Всички, които ме познават, знаят, че съм несломим и “безвъзвратен” фен на Ромен Гари. Но понеже знам, че не е за всеки, не го препоръчвам често. Но, ако все пак с радост срещна човек, който смятам, че би го разбрал, усетил и харесал, казвам да започнат с “Животът пред теб”. Нали знаете онова, което казват – че книгите ти препоръчват хора. Е, за мен Ромен Гари и неговите книги са такива. Казвам си, че не може да не се харесаме с някой, който обича Ромен Гари и е усетел сложната му, но много ефирна и особена сетивност. Но, разбира се, знам, че може и да не се харесаме с човека.
Въпросът с препоръките на книги е сложен и затова използвам личния/индивидуалния подход. Препоръчам книга най-често, ако ме попитат и правя препоръка според човека и характера му, според това, което знам за него или това, което поиска. Например, ако кажат, “дай нещо весело за четене”, обикновено казвам, че не знам. Или доста ровя из паметта и библиотеката си. И веднага се сещам за Даниил Хармс или Михаил Зошченко. Такъв хумор обичам. Ако човекът е в тъжен и лош период, знам какво да му препоръчам почти винаги. Сякаш съм повече по сериозните теми.
Освен това препоръките зависят и от това дали човекът чете много или само от време на време, дали иска класика или нещо ново.
И все пак с радост и смело препоръчвам – Джонатан Франзен, Дона Тарт, Стивън Кинг (не най-страшните), Съмърсет Моъм, Дж. М. Кутси, Жозе Сарамаго.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Почти никак не я организирам, но част от нея е организирана по любимост. На първия рафт са най-чудните ми книги – всички на Ромен Гари (някои на английски и френски), над двайсет. Те са ми завинаги. До него други любими книги – е.е. къмингс, „Равносмтеката“ на Моъм, „Позор“ на Кутси, няколко на Амели Нотомб и други. И после всички останали. Отделила съм класиката и книгите на английски. Имам и един рафт с непрочетени книги – нови, от библиотеката или от приятел, на които съвсем скоро ще им дойде редът. Вече почти нямам място и много книги, които знам, че няма да чета никога вече, ги подарявам на хора или библиотеки. Отказах се да трупам безсмислено вещи. Защото една книга, която не се чете, не е жива. Тя е просто още една вещ – прахосъбирачка.
