fb
Ревюта

Колко да е свобода „Свобода“-та

3 мин.
svoboda

svobodaАко има нещо, което да мразя повече от посредствените книги, това са книгите, към които е създадено такова очакване, че да е направо задължително да ги харесам. А ако се окажат не перфектни, а просто добри, хм… не е добре работата. Така и със „Свобода“ на Джонатан Франзен – скандали в Щатите още при излизането, дълго чакане да дойде у нас, прилично обляна с предварителни хвалби тук (включително и няколко петзвездни оценки от приятели в Goodreads) и оказала се… ами, просто добра.

Семейство Бърглънд е от американската средна класа, вероятно типични представители, чийто живот следим близо три поколения. Уолтър и Пати се срещат в колежа, а от неосъществения любовен триъгълник със съквартиранта на Уолтър – набиращата сили рок-звезда Ричард Кац – се образуват доста дефицити, които, като облегната на стената пушка, гръмват след някой от антрактите.

После идва и второто поколение Бърглъндови – Джоуи и Джесика, които бавно, но сигурно, се превръщат в точни копия на родителите си, които пък носят недостатъците и комплексите на своите корени и произход. Вътрешнофамилно напрежение, неизречени противоречия, поколенчески войни – звучи доста драматично, но тези елементи тук някак не достигат до фатални пропорции.

„Свобода“ на Франзен по-скоро не казва нищо изключително – стилът му е повече от чудесен, но като изключим частите, от които наративът върви от гледната точка на Ричард Кац (наистина гениални страници), и броим проследяващите пътя на Джоуи глави, романът ми се струва ОК. Наистина – просто ОК. Започва ужасно, ужасно бавно, дори не успях да разбера защо първата, така мудна уводна част, беше толкова дълга. И нататък – добра игра с формата (винаги ми е леко подозрително заиграването с формата, защото често се ползва за прикриване на други недостатъци), но ми липсваше тоталната различност при говоренето за живота на различните герои.

Разбира се, книгата има чудесни предимства – отразява по доста добър (надявам се и правдоподобен) начин промените в американското общество след 9/11, борбата им за техните си свободи, актуални екотеми (Уолтър има за цел да е новият Ал Гор, за което си е намерил секси и пробивна асистентка, която го обожава), машинациите на американското правителство и корпорациите по време на втората война в Ирак… Всяко от тези късчета е добре преплетено в ежедневието на различните герои, но не знам дали ми е достатъчно.

И понеже подозирам, че във всички западни езици терминът „свобода“ е вероятно вторият най-анализиран след „любов“, трябва да отбележа, че заглавието е възможно най-подходящото за книгата (освен „Полетът на синьото коприварче“, примерно), тъй като вътре примерите за свободата и нейните ограничавания са десетки. Разбира се, през 2004-та година, когато основно се развива действието в книгата, свободата е идея-фикс в Щатите и това и самият Франзен дава лесно да се разбере.

[ + ]