Милена Ташкова е психотерапевт, съосновател на Психодраматична работилница и съавтор на подкаста „Приказки с мама“, който определя като най-важния си проект в момента. Не само заради темите, които засяга, а най-вече защото го прави с дъщеря си – Джули Марули. Това е техният общ разговор, в който всяка от тях е едновременно майка, дъщеря, ученик и учител. За себе си разказва, че работи с думи и много ги цени. Смята, че с тях трябва да се борави внимателно, защото има твърде много шум и твърде малко смисъл. Затова напоследък мисли много за тишината – не като мълчание, а като пространство, в което нещата могат да бъдат чути истински. Обича цветните шалове и цветните идеи. А ето кои са любимите ѝ книги.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла?
Още като дете много силно ме впечатли „Страната на хилядите желания“ на Андре Мороа. Не помня точно защо, но тогава я усещах като нещо много мое. По-късно, вече като възрастен човек, книгата „Изцелението на Шопенхауер“ ми даде различен поглед към терапията. Свърза философията с практиката по начин, който още нося със себе си.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш?
Не драскам, но подчертавам. С химикалка, защото мислите, които ме докосват, трябва да бъдат „фиксирани“. Моливът ми е прекалено неангажиран, а флумастерите – прекалено натрапчиви. Искам книгата да остане книга, не цветна тетрадка.
Сподели ни последния си отбелязан цитат.
Да станеш родител? Една от жените беше казала, че това е като неведима приливна вълна, която те удря с такава сила, че ти изкарва въздуха и после така и не успяваш да възстановиш дишането си. Цял живот се задъхваш, защото любовта е толкова необятна, че изстисква въздуха от дробовете ти. След това всички си мислят, че отстрани си изглеждаш същата, но ти не разбираш как е възможно това, защото за теб има съвсем ясна граница между преди и сега. Съвсем ново аз.
Художествена или нехудожествена литература?
И двете. Имаше дълъг период, в който четях основно професионална литература и нямах време за художествена. Когато отново започнах роман, разбрах колко много ми е липсвал този свят.
Любима екранизация или театрална постановка по книга?
„Гениалната приятелка“ по Елена Феранте заради дълбоката женска линия. И „То“ по Стивън Кинг, защото То е несъзнаваното, в най-чистия му (и най-страшния) вид.
С кой писател би се запознала на живо?
С Ървин Ялом. Сякаш вече го познавам и би било красиво да му благодаря лично.
Електронни, хартиени издания или аудиокниги?
Хартиени, без никакво колебание. Ароматът на хартията е прекрасен. Всъщност мисля, че не познавам човек, който да не го харесва. Опитвам се да свикна с аудиокнигите, но още ми е трудно – усещам, че не правя нищо, а нещо важно се случва. А аз обичам да съм напълно в четенето.
Държиш ли да прочетеш главата докрай?
Да, винаги. Дори си преглеждам колко е дълга, за да преценя дали ще мога да я завърша. Не мога да чета „между другото“. Трябва ми време и тишина.
Ако героите в книга те дразнят, може ли все пак да стане любима?
О, да. Понякога точно тези герои ми стават особено важни. Споря с тях наум, виждам ги в хора около себе си или разпознавам свои сенки. Това е много по-ценно от безразличието.
Какво четеш в момента?
„Моите приятели“ на Фредрик Бакман – тъжно, смешно, човешко.
Коя е последната книга, която си купи?
„Изворът“ на Айн Ранд.
С коя книга би казала „обичам те“?
„Папагалите от площад Арецо“ – заради начина, по който говори за желанията, за телата, за срещите. Защото любовта в нея не е романтична украса, а нещо, което променя вътрешния ни свят.
Четеш по една книга или по няколко наведнъж?
Обикновено по една. Ако започна няколко наведнъж, това е знак, че никоя не ме е увлякла истински. Харесва ми да съм в една конкретна история, без да подскачам между светове.
Как организираш книгите си?
Не ми е силната страна подредбата, признавам си. Но има някаква лична логика: по рафтове, по височина, професионалната литература е отделно. Когато търся нещо, винаги знам къде е. Представям си го и… е там.
Книга или автор, които често препоръчваш?
Много са, зависи от човека. На пациенти често давам Ялом, Франкъл, понякога Буковски или Педро Хуан Гутиерес. Имам си „книги за различни състояния“, както други хора имат лекарства в аптечка.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
