В днешното издание на рубриката ни „Как четеш“ ви срещаме с Моника Чалъкова. Скоро ѝ предстои завършването на специалност „Книгоиздаване“ в Софийски университет, а в момента е част от екипа на студентското радио „Реакция“ и водещ на предаването „ФАРС“. Работила е около година в издателство „Кръгозор“ и казва, че там е научила много за бранша. И допълва: „А сега служа на книгите в прекрасната инфоточка „читАлнЯта“ и работата ми е да се срещам с четящи хора, с които да обсъждаме какво сме прочели.“. Наскоро би представихме интервюто на Моника с писателя Армел Жоб, време е да надникнем сред рафтовете с книги на самата нея!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да посоча само една книга за целия ми живот (или поне от момента, в който се научих да чета), но последната книга, която се оказа повратна за мен, е „Девет“ на Анджей Сташук. Когато я купих, изобщо не подозирах колко много неща биха могли да се променят заради нея. А дори още не съм започнала да я чета.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапвам си, какво да се прави. Подслаждам си книгите според сезона: с портокали, мандарини, грозде, ябълки, праскови.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
В този случай зависи по кое време на деня чета. Започвам с кафе и чай, а по-късно може в чашата да има вино, бира или някой коктейл, приготвен от мен.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
От онези хора съм, които обикновено ги гледат лошо, защото подчертавам, водя си бележки в полетата, рисувам символи, чието значение само аз знам. Затова пък лесно може да се разбере коя книга ме е впечатлила повече от обикновено (за другите не си правя труда). Но и именно тях рядко заемам на хората, тъй като вече са по-лични, оставила съм нещо мое вътре.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам основно книгоразделители. Само ако някоя книга ме хване неподготвена, пъхам вътре билет, касов бон или каквото друго се намери под ръка.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, макар след една бърза сметка да е очевидно, че художествените книги в читателския ми дневник са повече.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Трябва да мога да си отбелязвам с моливче. Дори не съм пробвала да използвам електронен четец, а от компютъра ме болят очите. Що се отнася до аудиокнигите, мисля, че при тях изпускаш половината от удоволствието от четенето. Не може вечно да превърташ записа на някой гениален пасаж, докато в книгата можеш да си го препрочиташ и препрочиташ, да го оградиш и да му нарисуваш сърчице.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Случва се да не мога да оставя книгата, докато не я прочета цялата, но понякога се налага да я затворя и по средата на някой абзац. Особено когато чета на работа.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не е като да не се е случвало, но на този етап по-скоро ще я прехвърля набързо, за да се убедя, че не е чак толкова впечатляваща, а и трябва да знам защо не ми харесва.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако е добре написана, защо не.
Какво четеш в момента?
Много книги съм започнала, но повечето от тях не изискват да бъдат прочетени наведнъж. Напоследък чета фолклорни приказки от различни народи по света. Иначе чета и трилогията „Разпятие в розово“ от Хенри Милър, но тъй като форматът не е подходящ за чантата ми, я отварям само вечер вкъщи и съответно ще отнеме известно време. Ако утре ме питате отново, отговорът ще бъде различен.
Коя е последната книга, която си купи?
Нямам представа. Не успявам да запомня такива неща.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както вече стана ясно, безсрамно много книги наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета навсякъде: вкъщи, на работа, в градския транспорт, в парка, на плажа, в заведение, докато вървя (не е особено безопасно, но не си взимам урок). И по всяко време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не бих могла да имам предпочитания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
В последно време се вричам в „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине, но за мое голямо съжаление, не всички ме слушат, а дори не подозират какво удоволствие пропускат.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Художествените книги подреждам по народност на автора, а след това и по езикова група, като поезията е отделена. Нехудожествените – по тематика.
Снимка:
