Нинко Кирилов е писател и журналист, който дебютира през 2013-а с „Двойници и животни“. Неговите разкази са модерна градска проза с щипка магически реализъм, която го прави едно от разпознаваемите лица на съвременната българска литература.
Няма как да не сте чували това име, тъй като Нинко печели немалко престижни литературни награди, а и работи в редица печатни, радио и онлайн медии. Ако не ви говори нищо, най-вероятно живеете на самотен връх като отшелник…
И понеже ни е много интересно как четат писателите, откъде черпят вдъхновение и на кои автори се възхищават, разпитахме Нинко за двойниците и животните, които изскачат от всяка страница!
Какво са книгите за теб?
Книгите са си сбор от страници, съответно от думи и букви. Но не мога без тях, защото иначе се изнервям крайно и околните ми страдат. Аз повече.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Няма как да е една, разбира се. Но Селинджър с деветте си разказа ми е помогнал много, Бредбъри със своите 100 (които е по-добре човек да е чел в стари издания), както и странстващите разкази на Маркес.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Но си позволявам да пия много вода. Нямам нощно шкафче, а малка библиотека от моята страна на леглото – там винаги има огромна чаша с вода, много книги, които съм решил да препрочитам, Новият завет и каквото там ми трябва.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Казах горе – вода. Клишето, че писателите консумират екстремни количества алкохол, докато четат и пишат, са си за миналото, хайде по-спокойно да го караме.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Абсурдно ми е драскането и прегъването на страници. Родителите ми са ми повлияли ужасно много за това, по-скоро майка ми. Баща ми, въпреки че е художник, прегъва корици смело и чете леко нехайно спрямо самото книжно тяло. Аз съм точно обратното и съм ужасно внимателен към всяка книга, независимо дали е моя, или чужда.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или каквото имам под ръка, никакви прегъвания. Много ме е яд, че моята „Двойници и животни“ си няма книгоразделител, но за следващата ще се постарая.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Преди бях категоричен в посока на книжните тела, но сега чета всякак. Важното е да мога да достигна до книгата, която искам да прочета, хайде стига толкова мрънкане – Умберто Еко не е четял на Kindle. Аз от известно време дори на организирани четения чета от Kindle, фина работа е, удобно, а и щадим горичките, като не принтираме излишно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Прекъсвам моментално, когато се уморя. После може и да продължа. Но сънят често побеждава литературата, защото сънят е литература, питайте Борхес.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не. И се надявам, че ако аз дразня някого, все пак ще дочете моя книга. Историята е по-важна от разказвача, както казва Стивън Кинг.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Нека ме дразнят, нека са анти. Но ако героите са ми безразлични, най-вероятно няма да дочета книгата. Дразнещите герои често са добри герои, ако са добре изградени от автора, конструкцията е на първо място. Важното е да са интересни и да са истински, стига вече такива, които са като някакви от смачкани сериали – еднопланови, неразвити, нереалистични и изобщо безсмислени.
Какво четеш в момента?
“Чапаев и Пустота“ на Пелевин, много е приличен. Също си препрочитам някои любими разкази на други автори.
Коя е последната книга, която си купи?
„Записки от подземието“ на Достоевски – прекрасна е, разбира се. 
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Различно е в различни периоди. Обикновено чета роман и се разнообразявам с разкази и/или поезия.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде и по всяко време. Не, лъжа – идеалното място за четене и измисляне е в Costa в един МОЛ, огромно зелено кресло, да не бързаш, все едно някой те е докоснал и ти е казал: „Давай, сега е моментът“.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете са ми приятни. Но сякаш просто се случва да чета повече книги без продължения.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много са книгите. Но винаги ще препоръчвам всичко на Борхес, Селинджър и Бредбъри. Не държа всеки да харесва авторите, които са ми любими, но аз пък няма да престана да препоръчвам именно тях, така че да си гледат работата и да не се оплакват.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. Практично е. И поредиците са ми на едно място. В няколко библиотеки с жена ми сме наредили книгите, така че да ни е удобно. Ако ти, който четеш това, си от тези, които не сте ни върнали книги, направи го моментално, прекрасен си, благодаря.
