Трудно е да се наслушаш на историите на Роса Виктория Димитрова-Гаммелтофт, защото тя има какво да разкаже, сладкодумна е и притежава чувство за хумор, с което може да открие забавната страна на всичко. Тя е учен, астрофизик, но не се побира в никакви стереотипи. Понастоящем прекарва по-голяма част от времето си в Норвегия. Обича да пътешества по света, да опознава различни култури (и да опитва традиционната им кухня) и да говори пред публика.
Именно говоренето пред публика печели огромен брой почитатели на Роса, които само я дебнат да се завърне в България, за да сподели някоя от своите истории. Съвсем скоро успяхме да я видим и чуем в „Клуба на пътешественика“, където разказа повече за hygge и lykke – или какво е да живееш в Дания и Норвегия.
Истината е, че за каквото и да говори Роса, дори за най-тривиалното, тя успява да го превърне в спектакъл. Така че как да не я попитаме как чете?
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгите са две. Прървата не мога да я нарека точно книга, защото всъщност е сборник с интервюта. Тя е Guns N’ Roses: Тhe Most Dangerous Band in the World на Mick Wall, на български „Мик Уол – Guns N’ Roses – най-опасната група в света“. Самата група не одобрява книгата и името на този журналист е включено в недобър контекст в една тяхна песен. Книгата обаче остави траен спомен в съзнанието ми не просто защото GNR са ми любимата група и имах възможност да се пренеса в техния свят, ами и заради изключително лошия превод на български език.
Дори аз на крехката си 12-годишна възраст знаех, че traffic lights не се превеждат като „трафик сигнали“, а просто като „светофар“. Още тогава се зарекох, че ще научна английски толкова добре, че да мога да чета книги на английски в оригинал, без да се ужасявам от този или онзи превод. Така и се случи.
Втората книга, прочетена пак някъде около тази ми възраст, беше „Сейлъм’с Лот“ на Стивън Кинг. Оттогава държа щорите спуснати вечер, независимо че навън може да е пълен мрак и че не вярвам във вампири.
Какво са книгите за теб?
Уют. Датчаните си имат дума, която е много популярна напоследък – hygge. Чувството, което не можеш да изпиташ сам, но все пак, когато сте двама и всеки от вас чете книга, е още по-приятно.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
В момента не свързвам храната с четенето на книги и обратното. Все пак признавам, че като малка съм имала случаи книгите ми да похапват филия с лютеница наравно с мен.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, аз това си обичам да пия по принцип. Най-новата ми мания е уред, който газира водата. Постоянно пълня бутилки и пия.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като малка драсках активно. Имам много книги, които са надраскани с любимите ми герои или форми. Това беше моят израз на любов към конкретната книга. Драсках само по моите, тези от библиотеката пазех повече. Сега не драскам, не се подписвам, не пиша, че книгата е моя и само моя. Наслаждавам ѝ се по друг начин.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
В началото, докато се учех да чета и всичко ставаше много бавно и внимателно, приемах израза: „Спри докъдето си стигнала с четенето и ела!“ твърде буквално, като често спирах с четенето по средата на изречението. Тогава си подчертавах с молив, а после триех подчертаното. Сега използвам книгоразделители, като „книгоразделител“ на практика може да бъде всичко, което не разваля формата и вида на книгата. Аз обичам да ми е разнообразно и често сменям книгоразделителите.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Налага ми се постоянно да чета научни статии в сферата, в която работя. Аз самата пиша статии и постоянното четене е част от процеса ми на работа.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Засега съм ги разделила много просто – електронни за наука, хартиени за всичко останало. Все още нямам специален електронен четец за книги, защото, както казах, литературата, която чета в електронен вариант, е изцяло научна. Когато чета такава литература, не мога да седна удобно, уютно, да се отпусна и да се потопя в разказа, защото просто няма такъв. Има формули, безкрайни редове от таблици и фигури, като често ми се налага и да имам лист и химикал или отделен файл, на който да запиша по-важните неща, които да използвам по-късно при работата си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Четенето ми се промени през годините и в момента зависи от динамиката на ежедневието ми. Като съм в самолет и кацаме, няма как да дочета главата и тогава да спра, нищо че понякога наистина ми се е искало това да се случи. Все пак предпочитам да кацна навреме 😊
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, не дочитам неща, които са скучни или дразнещи. А ако авторът ме дразни, по-скоро изобщо не бих си взела негова книга.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не си спомням да съм чела книга, в която героите ме дразнят. Може би, защото, както казах в отговор на предишния въпрос, ако една книга ми носи негативно чувство, предпочитам да не се измъчвам и да внасям негативни емоции и излишни дразнители в ежедневието си. Книгите са уют, а не нещо, което трябва да те напряга.
Какво четеш в момента?
„Всичко е съдбовно“ на Стивън Кинг. Купих книгата преди време, но скоро след това започна моето местене между градове и държави, и чак сега дойде нейният ред.
Коя е последната книга, която си купи?
В Скандинавия има традиция наред с другите подаръци за Коледа да се подаряват и книги. Днес започнах с коледното пазаруване на книги, но не мисля, че книгата е популярна извън Норвегия, тъй като е почти научна. Става въпрос за книга, в която са събрани различни карти на Норвегия за период от няколко века.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Отново зависи от вида на литературата. При научната литература са по няколко, а художествената може и да е само една. Като ученичка четях по две или три книги наведнъж, защото често ги заемах от библиотеката, а знаете, че там имаш срок за прочитане и връщане. Та се налагаше да се вместя в този срок и четях бързо и по много.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, просто се опитвам да нямам много спешна работа, за да мога да се насладя на четенето, без на заден план да мисля какво имам да свърша и как да го свърша.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Досега съм чела предимно самостоятелни издания. Обичам историята да има начало и край, в рамките на една книга, като не се налага да тръпнеш в очакване с месеци или години какво ще се случи в следващата книга. За истории с продължение си имаме сериалите по телевизията.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Моите приятели си имат техен стил на четене и любими автори. Аз не обичам да ми натрапват и не натрапвам литература. Предпочитам човек сам да се открие с книгата, аз мога само да подкрепя или да обсъдя с някого книгата, която е прочел или иска да прочете.
И все пак – Стивън Кинг е задължителен. Да си знаете 😉
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Скоро се преместихме в ново жилище и в момента едната ни стая е библиотека. Книгите ни са подредени по жанр, като обикновено помним къде визуално се намира дадена книга от търсения жанр, ако ни потрябва. Мисля, че нарочно отказваме да въведем по-строг ред, защото чувството да застанеш пред библиотеката и да потърсиш книгата, която ти трябва, е част от удоволствието, което изпитваме от четенето на книги.
