Цветомила работи в областта на маркетинга, но литературата винаги й е била слабост, затова когато не чете книги, пише или говори за тях и вдъхновява останалите със своите книжни открития. И понеже всяка форма на изкуство е задължителна част от живота й, може да я намерите най-често в книжарница, кино, театър или на концерт. Обича да пътува и да учи нови езици и всичките й хобита я карат да се чувства като откривател, който изследва нещо непознато и постепенно разбира все повече за себе си.
Цветомила беше част от лятната ни стажантска програма и след приключването й стана част от екипа на „Аз Чета“. И понеже чете със скоростта на светлината, днес ще ни разкаже повече за препълнената си библиотека и нейните съкровища.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Властелинът на пръстените” обикновено е първата, за която се сещам, но след нея се нареждат книгите на Патрик Нес, Дженифър Нивън, Малкълм Гладуел, различни поети и класици…Не мога да се спра само на една книга. По-скоро във всяка откривам малки и големи мъдрости, които през годините оформят начина ми на мислене и неусетно ме променят. Последната книга със силно послание, на която попаднах , е „Чудо“ на Ар Джей Паласио и смятам, че всеки трябва да я прочете!
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много рядко похапвам докато чета, защото обикновено това ме разсейва от книгата, а съществува и рискът да я изцапам. Но в редките случаи, когато съм поемала този риск, е било заради шоколад.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе или чай, но когато съм потънала в някоя книга не се сещам нито за пиене, нито за хапване.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята да драскам ме ужасява! Дори по учебниците си подчертавах само с молив. Случвало се е да си преписвам нещо в тефтерче, но сега просто се опитвам да запомня любимите си цитати, което почти винаги е безуспешно начинание. Накрая просто препрочитам книгата, за да открия любимите моменти.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Кучешките ушички също ме ужасяват! Даже и на стари книги не мога да го причиня. Ако съм се сетила да си приготвя книгоразделител (или случайно са ми продали книгата с такъв) предпочитам да си отбелязвам с него, но в повече случаи използвам касовата бележка от покупката на книгата или друго непотребно листче, химикал, тънка кутийка, друга книга… учудващо е колко креативен може да стане човек, когато чете нещо интересно и не иска да забрави докъде е стигнал.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, стига нехудожествената да е достатъчно увлекателно написаната. Като книгите на Малкълм Глаудуел, например.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени – все още не мога да се откажа от удоволствието да държа книгата, да вдишвам аромата й… даже сега обмислям как ще разнасям „Танц с дракони” в метрото.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено спирам по средата на главата, защото иначе няма да спра докато не прочета книгата. Ако изчакам до края на главата, обикновено си казвам „само да видя как започва следващата“…и става 5 сутринта.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Оставяла съм няколко книги, защото ми бяха скучни, но всеки път, когато ги видя, съвестта ми се обажда и ме кара да ги взема пак („Вакантен пост“ на Роулинг е една от тях).
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да! Поредицата „Живият хаос” на Патрик Нес е един такъв пример. Мисля, че всеки един герой ме влудяваше в даден момент, но за мен това е признак, че авторът е успял да ме въвлече в историята и има нещо наистина ценно в нея.
Какво четеш в момента?
„Машина за ангели“ на Ник Харкауей и „Джелсомино в Страната на лъжците“ на Джани Родари. 
Коя е последната книга, която си купи?
Обикновено купувам по няколко наведнъж, но най-отличаващата се в последната партида е илюстрованото издание на „Хари Потър и Стаята на тайните“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги имам по няколко започнати, но обикновено са в различен жанр – един роман, една стихосбирка, един сборник с разкази…
Имаш ли си любимо място/време за четене?
В последно време любимото ми място е метрото. Иначе имам едно много удобно кресло вкъщи, където изчетох всички книги за Хари Потър като малка и до днес обожавам да чета в него. Любимо време – винаги, но има периоди, в които предпочитам да чета през нощта – светът спи, а аз пътувам във въображението си и се завръщам с изгрева. Много приятно усещане е (стига да имаш време да се наспиш след това).
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обожавам поредиците, защото ми дават възможност да се връщам в този свят отново и отново, но след „Песен за огън и лед“ предпочитам да започна една поредица след като и последната книга е излязла.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Когато препоръчвам почти винаги е според човека и вкусовете му, но поредицата за Хари Потър, „Човек на име Уве”, „Аз преди теб”, поредицата „Милениум” и „Кривата на щастието” са книгите, които най-често съм препоръчвала.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Рафтовете са по жанр, а в самия рафт – по височина и цвят или както ми дойде. Пренареждам ги поне три пъти в годината и всеки път измислям нов ред. Ако бях библиотекарка, на читателите щеше да им е доста забавно да си търсят книги.
