Васил Лозанов е от интересните, интелигентни хора, с които животът те среща, когато си изгубил всяка надежда. Пред стотиците възможности, които е имал, той избира да остане в България, да вдъхновява с примера си и да бъде истински учител.
За себе си Васко казва, че е дългогодишен (но млад!) читател, слушател и разказвач на съмнителни истории. По образование е юрист, понастоящем – учител по философия в небезизвестната Испанска гимназия в София. Помага и с администрацията на гимназията, която сам е завършил.
Извън обичайното си работно време в училище се занимава с куп други интересни проекти – участва в организирането на фестивала за настолни игри Sofia Board Game Weekend или се грижи за правната грамотност на разни ентусиасти, заедно с колегите от Академия за гражданско образование. Лицето му може да бъде забелязано в някои от клиповете от поредицата „300 секунди право“, макар в повечето случаи да остава от другата страна на камерата.
Свободното си време обича да прекарва с добра компания и настолни игри – стриктно в тази последователност.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Сидхарта“ на Херман Хесе, която дойде при мен в най-подходящия момент, когато имах нужда точно от нея.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Почти никога. Май единственото изключение е миналото лято, когато имах прекрасната възможност да се излежавам на балкона ми, четейки старогръцки митове, докато една
ласкаеща купа с грозде на масичката до мен ставаше все по-празна и по-празна. Във вторник.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай. Обикновено черен или зелен. Може би с лимон, никога с мед. Най-добре дарджилинг.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Нито едно от двете. Рядко отбелязвам нещо, обикновено супер дискретно и след това записвам страницата най-отзад на книгата, та да мога лесно да знам къде съм си харесал пасаж, когато я отворя след време.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или помня. Редувам ги.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
По-скоро художествена, макар че не се отричам и от другата.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Няма смисъл да се ограничаваме само с едното. Понякога няма нищо по-хубаво от това да слушаш как някой ти чете. И все пак хартията е с превес в живота ми.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Стига да си довърша изречението, всяко място е добро за кратка спирка.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Без да се замисля. Примерно Харуки Мураками го захвърлих за една цяла година след първия ми опит да го прочета, след което обаче станахме повече от добри приятели с него. Обикновено не си взимам книги на автори, за които знам, че отнапред ще ме раздразнят. На повечето давам две книги толеранс. След това спирам да ги чета.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Всъщност второстепенните герои често са ми по-интересни. Но, ако има за какво да се захвана, персонажите невинаги са решаващ фактор за мен. Бих искал да харесвам някои, а други да ме дразнят, но така да са замислени поначало. С хората в живота е същото.
Какво четеш в момента?
Тъкмо хванах „Енеида“ на Вергилий. И един сборник с разкази на Тед Чан довършвам – Exhalation.
Коя е последната книга, която си купи?
„Този търпелив лабиринт от линии“ на Борхес, превод на Анна Златкова.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги съм чел по няколко наведнъж, но от повече от година се старая да захващам по една по-голяма, която разреждам само с разкази и поезия, но никога с друга по-дълга или по-детайлна история.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всяко място е прекрасно, само да не е прекалено студено. Обожавам да чета сутрин рано, но рядко ми се удава възможност.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Малко поредици съм довършвал. Май предпочитам самостоятелните.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Мураками, когото вече споменах. Голям фен съм също на Лъвкрафт (да се чете внимателно и без пренасищане!), Дан Симънс, Жул Верн, Едгар Райс Бъроуз, Робърт Луис Стивънсън, Джоузеф Конрад, Реймънд Чандлър, Джон льо Каре. От поезията не мога да се сдържа и да не препоръчвам Йейтс, Уитман, Гарсия Лорка, Неруда, Блейк, Рембо, Далчев и много още.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На няколко месеца ги пренареждам според каквото на момента ми дойде. Хаос цари в библиотеката.
Снимки: Личен архив
