„От чорапи до Космос“ – така Виолета Недева с усмивка описва разнообразието от хора и проекти, с които я срещат 20 години професионален път. Тя вярва в личния избор, личната отговорност и възможността с работата си да създаваме стойност и за другите. Днес тя е директор „Бизнес развитие“ в Училищна Телерик Академия и „Буки“, а фокусът ѝ е върху по-доброто училищно образование и възможностите, които то отваря пред следващите поколения. С нея споделяме вярването, че образованието е определящо за това в какво общество ще живеем, а това, което може би тя няма да каже за себе си, но аз ще заявя съзнателно и отговорно е, че тя е истински съвременен будител. Възхищавам се на усилията ѝ, както и на усилията на целия ѝ екип, да помагат за реформата в една толкова трудна за осъвременяване среда.
А какво място заемат книгите в света на Виолета и кои истории я вдъхновяват ще разберете от разговора ни.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно е да отлича само една. Среди тези, които ще помня цял живот заради усещането в мен след като я прочетох, и мислите, които предизвика, е „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл. Вероятно защото силно резонира с вътрешното ми убеждение, че отношението към това, което ни се случва в живота, е най-важното и ценно нещо.
Наред с нея, бих отличила и „Сам сред дивата пустош“ от Брене Браун, която ми затвърди увереността винаги да търся и да бъда вярна на себе си, независимо от средата и обстоятелствата. Както и „Фактологичност“ от Ханс Рослинг, която пък хем напомня колко важно е винаги да четем информацията в контекст и на база на обективни данни, хем ни дава надежда, че развитието на света не е толкова страшно и безнадеждно, колкото се опитват да ни убедят отвсякъде.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Зависи дали чета с намерението да уча или правя нещо конкретно след книгата, както и дали чета на хартия или четец. Когато чета електронна книга, обикновено си отбелязвам по-често, но ако трябва да съм честна – рядко се връщам към отбелязаното.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Един от любимите ми цитати на всички времена е „Всички седим на сянка под дървета, засадени от някой друг“ (приписван на Уорън Бъфет, с корени в древни поговорки от различни култури). Действа ми силно смиряващо, заземяващо и мотивиращо. Напомня колко е важно да ценим направеното от другите и на свой ред – и ние да оставим нещо след нас.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
За удоволствие – със сигурност художествена. В последните години обаче, голяма част от книгите, които чета, са или биографични, или професионална литература за области, в които искам да добия знания, или пък книги за личностно развитие за умения, които искам да усъвършенствам.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
За съжаление, в тази област определено съм лаик. Често попадам на поезия, която ме докосва, и когато се случи така – ми става приятно и я оценявам високо. Но е по-скоро без да я търся умишлено. Разбира се, имам си любими поети и поеми, но без претенции да съм запозната в дълбочина с творчеството на който и да е от тях. По-скоро намирам моите поеми. Тези, които въздействат на мен.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Може би „Брулени хълмове“, макар че рядко се случва да харесам екранизация повече от книга.
С кой писател би се запознала на живо?
Фредрик Бакман – и още имам шанс. Иска ми се да разбера повече за миналото му, как е отраснал и формирал тази любов и уважение към хората в цялото им многообразие; какво го вдъхновява и как обикновено протича творческият му процес; преживява ли историите така, както ние, читателите. Досега има една единствена негова книга, на която не съм ревала и не съм се смяла с глас. На всички останали и съм се смяла, и съм плакала. Често почти едновременно или в рамките на страница-две. Затова и го харесвам толкова много – успява да стигне до мен и да ми донесе реални емоции, с които се свързвам безпогрешно.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите! Най-малко обичам да слушам аудиокниги, но пък те ни позволяват да се наслаждаваме на книгите дори когато сме в движение, спортуваме или пътуваме, затова често ползвам и този вариант.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Определено предпочитам, да. В повечето случаи не ми е спокойно да прекъсна, преди поне да съм стигнала някаква естествена пауза в разказа. Обаче понякога така ми се затварят очите, че се принуждавам да спра. В противен случай трябва да започна главата пак отначало.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, определено. Защото животът е пъстър и в него имат своето място и роля всички герои. Трудно можеш да оцениш каквото и да е без контекст и сравнение, а и не вярвам да има човек, който да постъпва съвършено във всяка ситуация.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета „Името на вятъра“ на Патрик Ротфус. Интересна и увлекателна история от автор, от когото не познавам. Препоръча ми я колежка, с която често обменяме мисли за книги, след една дискусия, в която споделих, че фантастиката не е моят жанр (въпреки многократни опити и изчетени редица книги – еталон за жанра, така и не успях да я заобичам), която прерасна в разговор за фентъзита. Вече съм накрая и съм доста доволна от препоръката.
Коя е последната книга, която си купи?
„Моите приятели“ на Фредрик Бакман.
С коя книга би казала „обичам те“?
Зависи на кого го казвам – винаги избирам книгата спрямо човека. Наскоро се случи да го кажа на двама любими хора именно с „Моите приятели“, защото страшно ми хареса и е прекрасна история за силата и смисъла на приятелството.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено чета по няколко едновременно, но най-много обичам когато така потъна в една, че не искам да отворя друга.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нямам определена подредба и дори не се бях замисляла досега. Подреждам където намеря място.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Както вероятно стана ясно – много харесвам Фредрик Бакман. Във все по-забързания и често бездушен свят, успява винаги да пише толкова човешки и да вплете положителни качества дори в „лошите“ (на пръв поглед) герои. Мен лично това ме докосва и ми носи спокойствие и оптимизъм. Разбира се, много хора въобще няма да се съгласят с мен, което само показва колко е хубаво, че живеем във време и място, в което имаме свобода, лично мнение и право на избор.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
