Зорница вярва в силата на искреното общуване – онова, в което не се криеш зад очаквания, роли и етикети. Нарича себе си комуникатор по призвание, защото разбира и усеща хората не само професионално, но и човешки. В ежедневието ѝ присъстват маркетингът, ПР-ът и историите – онези, които се пишат, разказват и остават.
Обича да се смее – дори в работна среда, където се е научила, че смехът не само разтоварва, но и свързва. Вдъхновява се от природата, от различието, от идеите и от срещите с хора, с които може да обменя гледни точки. А понякога ѝ е нужно просто малко усамотение с хубава книга и чаша кафе.
Вярва в каузи, подкрепя доброто и – съвсем естествено – чете. Именно затова днес ти я представяме в рубриката ни „Как четеш“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много обичам книгите, историите в тях. Всяка от тях ми влияе и хубавото е, че всяка го прави по свой начин и в различна посока. Всяка от книгите ми е повлияла за времето, в което съм я чела, и състоянието, в което съм била. И така до следващата книга, която надгражда предишното влияние. Много се вълнувам, когато докато чета, осъзнавам нещо за себе си, стигам до някакво прозрение, както много обичам да казвам. Това се случва винаги, без изключение.
Ако мога да посоча по-конкретно някоя книга от тези, които чета напоследък, това ще са книгите на Габор Мате. Чета ги бавно. Обикновено с интервали, в които спирам и след известно време продължавам отново. Такава, например, беше „Когато тялото казва НЕ“. Книга, в която на всяка страница намирах нещо от себе си и за себе си. Разтърсваща е и толкова истински описваща човешката психика.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да. Когато някое изречение, пасаж или цитат ми направи силно впечатление, си го отбелязвам, но като го записвам някъде. Не обичам да драскам върху книгата. Приемам го за неуважително по някакъв начин, а и би я загрозило. Буквите, изреченията, страниците и оформлението на целите книги виждам за много красиви, проява на високо изкуство, от което се възхищавам и не бих го задраскала (символично казано) със своите отбелязвания.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
„Всичко е част от романтиката. Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.“ Този цитат от „Бърни кълвача“ на Том Робинс живее с мен много дълго. Книгата прочетох даже не помня кога, но беше доста отдавна, и този цитат ми стана любим. Използвах го като послание към приятели по различни поводи – рождени дни и други. Все още продължава да ехти в съзнанието ми и да ми става много приятно, когато си го изрецитирам наум.
От всички книги имам цитати, които си запомням като ги записвам. Обикновено са онези неща, които ме докосват най-силно в дадения момент, свързвам ги с моето преживяване.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Нямам предпочитания, обичам и двете, не мога и да ги сравнявам. Художествената и нехудожествената литература разказват по различен начин и съответно различен е и начинът, по който ми влияят. И в това е богатството им, както и моето, което с удоволствие трупам чрез тях.
Обичам художествената литература, защото ме отвежда в най-различни светове и случки от живота. Развива въображението ми за моя свят и поглед към себе си и всичко, което ме заобикаля.
От нехудожествената литература обичам да чета книги от професионалисти в психологията и комуникациите, маркетинга. Това са две отделни тематики, но намирам, че при тях всъщност става въпрос за едно. За разбирането на човешката душа и поведение – от какво се влияят и какво ги обуславя. А те от своя страна стоят в основата на добрата комуникация и отношения между хората и обществата. Това според мен обяснява и защо аз харесвам точно тези теми – защото в личен план развиват разбирането ми за човека (много важно за мен), което пък ми помага да бъда професионалист в сферата, в която работя: комуникациите.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Със съжаление мога за кажа, че не чета много поезия. Но пък съм в момент, в който усещам, че искам да започна да чета редовно, защото знам, че ще ме обогати с виждането си за света.
Много харесвам повечето от нашите традиционни поети като Никола Вапцаров, Христо Ботев, Дора Габе. Обичам Валери Петров. Много красиво ми се струва стихотворението „Малини“ на Иван Вазов. В момента си правя списък с поети, които да започна да чета.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Наскоро гледах театралната постановка „Фермата на животните“, която за мен е едно брилянтно представяне на едноименната книга на Джордж Оруел. Отидох да я гледам с леко недоверие и силно любопитство как точно ще бъде пресъздадена тази психологическа антиутопия. Излязох от залата на „Театър 199“ без думи. Творческата идея на Десислава Шпатова и изпълнението на Снежина Петрова са повече от великолепни. Препоръчвам на всички.
Друга моя любима театрална постановка по книга е „Чамкория“. Не мога да преценя кое ми харесва повече – книгата или постановката, но не мога и да ги сравнявам. В книгата Милен Русков пресъздава по възхитителен начин периода и отношенията тогава. Думите и детайлните описания в текста ме пренесоха в това време напълно, с цялата емоция и усещане за него, като че ли го почувствах и съпреживях наистина. От друга страна изиграването на „Чамкория“ от Захари Бахаров е толкова истинско и до болка смешно, че бих го гледала още много пъти – до момента съм плакала от смях с него вече два пъти.
С кой писател би се запознал на живо?
Много са – повечето, чиито книги съм чела. И това наистина е така, защото с малки изключения, чета автори и книги, които специално подбирам и съм почти 100% сигурна, че ще ме впечатлят още преди да ги прочета. От авторите на художествена литература с много силен отпечатък върху мен напоследък е Фредрик Бакман, а от нехудожествената – Габор Мате. Много съм щастлива, че видях на живо Габор Мате при посещението му в София, когато си купих и книгата му „Когато тялото казва НЕ“ с автограф от него. Не се запознахме, но усетих силната му енергия. Ще се радвам, ако видя и Фредрик Бакман, защо не и в България. Дано някой да го покани.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Не съм прочела нито една книга в електронен вариант или поне не си спомням. Идеята за аудиокниги като цяло ми допада от гледна точка на това, че създава интерес към четенето дори и в хора, които казват, че нямат време да четат или пък книгите не са им интересни по някаква друга причина. Виждам напоследък, че се опитват да привлекат вниманието и на младежите, за които общото говорене е, че по-скоро нямат интерес към книгите, най-вече заради силното влияние на социалните мрежи и всичко, което могат да прочетат и видят в интернет. И това много ме радва. Вярвам, че ще намерят точния подход.
За мен обаче любимо и незаменимо преживяване е това с книгата на хартия. Обичам да прелиствам страниците, да разглеждам красиви оформления и илюстрации, да мириша книгите. Усещането ми е, че само книгите на хартия са истински, мога да ги пипна и усетя. Мисля, че никога няма да спра да чета на хартия, нито да предпочета друга форма. Цялото преживяване с хартиените книги за мен е едно вълшебство, което ме пренася в другите светове, иначе ми се струва почти невъзможно. Наскоро ми попадна споделяне от майка за детето й. Тя разказваше как то, когато за първи път отворило книга с 3D илюстрации на изскачащи от страниците замъци, стъпило върху нея и казало на майка си, че се е пренесло в този замък наистина. Моето усещане е нещо много подобно.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Да, май държа. Понякога се насилвам да го направя, въпреки, че нямам време, доспива ми се или по друга причина се налага да спра по средата или една страница преди края на главата. Някак си мисля, че ако не я дочета докрай, няма да разбера какво е станало, какво ми казва авторът. Също така и че ще забравя какво съм чела. Малко смешно ми звучи докато го пиша, но точно това е усещането ми.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Главните герои невинаги ми харесват, но това не значи, че разказът, историята не са хубави. Напротив, именно това е интересното, вълнуващото в една книга – да има различни герои с цветни преживявания, които често се различават много от моите виждания и случки. Но прочитайки техните истории, мога да се вдъхновя да погледна по друг начин на нещо, да видя, че има и друг подход на действие, друга реалност, да реша да експериментирам или просто да се поуча. Обичам герои, които ме дразнят, защото както в живота – те обикновено са тези, които ме развиват, разширяват светогледа ми.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Тъкмо дочетох „За писането“ на Стивън Кинг. Трудно затворих книгата след последната й страница. Мисля пак да я прочета, изключително попадение. До леглото ми лежат на купчина: „Тълкуване на сънищата“ на Зигмунд Фройд, която съм започнала, но имам още много. Тя е от книгите, които чета бавно, имам нужда от време за осмисляне. „Гърди и яйца“ на Миеко Каваками, която изпитвам трудност да дочета. Все още не мога да разбера точно защо. Като цяло японските писатели, чиито книги напоследък все по-често се превеждат на български, са ми много интересни, заради любопитството ми към японската култура. До преди известно време познавах само творчеството на Харуки Мураками, когото също чета с интерес.
„Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов – не съм я започнала още, но авторът ми привлече любопитството, защото досега го познавах само като рекламист.
„Моите приятели“ на Фредрик Бакман – последната книга, която си купих и нямам търпение да започна, сигурна съм, че ще бъде поредната наслада за мен от този автор.
Коя е последната книга, която си купи?
Въпреки че видях, че този въпрос следва, написах за последната книга, която си купих и в предишния. Защото вълнението ми от предстоящото четене на „Моите приятели“ е огромно и знам, че самото преживяване ще е дори още по-вълнуващо.
С коя книга би казал „обичам те“?
Не мога да кажа общо коя би била тази книга. Мисля, че зависи от човека, на когото ще кажа „Обичам те“. От общите ни преживявания, от неговите интереси и търсения. От това, което искам още по-добре да разбере за мен и отношението ми към него. Но е хубаво предложение – много обичам да подарявам книги по различни поводи и следващия път ще избера книгата с мисълта, че искам да кажа с нея „Обичам те“ на съответния човек.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По-скоро май предпочитам да чета само по една книга. Така вниквам възможно най-пълно в нея. Напоследък обаче често чета по няколко едновременно, защото ми се струва, че нямам време да прочета всички книги, които искам. Също и защото в един и същи момент ми се чете и художествена литература, и психологическа, и такава, която точно в този момент е излязла, свързана е с професията ми и искам веднага да я прочета.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автори и поредици, а нехудожествената литература – и по тематика. Детските книги в библиотеката на сина ми подреждах и по височина, защото тези, които му купувах като беше по-малък са с различни височини.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Нямам една или няколко само, които препоръчвам на всички. И тук отново определящото е кой е човекът, от какво се вълнува, какво иска да разбере, да промени. И когато усетя, че книга, която съм прочела отговаря на тези негови особености – винаги я препоръчвам.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
