Обичаш да те ласкаят, нали? Обичаш и книги, които ти казват колко окей си всъщност и как имаш нужда от една малка крачка към перфектността. Аз пък не обичам такива книги. Дразнят ме с опита си да те накарат да се чувстваш малък и ненужен – как може да си толкова зле и да нямаш представа за всички тези лесни правила, които са написани вътре. Е, „Как да притежаваме красив ум“ от Едуард де Боно НЕ Е такава книга.
Много често се запитвам дали нещо може да замести първите 7 години от възпитанието. Всички сме срещали хора, които така и не са се научили как да се държат с околните, и най-често проблемът е чисто комуникационен. Разбира се, не можем да виним никого, че не е усвоил напълно най-изтънчените маниери от изкуството на комуникацията. Вероятно никой още не е. Но как можем да помогнем на неспособните-да-комуникират да наваксат поне основните пропуски? „Как да притежаваме красив ум“ от Едуард де Боно Е ТОЧНО такава книга.
Де Боно е сочен за един от най-големите в развиването на „софтуер“ за подобряване на мисловната дейност. Тази му книга обаче е посветена най-вече на отношението. С удоволствие четох за онези малки неща, които харесвам, когато някой прави при комуникация, онези малки реверанси, с които ти дават да разбереш, че имаш значение и че ти обръщат внимание. Радвам се, че вече има и по-авторитетен източник, който да ги разпръсне в обществото. Със сигурност „Как да притежаваме красив ум“ ще обиколи част от познатите ми и то не защото искам да им правя някакви намеци, а защото наистина си струва някои тънкости да бъдат припомняни. Особено на професионални комуникатори. Така, както се случи с книгата на Кристина Крънчева през зимата.
Къде обаче е истинската сила на това издание? Освен 18-те глави за това как да започваме и завършваме един разговор, кога да прекъсваме и как точно да поднасяме своето мнение, как да се съгласяваме и как да не се съгласяваме, Де Боно изтъква икакво всъщност прави един ум „красив“ – способността да бъде представен по такъв начин, че да бъде оценен и от другите. А това става най-вече чрез разговорите и междуличностната комуникация. Всичко това е обобщено в 12 точки след всяка отделна глава – безценно.
Едуард де Боно е най-известен с големия си бестселър „Шестте мислещи шапки“. Част от книгата е преразказана и тук, като най-важното за шестте различни по цвят шапки е събрано в една от главите. Не знам дали ще прочета „Шапките“ – вероятно от страх да не се разочаровам този път. А и летвата е доста висока. Ако вече сте я чели, чакам да споделите…
