fb
Как превеждашСпециални

Как превеждаш: Ангелина Александрова

5 мин.
Снимка: Личен архив

Ангелина Александрова е родена преди 51 години в София, завършва гимназия в Стара Загора, филология във Велико Търново, живяла е дълги години в Казанлък, понастоящем отново е в столицата. От дълги години работи като преводач от руски и английски. Превежда „Време секъндхенд“ (изд. „Парадокс“) на Светлана Алексиевич в годината, в която тя получава Нобеловата награда за литература. Стихосбирката ѝ „15 ангела на върха на пръста ми“ е издадена от „Жанет 45“. Казва, че работи на едно от най-хубавите места на света – преводач е на Софийската филхармония. Споделя още за себе си: „Майка съм на двама пораснали сина, гладен за хубава литература читател, любопитен слушател на музика, откривател на светлини чрез фотоапарата си и добър, надявам се, приятел. Човек, който може да си подготви багажа за път за 15 минути с мотаенето.“

С нейния превод на български четем книгите „Мама и аз и мама“ от Мая Анджелоу (изд. „Лист“), „Сърдечно“ от Маргарет Атууд (изд. „Orange Books“), „Нищо друго освен иситната“ от Анна Политковская (изд. „Сиела“) и др. Ето какво сподели Ангелина за преводаческия си опит.

Как започна пътят ви като преводач?
Смешно. През 1995, малко преди да се дипломирам, бях на купон в Русе. Обади ми се тогавашният ми приятел и бъдещ бивш съпруг, за да ми каже, че в „Арсенал“, оръжейното предприятие, чакат на другия ден да съм на работа при тях като преводач. „Каква работа, бе, аз съм на купон!“, но хванах нощния влак и в 8 сутринта бях на масата за преговори. И така се започна. Преводите на книги започнаха по-късно, години наред съм се „калявала“ в технически, икономически, маркетингови, европейскоинституционални преводи и на английски, и на руски.

ptitsite umirat sami

Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Проверявай. Проверявай. Проверявай.

Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Редувам видовете работа – умствената с някаква физическа, па дори и само да измия чиниите. Слушам музика. А, и не започвам работа по превод във вторник. :)

Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Аз не бих. Освен всичко останало е и въпрос на възпитание.

Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Да. За няколко примера се сещам на прима виста. Може да съм пристрастна, но преводът на „Птиците умират сами“ на Мариана Екимова-Мелнишка прави от един любовен роман богато повествование, а стиховете, преведени от Кръстан Дянков са просто учебникарски пример за майсторство; Надя Розова е превърнала един суховат текст в дълбокотрагичната „Трябва да поговорим за Кевин“.

Коя е последната книга, по която работихте?
„Цайтгайст“ на полския автор Михал Протасюк, за „Сторител“.

С кой ваш превод се гордеете най-много?
Бих искала да кажа – с „Време секъндхенд“ на Светлана Алексиевич, но това беше първата ми сериозна книга за превод и знам пределно добре колко по-хубав би могъл да бъде преводът ми. Виж с „Нищо друго освен истината“ на Анна Политковская свърших наистина добра работа.

Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„Нищо друго освен истината“ на Анна Политковская. Може би заради събитията през последната година.

Кой е любимият ви чужд превод?
Всеки превод, който ме кара да забравя, че чета превод. И адски харесвам начина, по който Кръстан Дянков е превел Clancy of the Overflow на Банджо Патърсън.

Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Мисля си за „sister“, което бабата на Мая Анджелоу използва към внучката си. Беше голямо чудене – ясно е, че е силно специфичен колоквиализъм, че една баба не може да нарича внучката си „сестро“, та за „чедо“ ли не мислих, „за моме“, „дъще“ – всякакви такива думички, които нашите баби използват и все пак, не беше това, което ми трябваше. Накрая мисля, че я оставихме „дете“.

Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
От няколко месеца разсъждавам по въпроса, и съм радетел за това на машинния превод да не се разсъждава в плоскостта добро/ зло. Той не може да замести човешкия, но може много да помогне за ускоряване на работата. За художествения превод не би могъл да се приложи пълноценно. И винаги си личи, когато е ползван като патерица.

Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Всеки път, с всяка книга, толкова много неща! Например, че в Джорджианска Англия е било нещо съвсем обичайно да си раздават децата да бъдат отглеждани и изхранвани до една определена възраст на съседи и роднини. Както и че до времето на Джейн Остин по-скоро са женили братя и сестри в едно семейство, нежели да дадат жениха или невестата на човек с неподходящ социален статус. Това е от „Джейн Остин у дома“ на Луси Уорсли.

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q2.

Вижте как превеждат още:

Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов