Даниел Пенев е журналист, преводач от английски и редактор. Автор е на книгите „Хората, които променят България“ (AMG Publishing) и „От нас зависи“ (AMG Publishing, 2020), съавтор на „Да тичаш към себе си“ (AMG Publishing, 2021, с ултрамаротнеца Краси Георгиев) и „Първите 25 години на „Карин дом“ (2021, с Фондация „Карин дом“) и редактор на сборника „Завърналите се“ (AMG Publishing, 2021) на Петя Кертикова. Негови статии са публикувани в български и международни медии, а от няколко години поддържа и авторски блог на danipenev.net.
Роден и израснал в Кюстендил, Даниел завършва средното си образование в ЕГ „Д-р Петър Берон“ в града с профил „Английски и немски език“. Има бакалавърска степен по журналистика и по политически науки и международни отношения от Американския университет в България (АУБ) и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет (ЦЕУ). През годините е участвал в обменни програми и обучения в множество държави. Споделя, че в свободното си време обича да спортува, като голямата му страст през последните години е бягането сред природата. Обича също да чете, да ходи на театър и на кино, да пътува, да опознава хора от различни страни и култури и да прекарва време с близките, приятелите и котката си. Споделя, че особено скъпи за него са семейните сбирки при баба му, която е майстор в приготвянето на вкусни ястия от българската кухня. Понякога, когато има повече свободно време и е в нужното настроение, му доставя удоволствие и да готви.
Като преводач Даниел е работил по 11 нехудожествени книги по теми, свързани с психология, самоусъвършенстване, бизнес, лидерство и международни отношения. Вижте какво споделя за опита си, за научените уроци и за преводите, които са оставили траен отпечатък у него.
Как започна пътят ви като преводач?
Пътят ми като преводач започна през април 2018 г. с един имейл, който изпратих до изд. AMG Publishing относно възможността да превеждам книги от английски език за тях. Ива Цонева, главен редактор на издателството, ми отговори почти моментално и последвалата размяна на имейли постави началото на сътрудничество, което ми позволи да направя първи стъпки като преводач на нехудожествена литература. Това се случи само няколко месеца по-късно, когато AMG Publishing ми възложи първия превод – на книгата „Буда в работата“ на Гийтанджали Пандит.
Пет години по-късно в книжарниците можете да намерите 11 нехудожествени книги в мой превод, издадени от AMG Publishing, „Изток-Запад“, „Хермес“ и „Сиела“. Освен „Буда в работата“ те включват: „Дърдорене“ („Изток-Запад“, 2023) – Итън Крос; „Принципи за справяне в променящия се световен ред“ („Изток-Запад“, 2022) – Рей Далио; „Задълбочена работа“ („Изток-Запад“, 2022) – Кал Нюпорт; „Как ще оцените живота си?“ („Хермес“, 2021) – Клейтън Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън; „Дарът“ („Сиела“, 2021) – Едит Егер; „Забави темпото!“ (AMG Publishing, 2021) – Карл Онорè; „Обещанието на един молив“ (AMG Publishing, 2020) – Адам Браун; „10 задължителни четива по мениджмънт в условия на криза“ („Хермес“, 2022) – Harvard Business Review (HBR); „Малка книга за големите модели в коучинга“ („Хермес“, 2022) – Боб Бейтс; „Малка книга за големите въпроси в мениджмънта“ („Хермес, 2021) – Джеймс Макграт.
Освен на Ива Цонева, която ми отвори вратата към преводачеството, тук е мястото да благодаря и на останалите трима редактори, които повярваха в мен през годините и продължават не само да ми поверяват преводи, а и да ми дават нужната свобода – Даниела Атанасова от „Хермес“, Христо Блажев от „Сиела“ и Вера Янчелова от „Изток-Запад“.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Работата ми на преводач, подобно на писането на моите собствени книги, ме научи на търпение. Не знам каква част от хората си дават сметка колко трудоемко, времеемко и самотно занимание е превеждането на книги. Благодарен съм, че имам тази работа, защото обожавам да си играя с думите и да търся оптималния начин да претворя даден текст на родния ми език. В същото време с всеки следващ ден все повече осъзнавам, че превеждането е едно от онези красиви и стойностни неща в живота, които не могат (или поне не би трябвало) да бъдат забързвани, защото забързването неизменно води до спад в качеството. За да върша съвестно работата си, от време на време трябва да си напомням, че ще бера плодовете от ежедневните си усилия поне няколко месеца след предаването на първоначалния вариант на преведения от мен текст.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Нямам стриктни ритуали по отношение на превеждането на книги. По-скоро имам всекидневни ритуали, които изпълнявам без оглед на естеството на работата, която ме очаква през деня. Независимо дали ми предстои да превеждам, да пиша или да редактирам, аз се стремя да започвам деня си с ранна сутрешна тренировка, която обикновено трае около час и половина, чаша ароматно кафе (понякога с по-кратка или по-продължителна размяна на ласки с котката ми Зара) и балансирана закуска. Трудно бих могъл да си представя по-зареждащ старт на деня.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Основната задача на преводача е да пресъздаде оригиналния текст по възможно най-правдивия начин и в езиково и стилистично издържан вариант, така че читателят да може да разбере и усети текста и да осмисли посланията на автора с лекота и с ясното съзнание, че може да се довери на преводача. Превеждането само по себе си е пренаписване на оригиналната творба, тъй като тя трябва да бъде адаптирана към съответния езиков, културен и времеви контекст. Според мен преводачът е свободен да претвори текста така, както смята за най-удачно, но при условие че не изкривява смисъла, който авторът е вложил в написаното. Обратното би било некоректно както към автора, така и към читателя. Ако обаче в оригиналния текст има фактологична или друга неточност, например в името на популярна личност, дата или статистически данни от източник, до който преводачът има достъп, то тогава според мен е приемливо и дори желателно преводачът да редактира автора, като използва точната информация в превода. Ако преводачът има достъп до автора, той може да се допита до него, за да е сигурен, че действително става дума за неточност, която не е била изчистена при редакцията на оригиналния текст. Ако прецени, че е необходимо, преводачът би могъл да посочи нанесената корекция в бележка под линия.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Добър преводач е този, който в работата си подхожда с уважение и към автора, и към читателя. Добрият превод е коректен спрямо замисъла и стила на автора, както и спрямо читателя, който трябва да може да чете текста, без да се запъва по причини, свързани с немарливост от страна на преводача, редактора и/или коректора. Не смятам, че е уместно да се съпоставят оригиналният текст и неговият превод, защото те се създават и четат по различен начин, в различен контекст и от различна изходна позиция. А и все пак трябва да имаме предвид, че оригиналният текст (добър или лош) е основата, без която не може да има преводен текст. С оглед на този факт като преводач ми се струва редно да се отнасям с уважение към труда на автора дори когато имам забележки към подхода, изказа и/или стила му.
Коя е последната книга, по която работихте?
Последната книга, която преведох и излезе наскоро, е „Дърдорене. Как да спрем натравчивия глав в главата си“ („Изток-Запад“, 2023) на Итън Крос. В момента превеждам The Good Life: Lessons from the World’s Longest Scientific Study of Happiness на Робърт Уолдингер и Марк Шулц. Книгата, в която авторите представят основните изводи от т.нар. Харвардско изследване на щастието, стартирало през 1938 г. и продължаващо и днес, излезе на английски през 2022 г. и ще се появи на български по-късно тази година.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Като преводач, който обича книгите и уважава труда на авторите, не мога да си позволя да посоча само едно заглавие. Доволен съм от резултата от усилията, които съм вложил в превеждането на всички книги, по които съм работил. За мен това е нормално, защото се стремя да съм на висота при изпълнението всеки ангажимент, който съм поел. Ще се радвам, ако преведените от мен книги дават възможност на читателите да вникнат пълноценно в текста и да извлекат полза от него във вид на нови знания и/или гледна точка, докато се наслаждават на самия акт на четене.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Преводът на „Дарът“ от Едит Егер остави траен отпечатък у мен. Първата причина за това са личната история на авторката, която е американски клиничен психолог от унгарски произход и оцеляла от Аушвиц, и уроците, които тя споделя в книгата. Втората причина е възможността след излизането на българското издание на книгата да интервюирам Едит Егер чрез видеоконферентна връзка. Едит Егер, която днес е на 95 г. и продължава да твори със сърце и душа, ме впечатли със скромността, бистрия ум и добрината си. Освен това нейните възгледи за живота и наученото от лагерите на смъртта през Втората световна война са много близки до тези на Виктор Франкъл – прочутия австрийски невролог и психиатър, също оцелял от Аушвиц и автор на класическия труд „Човекът в търсене на смисъл“ (една от любимите ми книги). Двамата се запознават в САЩ и стават добри приятели.
Кой е любимият ви чужд превод?
Нямам любим превод. Отговарям откровено, макар че на някои може да им се стори странно един преводач да няма любим превод.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Най-пресният пример е свързан с превода на заглавието на книгата „Дърдорене“ от Итън Крос. Оригиналното заглавие е Chatter, което може да се преведе като „дърдорене“, „бръщолевене“, „дрънкане“, „брътвеж“. Първоначално аз се бях спрял на „Брътвеж“, но накрая с редакторката и отговорната редакторка на преводното издание избрахме „Дърдорене“ за заглавие, като на места в самия текст използваме и „брътвеж“ като синоним.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
За мен машинните преводи са средство, което можем да използваме в работата си (не само тази с преводаческа насоченост) с цел улеснение и справка, но което засега не може да замени човешкия превод. Наясно съм, че машинният превод е в процес на постоянно усъвършенстване, но също така смятам, че в областта на превода, както и в редица други сфери, човешкият фактор има и ще продължи да има първостепенна роля.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Благодарение на това, че превеждам предимно книги, които аз съм препоръчал на съответното издателство или които изрично съм харесал, всяка една от преведените от мен книги ми е била интересна и е обогатила знанията ми за света. Но за да отговоря по-конкретно на въпроса ви, ще посоча един любопитен факт, свързан с дейността на неправителствената организация Pencils of Promise, чиято мисия е да осигурява достъп до образование на деца в слаборазвити части на света чрез изграждането на училища и други инициативи. Организацията е създадена преди близо 15 години от Адам Браун, който впоследствие разказва за пътя и за работата си като дългогодишен лидер на организацията в преведената от мен книга „Обещанието на един молив“ (AMG Publishing, 2020). От книгата научих, че братът на Адам Браун е човекът, който забелязва Джъстин Бийбър в YouTube и му помага да се превърне в световноизвестния изпълнител, който е той днес, както и че Бийбър от самото начало е харесал каузата на Pencils of Promise и е подкрепил дейността на организацията чрез даряване на част от приходите от продадените билети за негови концерти.
Вижте как превеждат още:
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
