Ако сте почитатели на италианската литература или се интересувате от професията на преводача, със сигурност сте чували името на Дария Карапеткова. Тя е завършила „Италианска филология” и „Европейска интеграция” в Софийския университет, където днес е доцент по теория на превода и преподава както преводачески дисциплини, така и морфосинтаксис на италианския език. Тя участва и в ръководството на най-вдъхновяващата и интересна магистърска програма – „Преводач – редактор” в СУ. Превежда от италиански писмено и устно. Сред преведените от нея автори са Елена Феранте, Тициано Терцани, Бепе Севернини, Изабела Албрици, Джузепе Модрич и много други. Нейни публикации могат да бъдат открити в „Литературен вестник“, сп. „Литературата“, в. „Култура“ и др. Носител е на наградата на Факултета по славянски филологии за дебютна литературоведска книга, както и на Съюза на преводачите за изследване в областта на теорията и критиката на превода.
След всеки разговор с Дария Карапеткова човек си тръгва не само с интересна информация, но и с нов поглед към преводаческата работа и по-ясно виждане както за трудностите, така и вдъхновението, свързани с нея. Ето какво споделя тя по темата в рубриката „Как превеждаш“.
Как започна пътят ви като преводач?
С първото прието от издателство мое предложение за превод. Става дума за книгата „Един гадател ми каза” от журналиста и пътешественик Тициано Терцани. Както и с първото събитие, на което отидох да превеждам в кабина, без да подозирам какво предизвикателство ме очаква.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Учи на прецизност – или поне на постоянен стремеж към нея. Учи те и да осъзнаваш колко е важна прецизността. Освен това тази професия е постоянен урок по алтруизъм. Тя предполага по условие да си в услуга на текста и от полза за читателя.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Години наред и пишех, и превеждах на силна музика, но не произволно подбрана. Започваше се полека с Faithless – We come one, God is a DJ, дългата версия на Salva mea, после плавно към The Chemical brothers с нещо като Hey boy, hey girl или Block Rockin’ beats, за да се стигне до The Prodigy с No good и Out of space, след което вече вдигах на пълни обороти и спирах музиката, защото и без това преводите я заглушаваха, а и от жал към съседите. По-късно единственият ми преводачески ритуал стана стремежът да успявам да съм достатъчно отпочинала, когато сядам да превеждам. „На свежа глава” – това е моят ритуал. Всеки, който освен превеждането има и други професионални ангажираности, знае какво имам предвид.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Ако се натъкне на нещо, което може да бъде безспорно окачествено като недоглеждане или неумишлена фактологическа или друга грешка – да. Само тогава.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Разкази от фризьорския салон” от сицилианската писателка Елвира Семинара. Извънредно умна и модерна жена, харесвам както техниката ѝ, така и привидната лекота на темите, които избира.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
С „Да кажеш почти същото”, но не заради престижното име на автора – много се пазя от разбираемото изкушение за неймдропинг в преводаческите ни биографии просто защото има безброй чудесни текстове, лишени от блясъка на славата. А и смятам подбора на неочевидни стойностни заглавия за част от мисията на преводача. Но тази книга на Умберто Еко по мое скромно мнение го разкрива в пълния му спектър на ренесансова личност и неслучайно е с акцент върху преводаческата феноменология. Поначало едни от най-трудните текстове са тези, които разсъждават за себе си, тъй като неизбежно го правят в донякъде ограничаващата ризница на езика, на който са написани. Пълноценното ползване на такива текстове в превод изисква максималния спектър от теоретични и практически ресурси на преводача. Понеже ми беше интересно, сравнявах мои решения с тези в други пет-шест версии на книгата и съм спокойна, че за разлика от повечето тях, българската предлага превод, а не просто препечатване с обяснение в бележка под линия за редица нелеки пасажи, които иначе биха останали непълноценни за читателя.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Работата ми по сборника „Съвременни италиански разкази” беше белязана и, бих казала, ощетена заради перипетии от дипломатическо естество. За пръв път установявах лично верността на твърдението, че дори преводът, а не просто литературата, може да бъде обект и инструмент на различни политики. В първоначалния си вид, който после беше изменен, селекцията беше леко шокираща със своя критичен и лишен от илюзии поглед към една действителност, която за страничния наблюдател е обичайно свързвана с курортно безгрижие и лежерни стереотипи. Останах респектирана от авторовата смелост, но най-вече от умението да се изричат послания не плакатно, не декларативно, а с ресурса на художествения език и преди всичко на метафората. Да се извлича от случката симптом; да се преработва в поука. Италианските писатели, способни на това, не са малко. Иска ми се да спомена и срещата ми с Франко Фратини, на когото превеждах веднъж в Рим по време на мандата му като еврокомисар. Изключително високопоставен политик, който формулираше посланията си ясно, културно, ефектно и без кухо парадиране, с грижа да осигури оптимални условия за работа по цялата верига така, че да бъде пределно добре разбран. Благодарение на него видях в действие правило, което непрекъснато се потвърждава: маниерът на изразяване е заявка за ниво, той задължава и нас, и събеседника ни.
Кой е любимият ви чужд превод?
Неизменен източник на вдъхновение са ми басните на Карло Алберто Салустри (Трилуса) в превода на Валери Петров. Но какво значи любим превод – всеки превод заслужава титла, когато е убедителен в съобразяването със стила и тона на оригинала, в професионалното отношение към текста без маниерничене и авторстване. В последно време истинско удоволствие беше за мен да прочета „Пилат” и изобщо новопреведените романи на Магда Сабо заради умната, калибрирана и прецизна работа на Нели Димова. Също така много високо ценя находчивия и премислен подход на Йорданка Трифонова в предаването на особено предизвикателния жаргонен и диалогичен стил на Йозеф Шкворецки в „Много готин сезон”. Освен това винаги цитирам респектиращо мотивираните и успешни решения, които обичаният от мен проф. Борис Парашкевов, светла му памет, е възприел при предаването на наречията и диалекта в „Приключенията на Симплицисимус” от Гримелсхаузен.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Стихотворението „Лонфът” от Фоско Мараини, цитирано от Умберто Еко. Типичен пример за нонсенс, облечен в синтактично и морфологично правдоподобен език, който успява да внуши смисъл и послание, благодарение на тази правдоподобност и звукови ефекти. Случаят е сходен с „Джаберуоки” (сещате се, „и отма равапсатваха прасурси”, по превода на Стефан Гечев). В такъв превод е трудно да сбъркаш, просто защото няма доказуемо „вярно”. Та описанието на това странно същество почва така:
Il lonfo non vaterca né gluisce e molto raramente barigatta, ma quando soffia il bego a bisce bisce sdilenca un poco, e gnagio s’archipatta.
Не груе лонфът, нито страхотриже и много спорадично варгатира, но щом задуха спихър на струиже за миг фрушù и гротко демантрира.
Но какво значи „непреводимо”? Неотдавна в „Стани богат” зададоха въпроса коя е думата, с която завършват трите кантики от „Божествена комедия” на Данте. Отговорът за 50 000 лева е „звезди” и играчът го знаеше включително защото е чел и единствения пълен български превод, а в него това е спазено. Елементарна за превод дума, но мога да си представя усилията на Иван Иванов и Любен Любенов да отразят тази, както и стотиците други формални зависимости, който съставят сложната постройка на оригиналния текст и които са решаващи за пълнотата на посланието му. Мога да си представя, че невинаги са го постигали; че понякога са жертвали благозвучието на стиха в името на тези цели. Но преводачът има всеобхватен ангажимент към автора и е длъжен да го изпълни, или поне да опита. Напоследък опасно се залита към схващането, че благозвучността на преводния текст е водещото изискване към него, дори за сметка на съдържателните и концептуалните му характеристики. Такова абсолютизиране на естетическата функция намирам за едностранчиво и незряло, то води понякога дори до изкуственото завишаване на художествените качества на текста в превод. Да не говорим, че естетическото усещане е подвластно на вкуса на епохите и даже на субективния ни вкус в рамките на една и съща епоха. И въпреки това към днешна дата, след всичко научено, след изминатия от първопроходниците път, у нас отново има случаи на превеждане през трети езици, разкрасяване, авторизиране – практики от околоосвобожденския период.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Машинният превод може да бъде голямо улеснение там, където става въпрос за механичен пренос на значение или за силно схематизирани текстове. Той е безценен, когато имаме нужда да се ориентираме най-общо за смисъла, без да навлизаме в детайли. Не вярвам обаче машината да се изравни някога с човешкото съзнание по съобразителност, ефективност, широта, многопластовост. Това, което ме притеснява, е склоняването към леност, което технологиите упражняват върху масовия потребител. То ще доведе до оформянето на все по-тесни елити в интелектуално отношение за сметка на все по-обширни слоеве от манипулируеми и елементарно мислещи индивиди. Дано бъде временно.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
„В римския наказателен процес клеветата представлявала за правосъдната администрация толкова сериозна заплаха, че лъжливият обвинител се наказвал с белязване на буквата К (от kalumniator) на челото.” Така пише Джорджо Агамбен в забележителното си есе „К“, посветено на Кафка и „Процесът“. Няма да ни дойде зле един такъв закон в епохата на фалшивите новини…
Вижте как превеждат още:
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
