В рубриката „Как превеждаш“ всяка сряда ви представяме преводачи от различни езици и редом с утвърдените имена ще ви разказваме и за млади талантливи хора, които сега започват своя път в тази професия. Димитър Атанасов – преводач от португалски език, е един от тях. През 2022 г. той беше отличен с наградата „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература от Съюза на преводачите в България за превода си на „Лудите от улица „Мазур“ (изд. „Лемур“). Димитър е завършил португалска филология, специалност „Преводач с португалски език“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2021 г., а в момента следва магистърска програма по международни науки в Лисабон, където живее. Преводач е на книгите „Попитайте Сара Грос“ и „Лудите от улица „Мазур“ от Жоао Пинто Коелю (изд. „Лемур“), както и на предстоящата четвърта книга от португалския писател. Защо се е насочил към превода и какви са били първите му стъпки вижте в статията.
Как започна пътят ви като преводач?
В университета. По време на следването ми преводачеството започна много да ми харесва, след което предложих на издателство „Лемур“ да превеждам за тях, като им представих едно заглавие от португалски писател, което ме беше впечатлило. Те приеха, за което винаги ще бъда безкрайно благодарен!
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Научи ме да съм по-търпелив. Без тъпрение хубавият превод според мен е невъзможен.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не. Към момента нямам ритуали.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
В особени случаи, да. Например ако е объркал някоя година, име, последователност на събития. Но задължително с бележка под линия и след консултация с автора (ако е възможно).
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Според мен преводачите трябва да се придържаме колкото се може по-близо до текста и до идеите му. В университета ни учеха, че ако толкова искаш да си оригинален и извън рамките, можеш сам да напишеш книга и да я публикуваш. Книгите, които превеждаме, не са наши произведения, а чужди, и ако наистина искаме да ги преведем, то би трябвало да имаме достатъчно голяма доза уважение към оригиналния труд, иначе защо сядаме да го превеждаме въобще? Нали искаме да го предадем достоверно на читателите на български? Нека те си решат дали им харесва, или не. Разбира се, не бива и да се изпада в крайности, често е невъзможно да се преведе дословно, а трябва да измислим как да изразим идеята на родния ни език. Но в това се заключава нашата дейност. Поне от гледната точка на един млад преводач с немного опит нещата стоят по този начин. :)
Коя е последната книга, по която работихте?
Mãe, Doce Mar на Жоао Пинто Коелю, все още работя по нея, затова и все още нямаме финално заглавие на български език.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
„Попитайте Сара Грос“ от същия автор, издателство „Лемур“. Това е първият ми публикуван превод.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„Лудите от улица „Мазур“, отново на Жоао Пинто Коелю. В романа има един герой с доста особена вътрешна борба, която много ми хареса.
Кой е любимият ви чужд превод?
„Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“, Ярослав Хашек, изд. „Народна култура“, 1978 г. , превод на Светомир Иванчев. Докато четях този роман, заливайки се от смях, си мислех: „Как може този човек да има такъв талант и да е такъв майстор, че да преведе всичко това по толкова брилянтен начин?! Все едно книгата не е писана от чех, а от българин, невероятно! Такова нещо няма в цял свят“. Честно казано, не зная чешки, сравнения не съм правил, но по-добър и естествен превод до днес не съм срещал.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
В сегашната ми книга срещнах „Só para matar as saudades“. Думата saudades е непреводима, може да означава мъка по изминали моменти, липса и т.н. В случая matar saudades означава да утешиш същата тази мъка, скръб и т.н. Тук го преведох „Само за да спре да ми липсва“, тъй като в следващото изречение героят говори за баща си.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Зависи как се използват. Ако е само като „патерица“ по време на превода, по-скоро бих дал положителна оценка. Например да ти подскаже някоя дума, да ти даде идея и т.н. Но не можеш да оставиш изкуствен интелект да превежда художествена литература.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
В сегашния ми превод научих доста интересни неща за първите колонисти в щата Масачузетс.
Вижте как превеждат още:
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
