Към всички почитатели на норвежката крими литература и в частност на нейния най-ярък представител – Ю Несбьо – представяме ви преводачката му на български език – Ева Кънева! Ева е родена преди 37 години в Добрич. Завършва местната езикова гимназия, а след това специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет. Превежда художествена литература от норвежки, шведски, датски и немски от 12 години, а през 2015 г. е удостоена с престижната награда NORLA, присъждана ежегодно на талантлив млад преводач, който има значим принос за превода и популяризирането на норвежката литература в чужбина.
Освен с преводите ѝ на романите на Ю Несбьо, българските читатели познават преводаческия талант на Ева и през произведенията на Самюел Бьорк („По-бяла от сняг“), Ендре Люн Ериксен („Терорист в леглото“), Карин Фосум („Убийството на Хариет Крун“), Сара Енгел („21 начина да умреш“) – всички с логото на издателство „Емас“, както и с класически текстове на Хенрик Ибсен (изд. „Хемус Груп“) и много други.
Вижте какво ни разказа тя за своя преводачески опит.
Как започна пътят ви като преводач?
Покойната професор Вера Ганчева, светла ѝ памет, ме запозна с издателката Василка Ванчева, великолепна преводачка и безупречна редакторка. Направих пробен превод, одобриха ме и започнах работа. Първият ми превод беше „Червеношийката“ на Ю Несбьо. Много се вълнувах и бях убедена, че това е моят професионален път.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Винаги да се съмнявам в себе си. Това понякога, признавам, е доста изтощително. В професията си винаги съм склонна да подлагам на съмнение и най-дребния факт, и най-очевидното преводаческо решение. Съмнението често подрива професионалното самочувствие на преводача, но е, така да се каже, необходимо зло. Работата ме научи и на търпение. Преводач не се става от днес за утре. Нужно е време, много труд, упоритост и постоянство.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Никога не сядам да работя без чаша кафе. Сякаш самият аромат кара мозъка ми да се настрои на творческа вълна.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
В редки случаи да, защото авторите също грешат. В един от последните ми преводи авторът използва образ от трактат на велик английски философ, но като метафора на беззаконието, докато всъщност образът е метафора на държавната власт като гарант срещу хаоса и беззаконието. Тук очевидно авторът не познава произведението в детайли, само е чувал за него и се е предоверил на общата си култура. В такива случаи, разбира се, искам мнението и на неговия редактор и заедно решаваме как да редактираме текста. Това е напълно нормално, авторите също са хора, притискани от срокове.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
В нашите среди има една приказка: „Преводите са като жените: или са хубави, или са верни“. Работата на преводача не е да разкрасява оригинала, но в отделни случаи е оправдано да си позволи известни волности, подсказани му от професионалната му интуиция. Волности, разбира се, в полза на текста и на възприемането му от читателя.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Кървава луна“ от Ю Несбьо.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Може да прозвучи странно, но не съм от хората, които се гордеят със себе си. И това не е поза. По-скоро съм силно критична към себе си и към работата си.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„21 начина да умреш“ от Сара Енгел. Книгата е много специална за мен. Разказва се за тийнейджърка, жертва на психически тормоз. Докато работех по нея, изживях личен катарзис. Въпреки страшното заглавие тази книга всъщност не е книга за смъртта, а за живота. За силата да избереш живота дори когато той те мачка жестоко. За вярата, че един ден и на твоята улица ще изгрее слънце и ще пробие мрака, който те е обградил плътно, до задушаване.
Кой е любимият ви чужд превод?
О, толкова много са! Ще се опитам да откроя три любими, но далеч не са единствени: „Художничката“ от Мари Бесон в превода на брилянтната Емилия Ничева-Карастойчева, „Трябва да поговорим за Кевин“ от Лайънел Шрайвър в превода на невероятната Надежда Розова, разказите на О’Хенри в превода на изключителния Тодор Вълчев. Сред любимите ми преводачи са Кръстан Дянков, Валери Петров, Димитри Иванов, Деян Кючуков, Богдан Русев, Мартин Загорчев.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Май трябва да започна да си ги записвам някъде. Ще се получи километричен списък. Всеки ден се сблъсквам с няколко такива препъникамъка. Вчера, например, се натъкнах на словосъчетанието „doomsday prepper“ – това са хора, които активно се подготвят за оцеляване при бъдещ катаклизъм или природно бедствие, тоест очакват настъпването на своеобразен апокалипсис – пандемия, ядрена война, икономически колапс, хуманитарна криза… Тези doomsday preppers, обикновено с големи финансови възможности, строят свръхмодерни бункери, в които се запасяват с храна за продължителен престой, наемат частни армии и т.н. Изразът не е непреводим, но преводът се получава много описателен и е необходимо да се намери по-стегната формулировка. Финално се спрях на „фаталист, който се готви за апокалипсис“. Всичко обаче опира до контекста, няма универсални решения. Неслучайно върви една шега: когато попиташ преводача какво означава дадена дума, дори да е съвсем елементарна и еднозначна, той ти отговаря „дай контекст“.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Напоследък много често се натъквам на мнения, че съвсем скоро ние, преводачите, няма да сме нужни. И все пак смятам, че колкото и да е съвършена една машина, няма как да „улови“ алюзиите, скритите послания, културните препратки, хумора в текста. Това са тънкости, които е способен да разкодира единствено човешкият ум. Разбира се, огромно предимство е, че времето, в което живеем, ни позволява да правим всякакви справки, без да ставаме от бюрото си. И все пак аз мога да говоря само за художествената литература. При превода на технически текстове нещата стоят по друг начин. Там машинният превод ми се струва уместно решение или поне улеснение.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Научих, че паразитът, причинител на токсоплазмоза, попадайки в организма на човек или на мишка, може да манипулира мозъка им!
Вижте как превеждат още:
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
