Доц. д-р Нели Раданова е едно от разпознаваемите имена, когато говорим за необятния свят на италианския език. Специалността ѝ е „Италианско езикознание“. Преподавала е италиански език – практически и теоретични дисциплини, минавайки през всички степени: асистент, старши асистент, главен асистент, доцент – в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2007 г. и след това в НБУ до 2017 г. Преподавала е италиански и като гост-професор в Университета в Скопие „Св. св. Кирил и Методий“ и български език в Римския университет „Ла Сапиенца“. Изнасяла е лекции по италианско и съпоставително езикознание (италиански, руски, български) в италианските университети в Рим, Пиза, Падуа, Пескара, Палермо и е участвала в конгреси по италианистика в множество държави.
Нели Раданова е и преводач на книги по история и фолклор от български на италиански език и на художествена и публицистична литература от италиански на български език. Сред авторите, които превежда, са: Умберто Еко, Габриеле Нисим, Франческа Марчано, Марко Балцано, Беатриче Салвиони, Федерико Моча, Пиердоменико Бакаларио и други. Вижте какво споделя тя за работата на преводача.
Как започна пътят ви като преводач?
По странно стечение на обстоятелствата първият ми публикуван превод бе от български на италиански език : „История на България“ от авторски колектив, издадена от римското издателство „Булцони“ през 1979 г.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Уроците са повече от един, но мисля, че най-важните са два. Първият е: превеждайки, си даваш сметка какво представлява българският език, колко сложен и интересен е и колко е необходимо да го изследваш, за да го проумееш. А това изследване става и чрез съпоставка с други езици , в моя случай – италиански и руски. И вторият урок: превеждането води до натрупване на много знания, до които иначе може би никога няма да стигнеш. Освен това, когато тези знания минават през два езика, те добиват друга стойност и са още по ценни.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Нямам такива.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Зависи какво разбираме под редактиране. При превода то става автоматично, когато преминаваш от един език към друг, освен „точността“ на превода, ти трябва да държиш сметка за особеностите на езика, на който превеждаш. „Точността“ не е от особено значение, ако текстът не звучи нормално на езика, на който превеждаш.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не бих приела идеята за превод, който е по-хубав от оригинала и не виждам как това може да бъде критерий за качествата на преводача.
За мен най-важното е преводачът да остане верен на автора и в същото време на остане верен на езика, на който превежда. Това предполага много добро познаване на езика, от който се превежда, но още повече пълно познаване на езика, на който се превежда. По тази причина никога не съм приемала да превеждам художествена литература от български на италиански. Има нива, под които този, за когото езикът, на който се превежда, не е роден, рискува да се изгуби.
Коя е последната книга, по която работихте?
Последният ми превод е „Възможното добро“ от Габриеле Нисим, публикуван от издателството на НБУ през 2023 г.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Може би „гордея се“ не е точната дума. Но най-много обичам „Червената къща“ на Франческа Марчано (изд. „SkyPrint“, 2014 г.), заради книгата и заради невероятната история на издаването ѝ. Търсенето на издател продължи повече от 10 години, но накрая го намерих и изданието се осъществи.
Другата ми любима книга е „ Автобиография“ на Франко Дзефирели (изд. „Колибри“, 2012 г.).
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
В момента довършвам превода на „Аушвиц не свършва никога“ от Габриеле Нисим. Една наистина разтърсваща книга, заради това, което разказва, и заради почти пророческия ѝ край, който, за съжаление, в момента се случва пред смаяния поглед на целия свят… Ще излезе в издателството на НБУ.
Кой е любимият ви чужд превод?
Обичам преводите на книгите на Джон Гришам. Заради автора, но и заради изключително добре направените преводи. Скоро имах възможност да преведа една книга за издателство „Обсидиан“, така че се убедих от личен опит как работят те с преводите и преводачите.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Със сигурност има повече от една дума и в двата езика, която не е точно непреводима, но губи част от оттенъците си, ако се стремим да я преведем с една дума на другия език.
За италиански думата, която винаги ме е карала да се спра преди да реша как да я преведа, е глаголът affrontare. Преведен описателно, глаголът означава „изправям се пред нещо“, но в динамична позиция, т.е. не очаквайки го, а действайки, за да го предотвратиш. Убедена съм, че това е свързано и с народопсихологията: дали чакаш или действаш. В зависимост от контекста съм я превеждала по различен начин, но никога само с един глагол.
За български мисля, че е думата „копнеж“. Знаем, че тя означава едновременно мечта и стремеж за постигането ѝ, но по мек, не настойчив начин. За да се предаде точната ѝ оцветеност, на италиански тя би трябвало да се преведе описателно. Същото важи и за глагола „копнея“.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Не мисля, че има смисъл да се коментира машинният превод.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Няма как да отговоря на този въпрос. Безброй неща, от всички книги, които съм превеждала.
Або
Ваня Георгиева
Емил Минчев
Владимир Молев
Марко Видал
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Можете да намерите повечето заглавия, споменати в материала, в Ozone.bg.