Стела Джелепова е преводачка на художествена литература от шведски, норвежки и английски език. Завършила е специалност „Скандинавистика“ и магистърска програма „Превод“ към Английска филология в Софийския университет. Занимава се професионално с художествен превод от 2012 г., също така преподава – разбира се, пак превод на художествена литература – в магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ, а отскоро пише и за детската медия „Вижте“. Превела е автори като Юн Фосе, Хенрик Ибсен, Астрид Линдгрен, Мерилин Робинсън, Ан Енрайт и много други.
Споделя, че освен книгите, най-много обича планината, гората, хубавата музика и хубавите филми. И мечтае да пътува повече и в България, и по света. Препоръчвам ви епизода на подкаста „Бележка под линия“ с нейно участие, както и интервюто ми с нея по-долу.
Как започна пътят ви като преводач?
Като дете вкъщи понякога чувах неща като: „О, да, той е чудесен преводач!“ (например за Кръстан Дянков) и се чудех в какво ли пък се състои това да си чудесен преводач. Така че интересът ми към професията беше събуден още в ранна възраст. Към края на гимназията вече бях сигурна, че искам да се занимавам тъкмо с това, затова избрах специалността си с тази идея. Веднага след университета започнах да превеждам. Всъщност преди да се престраша да потърся издател, преведох няколко романа за собствено ползване, за да натрупам опит, а и да се уверя, че тази сфера наистина е подходяща за мен. За щастие, получих голяма подкрепа от проф. Вера Ганчева, която винаги насърчаваше студентите си, когато покажеха желание за развитие в тази посока, даваше им практически съвети и ги свързваше с хора от бранша, когато преценеше, че са готови.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Желателно е да научиш, че ти, макар и в известна степен съавтор, не си звездата тук – трябва да потиснеш егото си, да си начертаеш ясни граници, които да не престъпваш. Задачата ти е да прекараш мост от чуждата към собствената култура, не да наложиш личния си вкус и виждания.
За съжаление, също така научаваш важния урок, че творческата професия те обрича на доста мизерно съществуване, което е и причината преводът на художествена литература все по-рядко да е основна професия и все по-често – хоби. А от това в най-скоро време ще страдаме всички, защото във все повече важни сфери оставяме българския език в ръцете на хора, които милеят за него само на думи.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Старая се да не си създавам ритуали – ако не успея да изпълня някой от тях, току виж съм изпаднала в творческа криза. :) Обичам да слушам музика, стига да не превеждам поезия – тогава ритъмът може да ме обърка. Шоколадът също помага.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Наистина не знам. :) Ако в оригинала има някаква очебийна грешка, вероятно можеш да си позволиш да я поправиш. Когато авторът е жив, задължително първо го питам дали наистина е грешка и позволява ли да се намеся. В момента имам такъв казус с „Великият Гетсби“. Там за онези прословути очи, които гледат от билборда над железопътната линия, се казва, че „ретините им са високи цял ярд“. Само че ретината не е част от окото, която се вижда. Вероятно авторът има предвид ирисите. И сега идва въпросът имам ли право да променя текста и дали пък не е нахално да поправям такъв майстор на словото като Фицджералд.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Трудно е да се каже. Първо е трудно да се определи дали преводът наистина е по-добър от оригинала. Често се случва да го твърдим, но обикновено причината е, че обичаме и сме свикнали с варианта, който сме чели за първи път, и всякакво отклонение от него – било то и в оригиналния текст на книгата – ни се струва чуждо и неприемливо. А ако говорим за книги, които в оригинал са слаби, но в превод звучат добре, мисля, че не можем да съдим по тях за това доколко добър е преводачът. Като цяло ти си длъжен да бъдеш верен на оригинала и точно затова – противно на разпространеното мнение – лошите книги не просто не са лесни, а са особено трудни за превод. Тогава автоматично започваш да ги поправяш и разкрасяваш, дори без да искаш.
Коя е последната книга, по която работихте?
Сега нанасям последните щрихи върху „Великият Гетсби“. Преди това работих по една наистина великолепна книга – „Галаад“ от американската писателка Мерилин Робинсън.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Внимавам да не се гордея много-много, за да не взема да се възгордея. :) Общо взето изпитвам удовлетворение от всичките си преводи, защото знам, че съм вложила цялото си старание и съм направила най-доброто, което са ми позволявали моментните сили и умение. Ако имам възможност, със сигурност бих преправила много от по-ранните си опити, защото с всяка книга продължавам да се уча и да трупам опит. Иначе съм много щастлива, че имах възможност да превеждам чудесни неща като „Пер Гюнт“ от Хенрик Ибсен, „Трилогия“ от Юн Фосе, пълните Норвежки народни приказки, няколко книжки от Астрид Линдгрен, „Писма от Дядо Коледа“ от Толкин, споменатата вече „Галаад“ от Мерилин Робинсън. И сега доста се вълнувам как ще се получи „Великият Гетсби“ и дали новият превод ще бъде приет добре.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Вероятно Гетсби. Бях го чела само на български и когато приех задачата, нямах представа, че всъщност това е един ужасно труден текст – най-трудният, който съм превеждала, а може би и който съм чела. Дори се поразболях, докато се борех с него, но се надявам точно това да не е трайният отпечатък, който ще остави у мен. :)
Кой е любимият ви чужд превод?
На първо място „Властелинът на пръстените“ от Любомир Николов. Всъщност точно заради него реших да стана преводачка, защото именно така си представям преводаческата професия – да работиш с любов – това личи от всяко изречение в неговия превод, да пресъздаваш чуждо произведение, но същевременно да влагаш много творчество, да влизаш в кожата на най-разнообразни герои и с думите, които вкарваш в устата им, да създаваш истински пълнокръвни хора. Много харесвам превода на финския народен епос „Калевала“ от Нино Николов. И не мога да не спомена „Кентърбърийски разкази“ от Александър Шурбанов. Винаги когато ги прелиствам, се питам как е възможно човек да е толкова добър. И леко завиждам. :)
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Не мога да се сетя за конкретен пример за непреводима дума, но много се смях – и много се измъчих – с една много красива норвежка детска книга, която би трябвало да излезе тази пролет – „Повелителката на слънцето“ от Мая Люнде. Там има много имена на цветя, които на норвежки звучат изключително поетично, а нашите български имена се оказват меко казано особени: разпростряно плюскавиче, отровен азмацук, влагалищна пушица и тем подобни. Накрая се наложи да импровизирам – намирах други видове от същото семейство или пък избирах някое подобно на вид цвете. Просто нямаше как да пиша неща като „Протегнах ръка и внимателно погалих с върха на пръстите венчелистчетата на едно разпростряно плюскавиче“ и „Въздухът дъхаше на влагалищна пушица“. Впрочем, и Иван Вазов в един от пътеписите си се възмущава, че българите са дали ужасни имена на красиви цветя.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Зависи за кои машинни преводи говорим. Google Translate няма място в художествената литература, а и засега може да е полезен единствено колкото да ти помогне от език, който не знаеш, но не и да замени реалния превод. По-интересен е въпросът за новия чатбот. Вярвам, че след едно-две десетилетия изкуственият интелект ще се развие до степен да прави сравнително верни преводи. Само че верният превод не е литература, той е просто набор от думи. Истински важните неща, които ни правят хора, могат да бъдат предадени само от човек. Доста скептично съм настроена към опитите да се създават машини, които да пишат поезия, да композират музика или да рисуват картини. Не мога да си обясня за какво ни е да роботизираме едно от малкото наистина прекрасни неща, с които може да се похвали човешкият род. Точно пък изкуството ли ще е заниманието, което да прехвърлим на машините?
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Например, че шведите също като нас използват думата „калабалък“. В началото на 18-и век нарекли една злополучна битка на крал Карл XII с Османската империя „Калабалъкът в Бендери“ и думата навлязла в шведския.
Вижте как превеждат още:
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
