Теодора Цанкова е филолог, университетски преподавател и преводач. Определя себе си като човек, който обича да чете и да работи с литературни текстове. Родена е в Пловдив. Завършва испанска филология (2003) и е магистър по програмите „Преводач-редактор с испански език” (2005) и „Литературознание” (2007) в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е главен асистент в Катедрата по испанистика и португалистика на СУ. Придобива докторска степен по западноевропейска литература (2012) с дисертация на тема „Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Хосе Мартинес Руис „Асорин”) в същия университет. Член е на редакционния екип на списание „Филологически форум“. Интересите ѝ са в областта на сравнителното литературознание и художествения превод. През периода 2013–2019 г. е председател на секция „Художествена литература и хуманитаристика” към Съюза на преводачите в България. От 2019 до 2022 г. е заместник-председател на СПБ, отговарящ за международната дейност.
В неин превод четем част от творчеството на Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар, Хавиер Мариас, Хавиер Гома Лансон и много други. Ето какво ни сподели тя за професията на преводача.
Как започна пътят ви като преводач?
Както предполагам и при много други колеги, всичко тръгна от възхищението ми от текст, написан на чужд език, и от внезапно възникналото желание да се опитам да предам въздействието на този текст на български. Първите ми преводи като ученичка и студентка бяха на текстове на песни на U2 (имат много интересна метафорика, която не е престанала да ме впечатлява) и на стихотворения на испанския романтик Бекер и бяха много нескопосани. Първите ми публикувани преводи са на два разказа на Хавиер Мариас в списанието на Съюза на преводачите „Панорама“ през 2005 г. и мисля, че благодарение и на редакцията на Анна Златкова и Жела Георгиева се получиха що-годе добре.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Работата ми на преводач ме учи на това, че преводът няма научаване, че всеки текст е ново начинание, че изисква много внимателно четене и препрочитане, че е съпроводен с непрекъснати съмнения, проверки и премисляния; че превеждането е писане наново. Затова и преводът не е и не може да бъде бързо занимание.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Ритуали не, навици – да. Превеждам с много отворени прозорци с речници на компютъра и някой и друг книжен речник на бюрото. Опитвам се още от първия път преводът да се получи възможно най-добре. Започне ли да ме мързи да правя справки, знам, че трябва да спра. Опитвала съм, но не мога да слушам музика, докато превеждам, тъй като пречи на ритъма на текста.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Не. Преводачът може например да прецени кога дадена конструкция, звуков ефект или повторение не са значещи и да реши да не ги запазва на български. Аз не бих нарекла това редакция. Ако преводачът почне действително да редактира оригиналния текст, най-добре да стане писател.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не. Преводачът трябва да работи в услуга на оригиналния текст и на читателите, а не на собствените си представи и амбиции. С уговорката, че все пак собствените представи няма как да се оставят съвсем настрана.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Философия за света и за всички в света“ на Хавиер Гома.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Не съм нито единствената, нито най-голямата преводачка на Хавиер Мариас на български, но ако с двата негови романа, които преведох – „Сантименталният мъж“ и „Влюбванията“, – съм успяла да предам гласа му, бих била доволна.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Преди няколко месеца се случи да сравнявам последния английски превод на Джеймс Хадли и Нел Риган на най-известния средновековен сборник с японска поезия, антологията „Сто стихотворения от сто поети“ на Фудживара но Тейка, с превода на същия сборник на български на Братислав Иванов. Впечатляващо е колко са различни тези преводи и какво огромно значение има словоредът – кое се казва първо и кое второ – за въздействието на стихотворението върху читателя.
Кой е любимият ви чужд превод?
Нямам любим чужд превод, но си давам сметка, че детските книги, с които израстваме, не биха ни били толкова любими, ако преводите не бяха добри. В момента имаме много добри преводачи, въпреки лошите условия, в които работят. Ще спомена само Анна Златкова, Иглика Василева, Владимир Молев, Любомир Илиев, Кристин Димитрова.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Много се чудех как да предам онова, което Хавиер Гома нарича с латинската дума visio и с произлизащата от нея испанска visión. Това е онзи момент, когато от откъслечните парчета, до които има достъп, творецът изведнъж си дава сметка за цялото, подрежда мислен пъзел благодарение на въображението си. Мислех за „представа“, „идея“, но тук става дума и за превратен момент на схващане, на проумяване на нещо още несъществуващо, поне не сетивно. Важна е освен това връзката със зрението, която има във visio. Така че в крайна сметка се спрях на „прозрение“.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Ако става дума за литература, повече вреди, особено в дългосрочен план. Защото машините работят с бази данни и предлагат най-често срещаното, общото, а то може да е граматически правилно и подходящо за всекидневна реч (затова и подвеждащо), но не и за художествен текст. В литературата и изобщо в изкуството е важен отделният, конкретен случай, контекстът, играта с езика. Изисква усилия, освен това, да отхвърлиш автоматично предложеното, така че машинният превод лукаво насърчава мързела.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Борхес с „Книга на въображаемите същества“ ме научи например, че думата „химера“ първоначално се е отнасяла до чудовище, съставено от разнородни животни, но постепенно буквалното значение е отстъпило на идеята за нещо невъзможно. Интересно, че сега конотацията е на нещо невъзможно, но хубаво, не чудовищно.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q2.
Вижте как превеждат още:
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
