fb
БлоговеМнения

Какво мислим по казуса с „Читанка“, безплатните книги и е-четенето

6 мин.

Ще започна с това, че денят на електронните книги в „Аз чета“ всъщност трябваше да бъде цяла седмица. Планирахме го така в края на 2014-та, защото вярвахме, че след доброто развитие на микросектора през миналата година, през тази вече ще достигнем нормални нива на купуване на легално пуснати на пазара е-книги на български език извън самопубликуващите авторите и нишовите издателства за е-публикуване.

Преди няколко седмици обаче решихме да отбележим Световния ден на е-книгите точно на неговото случване. Решихме, че интересът към цяла една тематична седмица няма да бъде достатъчно голям, защото търсенето на публикации за е-книги е свързано предимно с… безплатното им сваляне. В крайна сметка, днес ще си говорим достатъчно много за е-книгите – какво представляват, защо не са просто неотпечатани на хартия книги, дали трябва да се плаща за тях, как да ги четем по-лесно и безопасно.

Но преди това – нека разкажа от каква позиция ви говорим, каква е цялостната ни политика като медия спрямо е-книгите. Изхождаме от базовото вярване, че всеки трябва да получава най-малкото удовлетворение за труда си, а в общия случай – и подходящо заплащане. Че никой няма право да нарушава правата на другите, било то и в „допустими“ според него мащаби. Това означава, че през последните 5 години в специалната ни рубрика „Е-книги“ сме се стремяли да държим потребителите си – читатели, издатели и автори – в крак с развитието на пазара на е-книги у нас и по света, да показваме добри практики и да образоваме максимално много всички заинтересовани страни.

Нужни са обаче доста повече птички, за да дойде пролетта в този сегмент. Липсват информационни кампании за е-четенето, интересът от страна на медиите е доста спорадичен, а този на читателите – е, там можем да говорим много.

За редовия български читател електронна книга е равнозначно на безплатна книга. Такава, която така или иначе някой е направил и ще издаде на хартия, затова защо просто да не я пусне безплатно онлайн. Има и читатели от типа „Робин Худ“, които сканират вече издадените книги и ги пускат „без пари в нета“ заради някакво странно разбиране за общо благо и други непреценени социалистически идеали. Хубаво е да има за всички, но както и при някои политически доктрини, това е недокрай обмислена или просто едностранчива позиция.

Имам предвид едно елементарно нещо – ако всяка издадена книга се мултиплицира в електронен формат още при излизането си без неговият производител да получава приходи от това, то едва ли ще има голяма поредица от е-книги от това издателство. И изобщо не коментираме това дали Робин Худ има финансова изгода от това разпространение – важното е, че легалният собственик на правата за разпространението бележи загуби. Това обаче аз лично приемам като наследство от едно отминало време, в което наистина всички са били учени, че онова, което не можеш да пипнеш, трябва да е безплатно.

Нека не забравяме, че за абсолютно всяка е-книга се отчитат най-малкото авторски права на авторите (често по-високи отколкото за печатните книги), а дори при абонаментен принцип се заплаща на базата на прочетени от потребителите страници. Всяка нормална е-книга би било редно да има добър редактор, да е коригирана, а защо не и добре странирана в максимално актуални формати.

Разбира се, издателите също имат много голяма вина. Години наред чакахме да започне издаването на е-книги от големите издателства, а в това време потенциалните читатели си купиха четците на Amazon и отдавна четат предимно на английски. Виждали ли сте разяснителна кампания за това защо е-книгите са различни и всъщност издаването им не е никак безплатно? И аз не съм. Но и не видях много хора да са благодарни за маркетинговите похвати с цел по-доброто позициониране на е-изданията, които няколко издателства прилагат от известно време.

Познавам много издатели, които намират извинение за не-правенето на е-книги в това, че „чуждите“ издателства не желаят да отдават електронните права на пиратски пазар като българския. В същото време обаче има и много други родни издатели, които нямат абсолютно никакъв проблем със своите международни партньори. А същите онези „скептици на е-книгите“ често удобно пропускат да убедят българските си автори, че си заслужава да бъдат сред по-предразположени към новите технологии.

И да дойдем на най-актуалната тема от тази седмица – „Читанка“ и нейното затваряне. То всъщност е резултат от дългогодишно нарушаване на чужди авторски и разпространителски права. Плод е и на постоянно насаждане на омраза (да, омраза!) към създателите на един продукт, който уж е ценен за всички доброволци и потребители на „безплатната библиотека“. Дали „Читанка“ е библиотека? По-скоро не – имаме формат „едно към много“, при който, веднъж качена, една книга може да бъде четена/сваляна от неограничен брой потребители едновременно. Нещо, което е невъзможно при напълно легалните практики за дигитално заемане (ebook lending). Може създателите на сайта да не получават финансови облаги от разпространението, но такива не получават за труда си и авторът, редакторите, издателите… Има достатъчно много начини всичко това да се промени по начин, който да е изгоден за всички страни (дори да е без печалба за „Читанка“, както е и в момента), но никой не прави постъпки в тази насока.

Това е, скъпи приятели. Ние лично оставаме в онази не-съвсем-изчаквателна позиция, в която ще продължим да говорим за е-книгите и защо е важно да се развиват у нас като пазар, ще продължаваме да съветваме издателите да вярват в онази част от своите читатели, които имат желание да са коректни, и да предлагаме възможност на самите читатели да правят информиран избор.

Дотогава, ще се радваме, ако за всеки 10 свалени от „Читанка“, фейсбук групите за „безплатни“ книги и другите варианти за размяна по имейл или скайп, си купувате поне по 1 електронна книга на пазарен принцип – имате десетки възможности да го правите. Гарантираме, че това ще промени целия пазар и ще направи скритите лимончета не толкова горчиви – просто всеки от вас трябва да направи крачка напред към промяната.

[ + ]