От ежегодния и любим на читателите Софийски международен панаир на книгата ни дели едва ден. Традиционно споделяме с вас грижливо подготвените ни списъци с книжни удоволствия, които сме си набелязали, току-виж ви вдъхновим за някоя неочаквана покупка :)
Ася Ангелова ще си купи:
„Ясновидката“ (изд. „Orange Books“) от Маргарет Атууд – коледната ми изненадата за края на годината. Не спирам да говоря за Атууд, а възможността още една отличаваща се нейна книга да се нареди сред останалите ѝ издадени е чудесна. Историята изглежда повече от обещаваща – Джоун е жена, която води двойнствен живот. Никой не я познава истински. Тя е съпруга, любовница, писателка, измамница. Какво ти остава, когато вече дори сам не знаеш какъв си? Джоун решава да изостави всичките си роли и да продължи начисто. Но как може да бъде свободна след всичко случило се? Ще бъде ли толкова лесно да инсценира смъртта си, колкото си мисли?
„Бестиарий“ (изд. „Агата-А“) от Хулио Кортасар – наскоро се запознах с поезията и част от разказите на Кортасар, които много бързо ми станаха любими. Осъзнавам, че може би съм го открила късно, но ще се опитам да наваксам с всичко негово. Поради тази причина и страшно много се зарадвах на новината, че първият му сборник с разкази от 1951 г., който съдържа осем творби, вече ще бъде достъпен и на български език.
„Лунно сияние“ (изд. „Еднорог“) от Майкъл Шейбон – все още не съм успяла да стигна до „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ от същия автор, но новата му книга определено ще ми бъде с приоритет. „Лунно сияние“ проследява живота на един млад мъж. Сюжетът е изпълнен с приключения, секс, лъжи, мечти и трудни решения, които са крайпътни камъни в биографията му. Не искам да правя аналогии, но ми напомня за любимата ми „4 3 2 1“ от Пол Остър. Нямаше как да не ме привлече историческата нишка и любопитството да разбера от първа ръка дали перото на Шейбон наистина е толкова изкусно.
Вероника Вълева ще си купи:
„Малки пожари навсякъде“ (изд. „Ciela“) от Селест Инг – дебна тази книга повече от година, особено след като грабна приза на Goodreads за 2017-а в категория „Съвременна проза“. През този период я видях с три различни корици, държах я в ръцете си общо шест пъти в четири книжарници с намерението да си я купя в оригинал, защото нямаше да дочакам да излезе на български, и всеки път я оставях бавно на мястото ѝ, решена да потърпя още малко. Краят на годината беше най-най-крайният ми срок, така че когато от „Ciela“ обявиха издаването на романа през октомври, го приех за личния ми подранил коледен подарък. Действието се фокусира върху праволинейната Елена Ричардсън и съвършено подредения ѝ живот, който предстои да бъде разтърсен от мистериозната ѝ и артистична наемателка Мия. Подозирам, че под тази привидно повърхностна сюжетна линия в стил „Отчаяни съпруги“ авторката засяга далеч по-дълбоки и универсални теми.
„Синдромът на куклата“ (изд. „Лабиринт“) от Дина Рубина – корицата на тази книга ме привлича неудържимо и не ме е срам да си го призная. Още от пръв поглед загатва за история, свързана с красота и мистерия, а анотацията обещава още магия, любов и атмосфера, близка до готическата. Напомня на мрачна приказка, в която щастливият край далеч не е гарантиран. Това винаги е освежаващо разнообразие, а и мисля, че романът ще е особено подходящ за студените зимни вечери, след като празничната еуфория отмине.
Габриела Кожухарова ще си купи:
„Възпламеняване“ (изд. „ICU“) от Крис Клийв – издателство „ICU“ предлага някои от най-добре подбраните и обгрижени откъм съдържание и оформление заглавия на пазара. Това само по себе си е гаранция за качеството ми. Ето защо, макар още да не съм прочела „Другата ръка“ на Крис Клийв, смятам да си взема и дебютния му роман. Сюжетът разказва за млада жена, изгубила съпруга и детето си в ужасяващ бомбен атентат. Мотивът леко ми напомня за любимата ми „Добри дни, лоши дни“ от Мелина Маркета – предвкусвам доста тежка, но безспорно стойностна книга. Трагичните истории може и да ни съсипват отвътре, но си мисля, че понякога точно от тях извличаме най-много като читатели.
„Освобождение“ (изд. „Студио Артлайн“) от Патрик Нес – щом чуя, че у нас е излязъл нов роман на Патрик Нес, той автоматично влиза в списъка ми с покупки, независимо дали панаирът е пролетен, летен или зимен. Обожавам топлите, емоционални книги на англо-американския писател. Една от най-характерните черти на творчеството му е, че всяка негова история доста се различава от предишните и е уникална посвоеуму, но винаги с оригинална, нестандартна идея. Не се съмнявам, че и „Освобождение“ ще предложи същата тръпка на изненадата.
Диляна Денева ще си купи:
„Десет женски изневери“ (изд. „Будлея“) от Катя Антонова – сборникът, който дава заявка да представи десет различни гледни точки към изневярата. Истински любопитна съм да разбера как доскоро познатата ми от детските книги на издателство „Рибка“ авторка се е справила с една колкото провокативна, толкова и банална тема като изневярата. Факт е, че всичко, което в обществените дискусии се счита по-скоро за табу, ме привлича. Съответно авторът, осмелил се да засегне подобна тема, предварително ме е спечелил.
„Тяло под роклята“ (изд. „Ciela“) от Галин Никифоров – от Никифоров съм чела единствено „Лисицата“, но дори едно произведение е достатъчно (понякога), за да се убедиш, че авторът владее изкусно езика, изпипва сюжета, създава пълнокръвни герои и е почти невъзможно да напише нещо посредствено след такава книга. Новият му роман предизвика интереса ми още с обявяването на темите в него, но съвсем се затвърди, след като прочетох интервюто му за „Аз чета“. Наистина е любопитно, а последното изречение: „Би било прекрасно книгите просто да се четат, без да се говори за тях, но знам, че това е невъзможно“, направо ще разбуни духовете в литературните среди :)
„Водната кула“ (изд. „Рива“) от Диана Петрова – стана желана за мен книга още при споменаването на авторката. Защо ли да крия, че ми е любимка? Тази жена умее да пише така, че да се гордееш с нивото на съвременната българска литература! Чела съм само анотацията, от която разбрах, че става въпрос за чуждестранна софтуерна компания, която развива бизнеса си в България, а от програмистите се иска да работят по много нестандартен проект. Знам, че Диана работи в технологичната сфера и погледът ѝ върху индустрията отвътре е направил романа реалистичен. Сигурна съм, че писателските ѝ умения и щурото въображение са създали и незабравим сюжет. Нямам търпение!
Милена Ташева ще си купи:
„Хроники и химни“ (изд. „Хермес“) от Александър Секулов – не съм от хората, които успяха да се влюбят в „Малката светица и портокалите“, нито пък в „Господ слиза в Атина“. Дори дълбокото морскосиньо не ме привлече към „Острова“. „Море на живите“ обаче е книгата, която ме накара да мълча в ступор и да препрочитам страниците отново и отново. Това е онази класическа поезия, чийто ритъм усещаш с кръвта си, която искаш да наизустиш и да четеш или рецитираш на глас.
„Дордето слънцето се пръсне“ (изд. „Жанет 45“) от Дилън Томас – не искам да наричам това издание „колекционерско“, защото би означавало, че ще е достъпно само за малцина избрани/достойни. Всъщност това е изданието, което поезията на Дилън Томас и преводите на проф. Александър Шурбанов заслужават. Но го заслужават и читателите. Не само на поезия, не само на издателството. A thing of beauty is a joy forever, както е казал един друг велик поет.
„Ти, непрестанна новина“ (изд. „Жанет 45“) от Иван Ланджев – тук нямам думи и обяснения. Ланджев е мълчалив и обран поет, но думите му са като камъни – всяка си тежи на мястото. „Ти, непрестанна новина“ беше новина, която спря дъха ми. И макар да излиза в последните дни на 2018-а, това е една от книгите, които ще бележат настоящата литературна година.
Преслава Колева ще си купи:
„Приказки: Якоб и Вилхелм Грим“ (изд. „Лист“) от Лизбет Цвергер – от изданията, които искам да наредя в библиотеката си и ще останат за идните поколения. В книгата са събрани както познати приказки, така и такива, които не са издавани досега. Преводът e поверен на проф. Ана Димова, която е преводачка на художествена литература и научни текстове от немски на български и от български на немски език, но също така е и авторка на изследвания в областта на германското езикознание. Илюстрациите на приказките са дело на австрийската художничка Лизбет Цвергер, носителка на най-престижната награда в детската литература – медала „Ханс-Кристиaн Андерсен“. Добавяме твърдите корици и се получава едно изключително изпипано издание, което ще радва не само децата, но и техните родителите.
„Дневникът на един книжар“ (изд. „Еднорог“) от Шон Битъл – книга за книгите, а един страстен читател няма как да пропусне подобно заглавие. Добавете, че имаме ерудиран мизантроп, който е собственик на най-голямата независима книжарница в Шотландия, и комбинацията става неустоима, поне за мен. Рядко посягам към нехудожествени заглавия, но Шон Битъл обещава да ме забавлява с реални истории и доста черен хумор. Ако нямате коледно настроение, тази книга е за вас. Всъщност, дори и да имате коледно настроение, тя ви гарантира страхотно забавление, а за какво са празниците, ако не за добре прекарано време и смях?
„Луди богаташи“ (изд. „Егмонт Анишър“) от Кевин Куан – книга, която отдавна искам да прочета. От една страна, изпитвам слабост към азиатската култура, а от друга, романът обещава да се надсмее над ексцентричните прищявки на богатите. И като споменах богатство, тук говорим не просто за милионери, а за хора, които имат толкова много пари, че дори богатите ги считат за неприлично, абсурдно заможни. Сюжетът проследява перипетиите на Никълъс Йънг и неговата годеница Рейчъл, когато той решава да я запознае със семейството си в Сингапур. Това, което тя не знае, е, че Ник е потомък на изключително богати родители и цялото му обкръжение в родината му твърде се различава от това, с което досега се е сблъсквала. Кевин Куан описва реално съществуващо общество, а сред страниците ме чаках смях, снобизъм и много, ама много лудост.
Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
