fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

“Камъните падат, всички умират”, спасението е едно

4 мин.
Корица: Живко Петров

Корица: Живко Петров

Знам, че за книгата не се съди по корицата, нито по заглавието, но може ли роман с такова име да остане незабелязан? Българското Камъните падат, всички умират“ (изд. Orange Books“) може и да ви навява други асоциации, но всъщност е много хитра заигравка с израз от стратегическите ролеви игри, който обозначава неочакван край на играта. Всички играчи сме стигнали донякъде, не знаем как да продължим, камъните падат, всички умират и започваме отначало.

От друга страна, чрез заглавието Линдзи Рибар директно насочва към сюжета на романа – огромна скала е надвиснала над градчето Трий Пийкс, в което Аспън Куик прекарва лятото си, и ако камъните се срутят, ще затрупат целия град.

Ситуацията на Аспън е типична по тийнейджърски – момчето прекарва лятото в къщата на баба си в малко провинциално градче, безнадеждно влюбен е в гаджето на най-добрия си приятел и след раздялата на родителите си не е близък с нито един от двамата. Различното в живота на Аспън обаче е магията, която се предава в семейството му.

Семейство Куик имат способността да „достигат“ до хората чрез личните им вещи и да крадат от тях чувства, емоции, умения, спомени и дори физически характеристики, които после могат да запазят за себе си, да прехвърлят на друг или да използват за каквото си решат. Макар и честичко да прибягва до уменията си за лични цели, Аспън също така е част и от важния семеен ритуал, в който семейството му използва откраднатата енергия, за да поддържа скалата над града и да и не й позволява да се срути.

Лятото на Аспън се развива чудесно, докато изведнъж магията му не среща отпор, довеждащ до неочаквани последици. Същевременно младежът започва да открива все повече дребни детайли, заради които обстоятелствата около смъртта на братовчедка му по-рано същата година изглеждат твърде неясни. Никой освен роднините на Аспън не знае за магията, но встрани от способностите си семейство Куик крие и други тайни, които ще се окажат по-стари и по-опасни от очакваното.

Линдзи Рибар (снимка: Goodreads)

Книгата е от онези симпатични кръстоски между тийнейджърски роман, фентъзи, паранормална мистерия и магически реализъм. Нито един жанр не преобладава прекалено, така че да натрапва типичните си характеристики над останалите. Любовната нишка, доколкото я има, е точно каквато трябва да бъде, когато си тийнейджър и си мислиш, че знаеш какво искаш, но всъщност не си много сигурен. Фантастичният елемент е основополагащ за историята, без да е пресилено експлоатиран, за да движи действието напред. 

Магията също е различна от обичайната литературна представа и е някак си парадоксално реалистична – няма превъплъщения в същества от друга раса, няма разговори с отвъдното, няма дори паралелни светове. Витае една по-скоро всекидневна магия, като малки трикове, които всеки би си пожелал да владее. Нима не сте имали моменти, в които ви се иска да „откраднете“ поне мъничко от нечия чуждо качество или едва доловимо да повлияете на нечии емоции, колкото да наклоните везните на ситуацията във ваша полза?

Под прикритието на тийнейджърско фентъзи романът крие и силно застъпена семейна драма. Фантастичните способности, които се предават само сред потомците на фамилията Куик, се преплитат със съвсем човешките отношения между Аспън и родителите му. Действието води до отговори на въпросите може ли едно семейство да се крепи на магия, докъде се простира лоялността към близките и дали невъзможните решения биха били по-лесни, ако имахме паранормални способности.

При всичкия потенциал, който историята притежава, развръзката е малко по-слаба от необходимото. Идеята е много оригинална, но драматичният обрат не е особено драматичен, нито обяснява всички питанки, които предишните страници пораждат. За сметка на това епизодите от миналото на Аспън ми станаха любим похват, макар някои от тях да звучат излишно или твърде повърхностно.

„Камъните падат, всички умират“ едва ли ще бъде книга на годината. Сигурно няма дори да е най-добрият янг адълт роман, който сте чели, но няма нужда и да бъде. По-скоро е от онези литературни преживявания, които носят бързо удоволствие от четенето, не потапят в твърде философски размисли и отправят мрачно предизвикателство да ги осъдим прибързано само за да открием изненадите под повърхността им.

Oще едно мнение за романа можете да намерите при Теми в блога „Writing is fun“.