fb
Ревюта

Тъмни Баркърови фантазии в трети том на „Кървави книги“

3 мин.
Karvavi knigi tom 3 Klav Barkar

Karvavi knigi tom 3 Klav Barkar

Дочакахме и третия от общо шестте сборника с разкази на Клайв Баркър, великолепните Кървави книги„. Баркър ни сподели от самото начало, че за него всяко тяло е кървава книга, но какви червени потоци само се леят от нещастните тела в тези разкази… Бих казала, че от излезлите досега, том 3 е най-бруталният и шокиращият, като Баркър бръква надълбоко в съкровищницата от притеснителни сексуални фантазии и чудовищност.

„Рожба на киното“ е изкусително извратената история за превръщането на филмовата магия в проклятие. В западналото кино „Муви Палас“ оживели легенди от старите ленти се разправят по най-жесток начин с клетниците, чиято фантазия е била поразена от оживяла болест с мечта.

„Негово Величество Роухед“ е чиста проба кървав, гнусен ужас. Древно чудовище, погребано живо под идиличното градче с още по-идиличното име Набожност, бива пробудено и прави това, което се очаква от едно адово изчадие – разкъсва всичко по пътя си, като особено удоволствие му доставя да си похапва детски вътрешности. Има едно единствено нещо, което Роухед не яде…

В „Изповедта за савана (на един порнограф)“ проследяваме вендетата на асексуалния Рони, който приживе бива набеден за глава на порнографска империя и е очистен от изродите, които са го натопили. Духът на някога набожния католик се вселява в одеялото, с което трупът е покрит в моргата, и се превръща в отмъстителна сила, разправяща се с враговете си с най-голяма жестокост. Да, малко е трудно да си представиш одеяло в ролята на садистичен убиец, но Баркър умее да превърне една наглед абсурдна идея в тръпкопобиващ разказ.

„Изкупителни жертви“ е любимата ми творба в третите „Кървави книги“. Приключение с яхта на група приятели в конфигурация любовен четириъгълник завършва с корабокрушение на пуст остров, оставен на мъртвите удавници като последно убежище.  Много мрачна, зловеща и дори тъжна история, плавен преход от гнусотиите към психологическия ужас, който ескалира в последния разказ.

„Човешки останки“ е един наистина триумфален завършек на сборника. От историята за откраднатата самоличност на една мъжка проститутка с лице на Аполон извира усещането за безсмислие, настъпващо в мига, в който осъзнаваш, че всъщност нямаш нищо против да оставиш идентичността ти да бъде открадната и сам да се превърнеш в никой.

Всеки нов том на Кървавите книги има своя собствена индивидуалност, едно общо настроение на разказите. И тук селекцията е отлична, като отделните истории си кореспондират много добре, с превес на бруталността и суровото кърваво насилие. Баркър е истински майстор, не мисля че някой може да оспори оригиналността на историите му и умението, с което полага тъмните пластове на злото и мрака в сърцевината на всеки един от образите си, а оттам и в душата на читателя.

Ревю за втория сборник „Кървави книги“ вижте тук. Ревю за третия сборник пък може да прочетете и при „Книжен Жор“.

[ + ]